Вие сте тук

Статии

Б

Битолският надпис, датиран към 1015-1016 г., е изсечен по поръка на цар Иван Владислав. Днес се съхранява в музея в Битоля, Македония. До момента той е най-дългият датиран старобългарски епиграфски паметник. Намерен е през 1956 г. при събарянето на Чауш Джамия в Битоля, където е бил вторично изпозван като сторителен материал.

Брашовската грамота-писмо е издадена от канцеларията на цар Иван Срацимир. С нея се дава право на търговците от град Брашов в Трансилвания да търгуват свободно в границите на Видинското царство. Това е най-малката по обем запазена царска грамота. Документът не е датиран. Въз основа на споменатите в текста брашовски граждани изследователите отнасят съставянето на грамотата в периода между 1369 и 1380 г. Тя е свидетелство за търговията и външнополитическите отношения в българските земи през ХІV в. Любопитна подробност е, че в нея Иван Срацимир се титулува като „цар на българите”.