Вие сте тук

Статии

С

Заглавие: Съчинѥнїе по съставѣх объетїхь въсѣхь винь свештенныихь  божьстьвныхь правиль, потрꙋжсенно же въкѹпѣ и сложенно иже въ свештенноинокыхь послѣднымь Матѳеомь

 Начало: Иже свещенныихь и божьствныихь вешть правиль процьвте ѹбо оть самого того, акоже слово решти, богомѹжнаго въ мирѣ жителства слова...

Ранно есхатологическо съчинение, написано от св. Иполит Римски към края на II или началото на III век.  Слово за Антихриста, De Christo et Antichristo (CPG 1872) има пространна рецепция през Средновековието и широк ареал на разпространение. Запазено е в преводи на грузински, етиопски, фрагментарно на арменски и сирийски, както и на старобългарски под заглавие: Книга Данила пророка видѣнїе ипполита е͠ппа папꙑ римска͡(г) тлъкованїе.

Текстът е поместен на л. 111r-114v в известния Бдински сборник, писан през 1359-1360 г. по поръка на видинската царица Анна, съпруга на цар Иван Срацимир (1356-1396), който съдържа подбрани агиографски четива за жени светици. Сборникът е запазен в препис, датиран по водни знаци от началото на XV в. (Petrova 2001).

Шестоднев на Йоан Екзарх е съчинение, запазено в 65 пълни и в повече от 30 непълни преписа. По-голямата част от тях са руски. Най-ранният запазен препис е от 1263 г., преписан от Теодор Граматик в Хилендарския манастир. Заглавието гласи: шестодньѥ съписанѡ іѡаномъ презвитерѡмъ ѥксархом. ѿ ст҃го василиꙗ. іѡана и сеуриꙗна. и аристателѣ. филосфа. и инѣхъ ꙗкож самъ. свѣдѣтельствоуѥтъ въ пролозѣ. Към настоящия момент се съхранява в Държавния исторически музей в Москва (ГИМ № 213). Вероятно Шестодневът е съставен през второто десетилетие на X в.

Тази версия на службата е запазена в множество южнославянски ръкописи датирани от ХІІІ–ХV в. (два празничния минея от ХІІІ в.  – САНУ № 361 и Скопския миней; от ХІV в. – в частта от Братковия миней за месеците септември/ноември и в Зографския миней № 88, в Петербургския миней в РНБ, F.п.І.72, в ГИМ, в Хлудовите минеи с  №№ 146, 163, 164; в РГБ, Ундолски № 75; в ОГНБ № 1/101; един препис в сръбски служебен миней от началото на ХІV в.

Тази редакция е запазена в най-ранни сръбски преписи от края на ХІV в. (в празничен миней Печ № 53 и в два служебни минеи от манастирите Печ № 49 и Църколез № 6). Другите сръбски преписи са от  ХV в. (в празнични минеи – в НБКМ №№ 121, 122, 126 и 543, Дечани № 148, Печ № 54 и в служебни минеи – в САНУ № 286, Църколез № 7, НБКМ №№ 527 и 900) и два български преписа от ХV в. – в празничен миней от Печ № 54 и в служебен миней от НБКМ № 116.

Св. Филотея Темнишка е преподобна светица, чиито мощи са пренесени от Византия в Търново през ХІІІ в. от цар Калоян. Тя е почитана като “небесна закрилница” на Второто българско царство, царя и престолния град.

Не са известни химнографски текстове за светицата във византийската литература.

Във византийската книжнина са създадени и множество песнопения в чест на св. Димитър, слави и стихири от различни автори. Каноните, помествани в службата за светеца са многобройни. Най-разпространеният сред тях е канонът за четвърти глас, приписван на Теофан Начертани (ІХ в.). Освен тази творба архимандрит Сергий (1901, 2: 331) посочва още няколко канона, дело на Георги Скилица (ХІІ в.), на Исидор Монах (Мелод) и на други анонимни автори.

Култът към св. Иван Рилски възниква в Средец, вероятно в края на Х и през ХІ в., но придобива официалност едва през ХІІ в. (Пенкова 2008: 164) с канонизиращите текстове, написани от византийския книжовник и средецки градоначалник Георги Скилица. Известни са различни по жанр цикли, посветени на паметта му, съставени от агиографски и химнографски, оригинални и преводни произведения. След пренасянето на мощите на преподобния отшелник от Средец в престолния град Търново в края на ХII в.

В южнославянска книжовна традиция биха могли да се определят няколко редакции на службата за преподобната светица:

 

1. Ранна (преводна) служба с канон за шести глас, с “дойерусалимска” по тип структура.

 

Заглавие (ориг): Кано(н). гла(с). ѕ͠. ірмо(с). Ꙗко по сохꙋ (sic!) ходівъ⁘

            (според изданието на Й. Иванов 1931: 424-431 по преписа в Драгановия миней)

Начало на първа песен, първи тропар: