Под сигнатура № 407 (332) в Народна библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ се пазят 9 листа от лековник, формат 4°. Б. Цонев датира паметника от ХVIII в.[1] По-късна датировка - ХIX в. - предлага издателят на текста – Е. Спространов.[2] Смята се, че фрагментът е копие на най-стария запазен южнославянски лековник. Основания за това дава приписка в края на сбирката, л. 9а: хемъ ѿкае таѧ книга гдинъ(!) - 100-70-9.
Вие сте тук
Статии
л
Л
Кратка хроника от ХVІ в., препис от български книжовник на сръбско съчинение. Намира се в Беляковския сборник от втората половина на ХVІ в., открит в с. Беляково, Търновско, който се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София, № 309. Изписан е със среден полуустав, ресавски непоследователен правопис. Летописното съчинение заема л. 93б–95б, 165–168б. Повествованието в него започва от Сътворението и достига до 1696 г., като последната бележка е добавена по-късно от друга ръка.
Кратка хроника от ХVІ в., преписана от българския книжовник Висарион Дебърски, следвайки сръбско летописно съчинение. Запазена в препис в ръкопис № 49 от сбирката на манастира “Св. Никола” (Николяц) край гр. Бело поле в Черна гора, известен в науката като Николашки или Белополски сборник, датиран към 1556 г. Ръкописът е изписан с полуустав, ресавски правопис. Летописното съчинение заема л. 333–338. Близост с текста се установява с препис в ръкопис № 132 от сбирката на Държавната библиотека “А. М. Горки” в Одеса (Украйна), ХVІ в.
Кратка хроника от ХVІ в., преписана от български книжовник по сръбско съчинение. Поместена е в сборник със смесено съдържание от ХVІ в., който се съхранява в от сбирката на Държавната библиотека “А. М. Горки” в Одеса (Украйна), № 415.
Откъс от кратка хроника, публикувана през 1866 г. от Стефан Захариев в сп. „Гайда”. В изданието текстът не е предаден по оригинала, а е с осъвременен правопис. Повторно кратката хроника публикува Боню Ст. Ангелов, като прави опит да възстанови оригиналната ортография. Ангелов нарича текста „Захариев летопис” по името на откривателя му. Повечето изследователи приемат автентичността на съчинението, но има и мнения, че е фалшификат. Текстът съдържа 16 летописни бележки, подредени в неправилен хронологичен ред, които обхващат периода от превземането на Галиполи до 1513 г.
Кратка хроника от ХVІ в., намираща се в Служебник № Е 543 в библиотеката на Националния музей на Босна и Херцеговина в Сараево, датиран към началото на ХVІ в. По-голямата част от ръкописа е изписана с едър неправилен полуустав, а отделни листове – със среден и правилен. Предполага се, че ръкописът е писан в манастира „Св. Йоаким Осоговски (Сарандапорски)” в дн. Република Македония. Кратката хроника заема л. 319б-325а. Л. Стоянович поставя Сарандапорския летопис в една група с Беляковския летопис и сръбските по произход Киевски, Студенични и Цетински.
Намира се в ръкопис от ХVІІ в., № 267 в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Изписан е със среден полуустав. Почеркът и оформлението показват връзка с Аджарската книжовна школа. Преписан е от български книжовник по сръбски протограф. В сборника се съдържат също жития и служби на сръбски светци. Запазени приписки на поп Тодор поп Илиев свидетелстват, че през първата половина на ХІХ в. ръкописът се е съхранявал в църквата „Св. Крал” (дн. „Св. Неделя”) в София. Летописът заема л. 105-119.
Летописен разказ, следващ особеностите на разказите за пренасяне на мощи. Текстът е оригинално произведение на старата българска литература, дело на неизвестен книжовник. Известен е по единствен препис, запазен в Трефологий, или избрани служби на светци с други съчинения (ръкопис № 162 от сбирката на Ал. Хлудов, ГИМ, Москва, f. 141v‒143r) от XIV в. Разказът е поместен без заглавие на мястото на проложното житие след шестата песен на канона и службата за мъченица Параскева (Петка) Римлянка на 26 юли.