Вие сте тук

Статии

Р

Разказът за пренасяне на мощите на свети Иларион Мъгленски (проложно житие или проложен разказ) от Търновската редакция на Стишния пролог с най-ранен препис в БАН 73 от XIV в. се намира под датата 21 октомври. Авторът е неизвестен. Има летописен характер и е важна част от култовете на светците покровители и застъпници на престолния град Иван Рилски, Петка Търновска, Михаил Воин и други. На 21 октомври 1204 или 1206 г. цар Калоян (1196‒1207) пренася мощите на св.

Патеричен разказ. Текстът е от патеричния сборник Лимонис (Λαιμὼν Πνευματικός, у нас лѫгъ доуховьныи), издаден на гръцки и латински (Migne LXXXVII, 3: col. 2965-2970). Автор на сборника е Йоан Мосх (ʼΙωάννες Μόσχος), живял през втората половина на VI в., умира в Рим в 619 г. Монах и привърженик на аскетизма, той обикаля многобройни манастири в Египет, Палестина, Сирия и Мала Азия, придружаван от Софроний, по-сетнешен Йерусалимски патриарх. Случките, научени или видени по време на тези пътешествия, описва в сборник, който посвещава на издигнатия си спътник.

Разуми на елинските философи е кратък сакро-профанен гномологий, който съдържа общо 32 мъдри изречения и апофтегми. Насловът на антологията по всяка вероятност не е оригинален и не отразява коректно съдържанието й, тъй като в нея са включени мъдрословия и от християнски източници. Почти всички изречения са с авторска атрибуция (леми).

Въпросо-ответна творба, възникнала като компилация от няколко гръцки източника и от оригинални съставни части, внесени от старобългарския книжовник. Въпросите и отговорите са подредени състематично: сътворението на света последователно по дни; историята на човешкия род; устройството на небесата и на вселената; някои събития от Стария завет; сведения от средновековното естествознание и география (за големината на слънцето, месеца и звездите, на какво се държи земята, откъде се е взел огънят, ветровете, облаците и валежите). Предполага се че в основата си текстът има връзка с грц.

Речи избрани от древни мъже (РИДМ) е преводен сакро-профанен гномологий, засвидетелстван само по късни южнославянски преписи. Антологията е вторична компилация от преведени гномически сбирки, в която са включени библейски мъдрословия (Премъдрост на Иисус син Сирахов, Притчи Соломонови,  Еклесиаст), извлечения от Пчела и извлечение от гномическа сбирка, позната под наслов Сказаниѥ ѡ прѣмоудрости филосопли. Най-старият препис е по ркп. 432 НБКМ (известен още и като Сборник и Дринов синодик) от края на ХVІ в.

Рилската грамота е издадена от канцеларията на цар Иван Шишман на 21 септември 1378 г. и е дадена на Рилския манастир, както личи от името й. Днес грамотата се съхранява в музея на манастира. Изписана е с полуустав върху пергаментен свитък с размери 170/28 см. Както става ясно от текста, документът е хрисовул, но прикрепеният към него златен печат не е оригинален, което е било основание за някои изследователи да оспорят автентичността на грамотата. През 1735 г.