Преводно агиографско произведение, предназначено за 1 ноември и посветено на една от трите двойки светци лечители Козма и Дамян, живели в Мала Азия (паметта на римските Козма и Дамян се отбелязва на 1 юли, а на арабските – на 17 октомври/ 25 ноември). Творбата е дометафрастова, във византийската традиция е анонимна (BHG 372). Разказът за чудото с изцелението на Паладия и дара от три яйца принадлежи към най-старинния пласт на агиографската традиция (Гергова 2015: 64-65).
Вие сте тук
Статии
Ж
Житието на св. Василий Нови (Ὁ βίος τοῦ ὁσίου Βασιλείου τοῦ νέου, BHG 264) е написано през първата половина на Х в. най-вероятно в Константинопол. За автора на Житието не е известно почти нищо, в творбата той се представя с името Григорий и твърди, че лично е познавал светеца. Св. Василий първоначално е отшелник, а по-късно се подвизава в Константинопол, живее в домовете на богати и набожни семейства, извършва чудеса, предсказва бъдещето, понякога приема и ролята на юродив светец.
Кратко агиографско произведение, създадено за нуждите на всекидневното богослужение и поместено в Стишния синаксар (пролог). Творбата представлява съкращение на едно от пространните жития на св. Георги Победоносец. Гръцкият ѝ текст се открива в Синаксара на Великата църква, където стиховете пред житието отсъстват, и в гръцкия печатен миней, където те вече са налице, т.е. житието произхожда от първата редакция на Стишния синаксар, датираща отпреди средата на ХІ в., когато към нея Христофор Митиленски е прибавил своите стихове.
Житие на великомъченица Екатерина (грц. ἡ Ἁγία Αἰκατερίνη ἡ Μεγαλομάρτυς), вероятно преведено в България през Х в. Един от най-ранните преписи е в ръкопис Q.п.I.56 (Ягичев Златоуст), Руска национална библиотека, Санкт Петербург, л. 1а-10б. Старобългарският книжовник е посочил като автор на мъчението на св.
Пространно житие на св. Иван Рилски, създадено през XII в. от византийския книжовник и висш сановник Георги Скилица, живял по времето на византийския император Мануил I Комнин (1143−1180). През 1166 г. е императорски секретар и пръв началник на дворцовата охрана. Назначен е за управител на Средец, където по това време са се намирали мощите на св. Иван Рилски.
Проложното житие на св. Иван Рилски от Търновската редакция на Стишния пролог (с най-ранен препис от XIV в.) се намира под датата 19 октомври. Възниква в Търновската книжовна школа от неизвестен автор не по-рано от първата половина на XIII в. През посоченото столетие в манастирите и скрипториите в Търново – столицата на Втората българска държава се създават т.нар. търновски литературни цикли: агиографски, химнографски и летописен. Творбите са посветени на култовете на известните български светци-покровители Иван Рилски, Петка Търновска, Иларион Мъгленски, Михаил Воин и други.
Житието на св. Иларион Велики (нататък ЖИВ) е създадено през 390 г. от Йероним Блажени (347–420), приблизително двадесет години след смъртта на светеца (род. 251, Табата, до Газа – † ок. 371, Кипър). Информация за живота на отшелника Йероним черпи от недостигнало до нас кратко писмо-похвала на еп. Епифаний Кипърски. ПреподобниятИларион е един от големите аскети и чудотворци на ІV в., смятан за основател на монашеството в Палестина. В православната и в римо-католическата традиция неговата памет се чества на 21 октомври.
Епископ Иларион е роден през XII в. в земите на днешна Македония. Според сведенията за неговата дейност, той живее по времето на византийския император Мануил Комнин (1143–1180), чието име се споменава в текста на Житието във връзка с делото му. Бъдещият епископ на Мъглен постъпва в ранна възраст в манастир близо до Охрид. Издигайки се до поста игумен на манастира, Иларион се утвърждава като духовен водач и църковен администратор и е ръкоположен за епископ на Мъглен от архиепископ Евстатий, за когото в Житието, както и в източниците, има съвсем оскъдни сведения.
Кратко агиографско произведение, помествано в Простия (нестишен) синаксар (пролог) под дата 14 февруари. Творбата съдържа някои моменти, заимствани от Пространното житие на светеца – съня за премъдростта София, високото му образование, трите мисии, в които взима участие, създаването на славянската азбука, както и множество легендарни елементи, които се срещат само тук – как Кирил убива еретика Замбрий по време на Моравската мисия, покръства българите, става епископ на град Канаон, където умира в дълбока старост и е погребан.
Кратко агиографско произведение, помествано в Простия (нестишен) синаксар (пролог), рядко – в Стишния пролог и в някои минеи след 6-та песен на канона, под дата 11 май.