Възыде нѣкогда ѡт(е)цъ Данїилъ съ ꙋченикѡмъ своим ѿ скїта въ горнѧѫ Ѳїваидѫ, въ скїтъ, идеже живѣше ѡт(е)цъ Аполло. И слышавше ѡ(т)ци пришествїе ег(о), изыдошѫ въ срѣтенїе его въдале ѿ скїта ꙗко пъприщъ з. Бѣше же множае ꙗко е тысѫщъ мѫжїи. И бѣ видѣти ихъ по пѣскѹ лежѫщѫ ниц, ꙗкоже чїнъ агг(е)лъскыи ѡжидаѫще приѫти ꙗко Х(рїст)а. Ѡвї ꙋбо рїзы своѫ постилаахѫ прѣд нїмъ, инї же кокѡлы своѫ простираахѫ под ногама его. И бѣ видѣти ѿ очию ихъ ꙗко источникы слъзъ.
Вие сте тук
Писмени документи
З
Прѣжде ѹ҆бꙍ словѣне не и҆мѣхѫ книгъ. нѫ чрътами и҆ рѣзами чьтами чьтѣхѫ и҆ гатаахѫ погани сѫще. кръстивше же сѧ. ри́м‘сками и҆ гръчьскыми писмены, нѫждааха сѧ словѣн‘скы рѣчь безь ѹ҆строениа. нѫ ка‖ко мо́жеть сѧ. писати добрѣ гръчьскыми писмены. б҃г. и҆ли живꙍ҆т. и҆ли ꙁѣлꙍ. о҆ли ц҃рковь. и҆ли чаание и҆ли ширꙍта. и҆ли ‘ꙗдь. и҆ли ѫ҆дру. и҆ли ю҆ность. и҆ли ц҃рковъ. и҆ли по(д)бнаа симъ. и҆ тако бѣше многа лѣта.
Творьчьсть обраꙁи сѫть. кꙁ꙯. а инословиѥ. В прѣводъ. Г напотрѣбиѥ. Д приꙗтиѥ. Е прѣходьное. Г въꙁвратъ. ꙁ въприꙗтиѥ. И сънѧтиѥ. Ѳ именотвориѥ. І сътворениѥ. Аі въименомѣстьство. Ві отъимениѥ. ꙅі въспѧтословиѥ. Ді окроугословиѥ. Еі нестатъкъ. ꙅі иꙁдрѧдиѥ. ꙁі лихорѣчьѥ. Иі притъча. Ѳі прикладъ. К отъданиѥ. Ка лицетворьѥ. кг сълогъ. Кд пороуганиѥ. Е видъ. кꙅ посладословиѥ ⁘ ⁘ т꙯о(л) ⁘ а꙯. ї. Инословиѥ оубо ѥсть. Ино нѣчьто гл꙯ющи. А инъ раꙁоумъ оукаꙁаѭщи. ꙗкоже ѥ речено отъ ба къ ꙁмии проклѧта тꙑ отъ всѣхъ ꙁвѣрии. Слово бо акꙑ ꙁмии ѥсть.
Въ лѣто 6867 прѣидоха турци на Калиполъ.
Въ лѣто 6869 уби царь Османь Момчила юнака и преꙁима градъ Периторъ и Ксанта.
Тожде лѣто ѹби Османъ крала Влькашина на рѣка Марица и деспота Углеша, брата му, въ Македонiа на 26 септебря. Тожде лѣто прiе срьбското началство кнѧꙁь Лаꙁарь Прибаичевъ иꙁъ Прилепа града, родомъ македонецъ.
Въ лѣто 6894 превꙁiе царь Мурать Пловдинъ и другы градове и плѣни бльгарскѫтѫ ꙁемлѭ.