Вие сте тук

Писмени документи

А

[а] иже ... проч[ьтет]ъ [еже нап]иса(х) [да прокль]нетъ  [ер]етика. аще бо и не про[кльнетъ] то д[а бѫ]детъ самъ проклѧ[тъ] ... [аще ж]е прокльнетъ еретика. то [с]его бъ҃ гъ҃ помилоуетъ + се же написа ананиѣ мо(х).

Въ лѣто ѕ҃ѡд въста нѣкто Отмань оть въсточныѧ страны, оть горы нарицаемыѧ Ефѳры, оть рода измаилскаго, нахаждааше на Кармѣни биѫ сѧ съ ними и съражаѫ сѧ по въсѣ врѣмена и поделѣваѧ на ныхь и на Харсани, такожде и по малꙋ по малꙋ прїиде и на Таидиновѫ зелмѫ, Дїаделфїѫ и Малаина, и страны тыѧ плѣноуѫ и прѣемлѧ оумрѣть же Отмань. Прѣбысть .л҃. лѣть.

Веліка оубо естъ тваръ нб҃о отъ небъі-

тъѣ въ бъітье бм҃ь прізъвана ·

велікъі же сѫтъ · ꙇ ан҃ꙉлъскъі-

ꙙ сілъі · невідімъіи-

ми добротамі · вѣньча-

10a1-40

емъі · подобітъ сѧ і сімъ слънъце · дъне-

вънъімъ сѧ свѧтомь облагаꙙ небс҃кое те-

ченье гонѧ · дівъ творітъ оумоу · землѣ

вісѧшті повелѣньемь на водахъ · а тѧжъ-

Вьчера бра́триѧ о꙼ нароуцѣ па́схы нѣ́что глаголаахоⷨ.

и҄ понеже бы́сть нѣкаѧ распрѧ на ꙁнаменаахом,

во и́мѧ г҃и на́шего іс҃а х҃а. ꙗко прь́вѣе мнѡ́ꙁѣмъ,

ни распрѧжене не раꙁоумѣхомь, ни наро́ка. и͗ о

тоѭ довольно рече́но есть. аште въ па́мѧть си́

лѫ рече́ныиⷯ и͗мате. о꙼бѣшта́хомь же сѧ решти́ днь́сь,

виноу прѣминова́миѧ. и͗ понеже таково́е съпо