Наименованието има две значения:
1. Древен полистрофичен химнографски жанр, възникнал през V – VI в. Най-високите постижения в жанра са дело на св. Роман Сладкопевец. Кондакът е съставен обикновено от една (в някои случаи две или три) кратка въвеждаща строфа, която се нарича кукулий (κουκούλιον), и поредица от по-дълги строфи, които се наричат икоси. В достигналите до нас полистрофични творби от този вид икосите най-често са над 18 на брой, имат подобна ритмическа структура, завършват с един и същ рефрен и са свързани в акростих. С появата и налагането на жанра канон в края на VII – началото на VIII в. полистрофичният кондак престава да се употребява. В богослужебната практика остават само първите му две строфи, които започват да се пеят главно на утринната след шестата песен на канона.При тази нова употреба първата строфа вече не се нарича кукулий, а присвоява наименованието на полистрофичния жанр (кондак), а втората запазва името икос. По техен образец песнописците от следващите векове съставят нови двойки такива строфи за своите произведения. Единственият полистрофичен кондак, съхраненв съвременното православно богослужение, е заупокоен и се изпълнява при погребение на свещеник или архиерей. Друга жанрова разновидност на полистрофичната кондакарна поезия е акатистът, който за разлика от кондака добива популярност и е един от утвърдените жанрове в съвременното православно богослужение.
2. Вид химнографска строфа с два типа употреби:
а) Като градивен елемент на полистрофичния жанр акатист.
б) Като самостоятелен еднострофичен жанр, възникнал след съкращаването на древния полистрофичен кондак. Изпълнява се на утринната след шестата песен на канона (обикновено в комбинация с икос), по време на часовете и на Литургията.
Примери:
Кондак в значение 1;
Кондак в значение 2а;
Кондак за св. Петка Търновска в значение 2б.
