Стилистична тропа, която означава пренасяне на свойства от един предмет или явление върху друг по аналогия на вътрешно качествено сходство между тях. Вътрешното сходство при изграждането на метафори не се назовава, то се долавя от движението на мисълта при възприятието на текста, затова метафората се смята още за непълно сравнение, тъй като „не е назован признакът, по който се сравняват две неща” (Станчев 1995: 46).
В трактата „За фигурите” (О образѣхъ) на византийския книжовник Георги Хировоск (живял вероятно през втората половина на VI в.) (Куев 1985: 447), е дадена обща дефиниция за метафората, следвана от изброяване на четирите ѝ разновидности: „пренасяне от одушевени към неодушевени; или от неодушевени върху одушевени; или пък от одушевени върху одушевени – както ако някой нарече царя пастир на хората (защото пастир всъщност значи овчар), и двамата са одушевени – и царят, и пастирят на овцете; от неодушевени върху неодушевени, както ако някой нарече скрития в пепелта въглен запазено огнено семе”... (Превод – Красимир Станчев). (Станчев 1995: 33-34).
Примери:
Славоу и бг͠атьство. житиискоую презьрѣвъ.
въсприꙗтъ вѣньць похвалѣ. прѣславьне мч͠нче вите.
(Йовчева 2014: 297)
(Служба за мъчениците Вит, Модест и Крискентия);
Елико на(с) вѣрьныхь. примѣм’ весело по(с)та вьсходь.
и масломь веселиꙗ главы помажимь.
(Попов 1985: 389);
Д’верь соущи вьс’точ’наа. и по сл͠вси прр(ч)скомоу ст͠аа.
дверї ѿврьзи ми покаанїа дв͠о
(Попов 1985: 393);
Искалѣнѫ дш͠ѫ моѫ х͠е. тьїмѣнїе кала грѣхь моихь.
крвиѫ ст͠оѫ си. и водоѫ измьї
(Попов 1985: 557);
Рѣк(ы) стр(с)ти исушисте (неисто)въства идолъ.
потокми кръве вашеѫ
(Попов 1985: 600);
Комꙋ оуподоблѧ тѧ ѡ дш͠е ꙋбогаꙗ и грѣшнаꙗ.
не хотѧщи вьзопити. кь м(л)срдомꙋ б͠е сп͠се щедре.
вздвигни мѧ из гроба нечювьства моего.
(Попов 1985: 605)
(Триодни трипеснеци на Константин Преславски);
Се прѣдътечетъ свѣтозарьное трьжьство. Хв͠а въскрьсениѣ образъ показаѧ.
се свѣтозарьнаѣ памѧть въсиѣ Хв͠а чюдеса прочрьтаѭщи.
(Петков 2008: 138)
(Похвално слово за Лазар от Климент Охридски)
