икос

Вид химнографска строфа със сложна поетическа структура. Често се състои от две части – поетически разказ за чествания празник и възхвална част с анафорична структура (с анафора Радоуи сѧ и под.). Икосът има два типа употреби: а) Като градивен елемент на древните полистрофични жанрове кондак и акатист, които се състоят от два вида строфи – кондаци и икоси. б) Като самостоятелна химнографска строфа (често заета от древните полистрофични кондаци). Самостоятелната употреба на икоса датира от края на VII – началото на VIII в., когато полистрофичният кондак е изместен от новопоявилия се жанр канон и е съкратен до две строфи – кукулият (преименуван на „кондак”) и първият икос, които започват да се изпълняват главно на утринната след шестата песен на канона.

Примери:

Икоси като вид строфи в състава на акатиста.

Икосът като самостоятелен еднострофичен жанр.

Икос от службата за св. Петка Търновска (Параскева Епиватска) в Драгановия миней от края на ХІІІ – началото на ХІV в.