Пространно житие на св. Иван Рилски, създадено през XII в. от византийския книжовник и висш сановник Георги Скилица, живял по времето на византийския император Мануил I Комнин (1143−1180). През 1166 г. е императорски секретар и пръв началник на дворцовата охрана. Назначен е за управител на Средец, където по това време са се намирали мощите на св. Иван Рилски. В знак на благодарност за изцелението, което получава от мощите на светеца, Георги Скилица написва пространно житие и осмогласен цикъл канони за рилския отшелник (Добрев 2007: 14−12). Съчиненията на Георги Скилица стават основни извори за следващите агиографи и химнографи на българския светец.
Житието на св. Иван Рилски от Георги Скилица е дошло до нас само в старобългарски превод, старогръцкият оригинал вероятно е изгубен. Разпространява се в български и руски преписи от XV до края на XVIII – нач. на XIX. Досега са открити 26 преписи (Ангелов 1968: 113−115; Гошев: 1947−1948: 3−72; Томова 2001: 146−157). Най-ранният препис е в състава на Сборник от канони, служби и жития на св. Иван Рилски от посл. четв. на XV в. (РМ № 1/26). В науката има много хипотези за времето и мястото на написването на творбата и за нейния превод, изворите, въз основа на които агиографът е съставил житието и други спорни проблеми (Златарски 1933: 51−53). Времето на съставяне на житието вероятно е между 1173 и 1183 г., когато мощите са отнесени в град Острогом, Унгария и са положени в епископската църква. Житието е съставено по византийския литературен канон, включва пространен увод с биографични моменти, основните събития и отшелническите подвизи в живота на анахорета, описание на средецките храмове, съдържа многобройни библейски цитати и реминисценции. В него е описано посещението на Мануил I Комнин в Средец в 1173 г. и неговото изцеление от мощите на светеца.
