Светец, отшелник, автор на аскетически съчинения. Произхожда от знатно семейство. Роден е в Константинопол, където получава много добро образование и по-късно става префект на града. Слушател и ученик на Йоан Златоуст и е проповядвал в Антиохия. Женен е, с две деца. Поради нежелание да води светски живот в столицата на Византия се отправя на отшелническо странстване из Синайската пустиня със семейството си. Живял крайно асктетично и посветил дните си на молитви и писане на нравоучителни творби. Паметта му се отбелязва на 12 ноември.
Освен голям брой писма, Нил Синайски е автор на множество съчинения, отнасящи се до християнската етика и особено за регулирането на аскетическия живот. По-важните сред тях са:
A) Епистоларно-наративни произведения:
Писма, Epistulae (CPG 6043);
Разкази, Narrationes (CPG 6044);
Б) Екзегетически:
Тълкувание на Песен на песните, Commentarii in Canticum Canticorum (CPG 6051);
Тълкувание на Псалтира, Commentarii in Psalmos (CPG 6052);
Фрагменти, вкл. върху Книга на Еклесиаста, Scholia in Ecclesiasten (6054)
В) Нравствено-аскетически слова и трактати:
За учители и ученици, De magistris et discipulis (CPG 6053);
За монашеския живот, De uita monastica (CPG 6060);
Слово за седемте страдания, Tractatus de septem passionibus (CPG 6065);
За осемте духовни порока, De octo vitiis (CPG 6077)
Някои негови произведения се смесват с творби на Евагрий Понтийски, като За осемте духа на злото, De octo spiritibus malitiae (CPG 2451), Слово до Евлогий, Tractatus ad Eulogium (CPG 2447), За молитвата (в 153 глави), De oratione (CPG 2452), или с такива на Исихий Йерусалимски.
На старобългарски език произведенията му придобиват популярност още в началото на българската литература - включен е в превода на Египетския патерик, съставен през IV-V в. сред египетското монашество, сборник, включващ произведения на Василий Велики и Теодорит Кирски, създаден след пристигането на Кирило-Методиевите ученици в България.
Съчинения на Нил Синайски са помествени в Изборника от 1076 г., заедно със сбирка от паренетични съчинения на Исихий Йерусалимски, Максим Изповедник, Теодор Едески и Евагрий Понтийски, т. нар. Стословец - 100 сентенции от областта на християнската етика. В най-ранният запазен ръкопис от XIII в. (ГИМ, Хлуд. 10д) въпросните произведения, насочени към монасите за постигане на нравствено извисяване и постигане на единение с Бога, вероятно са част от протограф, принадлежал към царската библиотека в Преслав.
Актуалността на автора продължава и по времето на Второто българско царство - съчиненията му са поместени в Лаврентиевия сборник, създаден по заповед на цар Иван Александър, съдържащ "За буквите" от Черноризец Храбър, "Църковно сказание" на Константин Преславски, "Написание за правата вяра", приписвано на Константин Кирил Философ, Житието на Йоан Милостиви, Въпроси и отговори към княз Антиох от Атанасий Александрийски, За осемте духовни порока на Нил Синайски, сведения за Вселенските събори, както и еротапокритични статии.
Тълкуванието му върху Песен на песните е запазено в ръкопис с превод на катена с тълкувания от Рилския манастир (РМ 2/24) от края на XV в. Тази катена включва три вида тълкувания: на Теодорит Кирски, на трима отци на църквата - Григорий Нисийски, Нил Синайски и Максим Изповедник, и на Михаил Псел.