Медицинските знания сред славяните през Средновековието се градят и усвояват чрез преводи на византийската медицина, която, от своя страна наследява гръко-римската лечителска практика и теория. Изворите, от които черпим информация за състоянието и развитието на медицината на Балканите, най-общо могат да се разделят на писмени и на материални (амулети и сгради, свързани с болнична помощ).
Единственото известно до този момент оригинално славянско съчинение - Цяровете на св. Козма – е засвидетелствано в глаголически ръкопис от ХІ век. Кодексът, познат като Псалтир на Димитър Олтарник, се съхранява в манастира „Света Екатерина“ под сигнатура 3/N. Изказано е мнение, че протографът на лекарственика е възникнал в по-ранна епоха и е свързан със Североизточна България (Велчева 1988).
Като цяло в България не са превеждани византийски съчинения, представителни за т.нар. висока медицина. Сред малкото известни трябва да се посочи описанието на човешкото тяло в шестото слово от Шестоднев, преведен от Йоан Екзарх. Съчинението е компилация от хекзамероните на св. Василий Велики и Севериан Гавалски, както и от други източници, с включени авторски добавки от Йоан Екзарх. Най-ранният препис датира от 1263 г. и се пази в Държавен исторически музей в Москва (ГИМ 213). Дело е на Теодор Граматик и е изписан в Хилендарския манастир. В описанието на човешката анатомия от шесто слово са използвани части от творби на монах Мелетий (X век) и първа книга от Аристотелевата „История на животните“.
Подобни по композиция и съдържание на шестодневите са Диалозите на Псевдо-Кесарий. Богословското съчинение, освен догматични и библейски тълкувания, включва естествено-научни и медицински разяснения. Части 136-160 от него са посветени на човешката анатомия и физиология. В България въпросо-ответната творба е преведена през Х в. по времето на цар Симеон, като най-ранните запазени преписи са от ХV в. (Милтенов 2006)
Към рано преведените съчинения, които съдържат и медицински препоръки, се отнася творбата на Епифаний Кипърски (ІV в.) За дванадесетте камъка, които бяха вградени в нагръдника на първосвещеника. В трактата са маркирани целебните приложения на някои от описаните скъпоценни камъни. Най-ранният славянски препис е включен в Симеоновия сборник (Светославов изборник от 1073 г.).
В Изборника на цар Симеон е засвидетелстван още един медицински жанр – диетологичния календар. Диетологичните календари целят постигане на баланс на хуморите в човешкото тяло чрез съчетаване на човешки темпераменти, климатични фактори, астрологически характеристики и хранителни субстанции. В енциклопедичния сборник е включено предписанието Мцⷭи по римлѧнемъ о различьныихъ мѣсѧциихъ, което е най-краткият известен вариант в жанра. В славянската книжнина са запазени късни пространни преписи, като по-голямата част от тях са анонимни, макар че е разпространена и версия, в която се съдържа като псевдоепиграф името на цар Соломон. Към указанията се включват климатични разяснения към всеки месец, както и съвети за кръвопускане, къпане, въздържане от физическа активност, пиене на очистителни билки и т.н. (Кузидова-Караджинова 2020)
Върху хуморалната теория на Гален и Хипократ е базиран и друг преводен текст - Галиново на Ипократа (Разсъжденията на Гален върху учението на Хипократ). Съчинението е запазено в руски и сръбски преписи от началото на XV в., като за руските се приема, че възлизат към превод, направен от Кирил Белозерски (1337–1427). Произведението съдържа тълкувания за четирите елемента - хумори, от които е изградено човешкото тяло, както и етиологията на редица заболявания, произтичащи от хуморалния дисбаланс.
Косвена информация за болестите може да се извлече от лечебните молитви, които са сред най-рано преведените текстове в периода на християнизиране на славяните. Най-древното запазено свидетелство е включено в Синайския евхологий (Euchologium Sinaiticum), старобългарски паметник от началото на XI век, писан на глаголица (Sinait. slav. 37; Sinait. slav. 1/N; 24.4.8, от сбирката на И. И. Срезневски, РАН – Санкт Петербург и Глаг 2 от сбирката Успенски, РНБ – Санкт Петербург). В него се съдържат молитви за главоболие, очни болести, за кръвотечение от рана, за воднянка, глухота, слепота и проч. Силно разпространени са и молитвите срещу нежит, срещу зли магии или уроки, срещу демони и зли духове, които се преписват в сборници от ХІІ–ХІІІ до края на ХVІІІ век. За оригинални евхемни текстове, свързани с творчеството поп Йеремия (X в.), се приемат молитви за лечение на треска (тресавица). Спорен е броят на Йеремиевите молитви – една или шест, но тяхната популярност продължава и през Късното средновековие.
Макар и късни като възникване, лекарствениците са сред представителните свидетелства за състоянието на медицината от Средновековието и Възраждането. Тези сборници съдържат медицински рецепти (за изготвяне на лековити мехлеми, отвари, настойки, компреси, съставени предимно от природни средства) и терапевтични указания за лечение на болести. Анонимни, вероятно с византийски произход, но обогатявани с постиженията на народната медицина, те се преписват активно през XIX в. Известни са примери на предписания от XIX в., които съвпадат по съдържание с рецепти от по-стари кодекси - срв. напр. ркп. № 407 НБКМ и Ходошкия сборник (IXF10 НМ-Прага) от ХV в. (Ангушева, Димитрова 2020).
Ходошкият сборник е един от редките примери за автентични медицински колекции, плод на манастирската традиция. Сръбският ръкопис съдържа преводи на откъси от византийски текстове за ембриогенезата, за бременността и раждането, за устройството на човешкото тяло от четирите елемента и четирите течности, за съответствието между тях, за сезоните и възрастите на човека, за болести, лекуване и прогностика при боледуването в зависимост от дните на седмицата, месеца и др. Към малкото запазени медицински сборници се отнася и Хилендарският медицински кодекс от ХV-XVI в. – ркп. № 517 от Хилендарския манастир. Ръкописът съдържа трактати върху пулсовата диагностика, флеботомията, уроскопията, треските и др., които също се базират на Хипократово-Галеновата традиция.
Към некнижовните извори за медицината в славяно-балканския свят се отнасят амулетите. Известни са заклинанията-амулети с текст, гравиран върху оловни плочи, които са намерени близо до село Равна (близо до град Шумен) и в Родопите. Богатата колекция от амулети е разпространена през цялото Средновековие, дори по време на предмодерното време – за спиране на кървенето, срещу зъбобол, срещу треска, за болка при раждане и др. По археологически проучвания са известни данни и за манастирски болници край Преслав и Охрид, изградени по аналог с византийската практика за лечебна помощ.
