служебен миней Дечани-Црколез № 6, лл. 73б-75а
Сїа ст҃аа и прѣпо(д)бнаа Параскевїи. бы(с) ѿ вьси Епиватемь наричемѣ ѿ гра(д) Каликратїе. дьщи б҃лговѣрьнѹ родителю. ни числомь богати, ни ѡбласти имѹщихь. ниже пакьї нищетою страж(д)ѹщихь.
Проложното житие на св. Иван Рилски от Търновската редакция на Стишния пролог (с най-ранен препис от XIV в.) се намира под датата 19 октомври. Възниква в Търновската книжовна школа от неизвестен автор не по-рано от първата половина на XIII в. През посоченото столетие в манастирите и скрипториите в Търново – столицата на Втората българска държава се създават т.нар. търновски литературни цикли: агиографски, химнографски и летописен. Творбите са посветени на култовете на известните български светци-покровители Иван Рилски, Петка Търновска, Иларион Мъгленски, Михаил Воин и други.
Стишен пролог за септември–февруари от 1368/76, БАН 73, 86а-88б
Ст҃ыи и прп(д)б҃бныи ѿцъ нашъ Іѡанъ. великыи въ постницѣ(х). бѣше ѹбо ѿ прѣдѣлъ славнааго града срѣдечьскааго. ѿ села нарицаемаго Скрино. въ цр(с)тво хѡ҃любивааго Петра цр҃ѣ блъгарскаго. а гръчьскаго Костантина Диѡгена. рѡдителѣ имыи блгочъстива. и не ѕѣло бѡгата. племене блъгарскааго. рѡдителема же егѡ ѿше(д)шема ѿ житїа. съи же добродѣтѣлъ ѿ младыи(х) нѡктеи въꙁлюбивь. въсѣ ѡставшаа емѹ ѿч҃скыѧ чѧсти. нищїимь и маломѡщнымъ раꙁдавь. сам же въсприемъ мнишскыи ѡбраꙁъ, ѿ ѿечства своего иꙁыде.
Сборник с канони, служби и жития за св. Иван Рилски от посл. четв. на XV в. (НМРМ 1/26) под дата 19 октомври, л. 54а−74б
Свѣщенное начѧти повѣданїе желанїе ꙋбо понѫж(д)ает мѧ, стра(х) же възбранѣеть, мн҃ѡго ми ѡ(т) начѧтїа ꙗвлѣѧ прѣпинанїе. Мѡусеови бо възвѣсти. ѡ(т)рѣшити сапогь повелѣвь. ег(д)а на ст҃ѫѧ възыти хотѣше землѧ, и Озань бж҃їи гнѣвь призвавы. иже къ кивотꙋ ст҃омꙋ дрьзнѫвь прикоснѫти сѧ. ст҃҃ѣми левгиньскими слꙋгами. ненаписань сыи и еще же сщ҃еннаго и огнемь полѧщаго. подолка архїереа Аарона кромѣ ст҃льскаго помазанїа, нѫ гл҃и бж҃а гнѣва на себе въжегшимь. иже бо неѡчищенными ср(д)чными стопами. ни мрт҃вых дѣль себе очищьше. и достоини бж҃҃їа прикосновенїа ꙗвишѫ сѧ.
Въ Селѹньстѣмь градѣ бѣ ѥтеръ добророденъ мѹжь именемь Левъ, саном же сотникъ, от негоже роди сѧ блаженыи Кирилъ. Егда же бысть ꙁ҃ лѣтъ отрочище, видѣ во снѣ, ꙗко нѣкы воѥвода събра всѧ дѣвица и повелѣ Кюрилови от всѣхъ иꙁбрати собѣ ѥдину. Онъ же избравъ ѥдинy собѣ именемъ Софью и въставъ от сна, сказа си отцю и матери. И глаголаста ѥму родителѧ ѥго: храни чадо, ѥже видѣ; воѥвода бо ангелъ ѥсть божии, а дѣвица мудрость ѥсть божиꙗ, но да ти бѹдеть чадо сестра.
Оригинално старобългарско агиографско произведение, създадено за нуждите на всекидневното богослужение и поместено в Простия (Нестишния) пролог под дата 25 август. Според заглавието е посветено на паметта на двамата славянски първоучители Кирил и Методий, но всъщност разказва само за Методий. Смята се, че това е най-ранният опит в старобългарската литература за написване на кратко житие за целите на богослужението.
Лесновски пролог (САНУ 53), л. 315б-316а
Сыи ѹбо бл͠женыи и прѣпо(д)бныи ѡ͠ць н͠шь методиѥ. ар(х)иѥп(с)пь вышнаѧѫ моравы. бра(т) сѫщь прѣпо(д)бнааго кирила философа. прьвааго ѹчителѣ словѣньскы(х) книгь. ро(д)мь сѫща солꙋнѣнина. бѣ же сыи методиѥ сь своимь братомь. вь срацынѣхь и коꙁарѣхь ѹчѧ ѩ симь православнѣи вѣрѣ. прошедша же всѧ прѣж(д)е ре(ч)ныѫ ꙁемлѧ. и вь моравѣ наѹчьше ѹченикы и поѥмша ѫ в римь идоста. римлѣне же дѣло ѥю с͠то и ап(с)лко нарекше. п(о)ставишѫ преꙁвитерѫ словѣньскыѫ. ѹченикы. абиѥ же по чинѹ. бл͠женыи кириль андриꙗнь же папежь римьскы. постави и ар(х)иѥп(с)па. бл͠женааго методиꙗ.
ГИМ, Усп. 3, 1405 г. – Теодоров-Балан 1934: 38-39
Прѣподобныи отець нашь Мефедии бѣ от града Селѹньскаго, от сановитѹ и богатѹ родителю рожии сѧ, отца Льва и матери Марiи. Бѣ же изъ ѹности ѹноша мꙋдръ бесѣдою, крѣпокь тѣломь. Тѣмь и знаѥмь бѣ цареви: имѣꙗше ѥго царь всегда предъ собою.
Ѥгда же бысть в͠і лѣть постави ѥго кнѧземь въ Словѣнѣхъ. И пребывъ тамо і҃ лѣть, извыче ꙗзыкь словеньскыи. И помысливь скороминѹщеѥ житиѥ вѣка сего и долгоѥ грѣшныхь мѹчениѥ, и ѹмили сѧ въ страхь божии, положивъ ѧсанъ кнѧжениꙗ предь царемь, и шедь на Алумьбескѹю горꙋ, и бысть мнихъ.
(Зограф 80, л. 53а)
Врагы поражаѧ геѡ(р)гие вь бране(х).
волеѧ ѿ врага посѣцаетсѧ м(ч)емь.
ѡднѧ геѡ(р)гиꙗ главѫ ме(ч). вь .к҃г.
Тумански сборник (ХАЗУ ІІІ.а.10), л. 24а-26б
Беше гра(д)ь именемь ласиꙗ. и вь немь црь именемь силїꙗнь. погань ꙁело и беше ꙁелѡ блиꙁѹ. гра(д)а того еꙁерѡ имаше во(д)ꙋ многѹ и ꙁмаи живеше ва немѹ великь ꙁелѡ. иꙁиеⷣаше скоти и(х). и при(д)оше вси люди кь црѹ гра(д)а того и рекокше (!) цре сьбраниѥ нше благо и добро на ꙁли животь вь нась не можемѡ трьпети ꙁмаꙗ сего повеле намь црь да се раꙁи(д)емѡ. црь ре(ч) не расхо(д)ите се. сьтворимѡ редь мею собою. да даемо че(д)а своꙗ по ре(д)ѹ ꙁмаеви на брашно. ег(д)а при(д)еть на ме ре(д)ь да(м) и аꙁь е(д)инѹ ро(д)нѹ дащерь мою ꙁмаеви на брашно.