You are here

Articles

С

Култът към св. Иван Рилски възниква в Средец, вероятно в края на Х и през ХІ в., но придобива официалност едва през ХІІ в. (Пенкова 2008: 164) с канонизиращите текстове, написани от византийския книжовник и средецки градоначалник Георги Скилица. Известни са различни по жанр цикли, посветени на паметта му, съставени от агиографски и химнографски, оригинални и преводни произведения. След пренасянето на мощите на преподобния отшелник от Средец в престолния град Търново в края на ХII в.

В южнославянска книжовна традиция биха могли да се определят няколко редакции на службата за преподобната светица:

 

1. Ранна (преводна) служба с канон за шести глас, с “дойерусалимска” по тип структура.

 

Заглавие (ориг): Кано(н). гла(с). ѕ͠. ірмо(с). Ꙗко по сохꙋ (sic!) ходівъ⁘

            (според изданието на Й. Иванов 1931: 424-431 по преписа в Драгановия миней)

Начало на първа песен, първи тропар:

Известни са общо шест преписа със служби за св. Йоаким Осоговски (Сарандапорски) преподобен, отшелник, честван на 16 август, живял в края на ХІ и началото на ХІІ в. и дошъл от областта Зета (днешна Черна гора, според Ив. Снегаров 1924: 238) за да потърси монашеско убежище в западнобългарските земи, местността Сарандапор, в планината Осогово, където през втората половина на ХІІ в. по време на византийското владичество е построен Осоговският манастир. Проложно житие за светеца не е запазено.

Т

Заглавие:  Сіа  настоѧща книга есть преподобнагѡ ѡ(ть)ца нашего Никѡна твореніе.  іаже неречена бысть тактикѡ(н), еже есть чиновнаа:

Заглавие на пролога: Сіе трѹдолюбіе сеѧ книгы въсе дѣистнѹѧщѹ господѹ и богѹ и спасѹ нашемѹ ІУ Хрістѹ, и еще же и прѣчистѣи матери его и богородици съпоспѣшьствѹѧщи, сътворено бысть къ полѕи хотѧщим(ь)

Нач.: Понеже бо ѿ прѣдварших(ь) лѣт(ь) бож(ь)стъвных(ь) писаніи глаголи.

Заглавие: Книги данила пр(о)рка видѣнїе ипполита. еп(с)па папы римска(г) тлъкованїе. сказанїе ѡ х͠ѣ и ѡ антих͠р(с)тѣ ჻ (Книги на пророк Даниил, епископ и папа Римски. Тълкувание. Сказание за Христа и Антихриста). Нач.: Помыслившѫ ти по истовомѫ наѹчити(с). пре(д)ложеныѧ ѿ тебе намъ. главы.

Надписът е открит от д-р Христо Даскалов от Трявна през 1858 т. Той е издълбан върху мраморна колона, намираща се в църквата „Св. 40 мъченици” в Търново. Датиран е към 1230 г. По съдържание е едновременно строителен и летописен. В него се дават сведения за построяването на църквата „Св. 40 мъченици”, но основната част от текста е посветена на битката при Клокотница на 9 март 1230 г. В Търновския надпис се съдържа ценна информация за победата на българския цар, пленяването на епирския владетел Теодор Комнин, разширяването на границите на България до Одри и Драч.

Х

Произведението представлява типична монашеска хроника, обхващаща периода от Адам до 842-843 г. Написана е през ІХ в. от византийския писател Георги Амартол (Грешник) (ὐπὸ Γεωργίου ἁμαρτωλοῦ). Историята е разделена на четири периода: от Сътворението до Вавилонския плен, от Вавилонския плен до Иисус, от Исисус до Константин Велики и от Константин до края на света. Има продължение до 948 г., което се приписва на Симеон Логотет, и още едно до 1078 г.

Хрониката представлява недостигнала до нас компилация, възникнала във Византия в началото на Х в. Славянският превод е направен през първата половина на Х в. Запазен е по пет руски преписа от ХV-ХVІ в., които възхождат към обща редакция. Едва една трета от текста на компилацията е от Хрониката на Георги Синкел. Тя съдържа откъс от творбата на Синкел за периода от Възкресението на Иисус до управлението на византийския император Диоклециан, както и допълнение за времето до основаването на Константинопол, заимствано от Хрониката на Теофан Изповедник.  

Хрониката на Йоан Зонара (грц. Ἐπιτομὴ Ἱστοριῶν, лат. Epitome Historiarum) е написана през първата половина на ХІІ в. Обхваща времето от Сътворението до 1118 г. За времето на създаване на славянския й превод има две тези – ок. 1170 г. или в началото на ХІV в. Запазена е в осем пълни и частични сръбски и руски преписи, най-ранните от които са от ХV в., като в някои от тях личат следи на българския оригинал.

Единствената запазена творба на византийския писател Йоан Малала (Ритор) (ок. 491-578). Проследява историята от Адам до 560 г., разделена в 18 книги. Хрониката е използвана като извор за античната история от по-късни византийски хронисти, като Теофан Изповедник и Георги Амартол. Славянският превод е създаден в България около началото на Х в. Запазен е само в руската книжнина, но не като самостоятелни преписи, а в състава на хронографите. Преводът може да се възстанови по руските преписи.