Основен извор за живота на преподобния Павел Тивейски (ок. 228 – ок. 341, Египет) е пространното житие от Йероним Блажени, написано преди 380 г. в Антиохия. По хронология на създаване то е първото от Йеронимовата трилогия Vitae Patrum, която включва още Житие на св. Иларион Велики и Житие на св. Малх. Много рано произведението претърпява преводи на гръцки, коптски, сирийски, арабски, етиопски, арменски. Гръцката традиция на текста, с която пряко е свързан и старобългарският превод, е обособена от издателката й К. Т.
Вие сте тук
Статии
Ж
Оригинално старобългарско агиографско произведение, създадено за нуждите на всекидневното богослужение и поместено в Простия (Нестишния) пролог под дата 25 август. Според заглавието е посветено на паметта на двамата славянски първоучители Кирил и Методий, но всъщност разказва само за Методий. Смята се, че това е най-ранният опит в старобългарската литература за написване на кратко житие за целите на богослужението.
Симеон Юродиви най-вероятно се е подвизавал в Сирия през VI в. Неговото житие (Ὁ βίος τοῦ ἁγίου Συμεών τοῦ διὰ Χριστὸν Σαλού, BHG 1677, CPG 7883) е написано през VII в. от Леонтий, епископ на гр. Неаполис на остров Кипър. Св. Симеон е роден в гр. Едеса, първоначално е отшелник, а по-късно броди по улиците на гр. Емеса като юродив. Житието разказва за необичайния аскетичен подвиг на Симеон, който се преструва на умопобъркан и глупав, с поведението си обижда и скандализира жителите на Емеса, а тайно води благочестив живот, отдаден на пост, бдение и молитви.
Житието на св. Филотея Темнишка, написано от Патриарх Евтимий, отразява един тясно регионален култ към светицата, считана от ХІІІ в. за покровителка на Търново. В житието на светицата, Патриарх Евтимий постига идеализация на св. Филотея чрез вплитане на разказа за добродетелния живот на египетския отшелник Амун и за неговата непорочна съпруга. Разказът за Амун изпълнява и функцията на парадигма, по която ще се осъществи бъдещето на Филотея и нейния годеник Константин.
Проложното житие на св. Димитър, запазено в славянски превод, е сходно, но по-кратко от издаденото по константинополските синаксари от Делайе (Delehaye 1902: col. 163). Гръцкият архетип на текста е запазен в прототипа на славянския Синаксар в ръкопис от Ватикана (Vat. gr. 2046) от ХІІ в. (вж. Славяно-русский пролог 2010: 260). В някои преписи на Простия пролог преди житието е поместен отпустителният тропар за трети глас от службата (Павлова, Желязкова 1999: 66), а в Стишния пролог житийният текст се предхожда от стихове.
Заглавие: Месѣца того д҃і. паметь прѣподобнїе м҃тре наше Параскеви. (Този месец 14-ти памет на преподобната наша майка Параскева)
Начало: Сїа ст҃а прѣподобна Параскеви. бысть ѿ вѣсїи зовомїе Епївати. бл҃городнихь родителеи дьщи.
Заглавие: ориг. Вь тьжде д҃нь с҃тые и прѣп(д)бные Параскевие.
(В този ден (14 октомври – б.а.) света преподобна Параскева)
Начало: Сїа с҃таа и прѣп(д)бнаа Параскевїи. бысть ѿ вьси Епиватемь. наричемѣ ѿ града Каликратїе.
Нова редакция на Първото проложно житие на св. Петка Търновска е публикувана от М. Чистякова (2009). Това е сръбска версия на житийния текст, където към първоначалния вариант е добавен текст за турското нашествие и пренасяне на мощите на светицата в Белград. Версията е важна с оглед разпространението на култа на светицата на Балканите.