Кратка хроника от ХVІ в., намираща се в Служебник № Е 543 в библиотеката на Националния музей на Босна и Херцеговина в Сараево, датиран към началото на ХVІ в. По-голямата част от ръкописа е изписана с едър неправилен полуустав, а отделни листове – със среден и правилен. Предполага се, че ръкописът е писан в манастира „Св. Йоаким Осоговски (Сарандапорски)” в дн. Република Македония. Кратката хроника заема л. 319б-325а. Л. Стоянович поставя Сарандапорския летопис в една група с Беляковския летопис и сръбските по произход Киевски, Студенични и Цетински.
Вие сте тук
Статии
Л
Намира се в ръкопис от ХVІІ в., № 267 в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Изписан е със среден полуустав. Почеркът и оформлението показват връзка с Аджарската книжовна школа. Преписан е от български книжовник по сръбски протограф. В сборника се съдържат също жития и служби на сръбски светци. Запазени приписки на поп Тодор поп Илиев свидетелстват, че през първата половина на ХІХ в. ръкописът се е съхранявал в църквата „Св. Крал” (дн. „Св. Неделя”) в София. Летописът заема л. 105-119.
Летописен разказ, следващ особеностите на разказите за пренасяне на мощи. Текстът е оригинално произведение на старата българска литература, дело на неизвестен книжовник. Известен е по единствен препис, запазен в Трефологий, или избрани служби на светци с други съчинения (ръкопис № 162 от сбирката на Ал. Хлудов, ГИМ, Москва, f. 141v‒143r) от XIV в. Разказът е поместен без заглавие на мястото на проложното житие след шестата песен на канона и службата за мъченица Параскева (Петка) Римлянка на 26 юли.
М
Заглавие: Сиꙗ книги мѣрило праведноѥ, извѣсъ истиньый, свѣтъ ѹмѹ, око слову, зерцѧло, свѣсти, тмѣ свѣтило, слѣпотѣ вѡжь, припутенъ ѹмъ, скрвѡенъ разумъ, прикрутъ помыслъ, пастырь стаду, кораблю кормьникъ, волкомъ ловець, татемъ песъ, ворѡнамъ соколъ, нетопыремъ слнце, оку квасъ, червемъ солъ
Първа статия: Чинъ изѧщенъ всѧкому начинаимѡму словеси, ищи ѿ б҃а начат...
Начало: Богъ есть надъ всѣми вѣки...
Заглавие: Избрание ѿ закона б(о)мь данаго из҃льтомь мѡисѣѡмь. ѡсѹдѣ и ѡ правдѣ.
Начало: Не приимеши слѹха сѹѥтна. не сѣдеши с неправеднымь быти неправедьнь свѣдѣтель. не бѹдеши сь многыми на зло. не приложиши се сь множьствомь...
Молитва към Богородица е най-известното и популярно произведение на писателя от виден византийски род Димитър Кантакузин (втора половина на XV в.). Разпространява се в преписи в българската, руската и сръбската ръкописна традиция от XVI до XIX век (42 на брой). Открити са два преписа от началото на XVIII век в превод на румънски език Най-ранният препис на творбата е Новосадски препис в ръкопис РР 158 от края на XVI в. (Библиотеката на Матица Сръбска в Нови Сад). Първата публикация на Кантакузиновото съчинение е осъществена от Д. Маринов (1901).
Св. Трифон е раннохристиянски мъченик, почитан на 1 февруари както от Православната, така и от Римокатолическата църква. Гръцката традиция за светеца е представена с няколко текста: Мъчението BHG 1856, Чудесата BHG 1856А-B, дометафрастова версия BHG 1856z и метафрастова версия Passion BHG 1857. Средновековната южнославянска книжнина познава едва два преписа, свързани с мъченията на св. Трифон, които представляват превод на византийското анонимно дометафрастово мъчение (BHG 1856z). Известните гръцки преписи са тринадесет - от 10-11 до края на 17 век.
Тази версия на мъчението на св. Марина е запазена в единствен южнославянски препис в известния Бдинския сборник (Университетска библиотека, гр. Гент, № 408) – български ръкопис, съставен за видинската царица Анна през 1360 г., но запазен в препис от началото на XV в. Известни са и няколко по-късни копия на текста от XV‒XVI в. с източнославянски произход. Славянският превод, възникнал най-вероятно още в старобългарската епоха, възхожда към най-ранния гръцки дометафрастов текст за св. Марина Антиохийска (BHG 1165), създаден не по-късно от VII в. и публикуван от Х. Узенер по Cod. Paris. gr.
Мъчението на св. Текла (гр. Μαρτύριον τῆς ἁγίας πρωτομάρτυρος Θέκλης ( > Πράξεις Παύλου καὶ Θέκλης) e основният извор за живота на светa първомъченица Текла (I в., Мала Азия), за която не се знае със сигурност дали наистина е съществувала. Мъчението е познато също под името Деяния на апостол Павел и Текла (края на II в.), по-късно смятани за апокрифни. В гръцката трансмисия на текста се разпространява оригинална версия (BHG 1710), към която са добавяни други текстове – различен край на мъчението или нови епизоди от живота на светицата (чудеса).
На 19 октомври, наред с паметта на Иван Рилски, се отбелязва и паметта на мъч. Уар (ок. 307 г.) и загиналите с него седем християни. Житието е с предполагаем автор Симеон Метафраст. (BHG 1863; BHBS 19.10/І/1) и представлява разказ за мъчението на светеца-воин, живял по времето на император Максимиан (285–305), който решава да разкрие християнската си вяра по време на съдебен процес срещу седем други християни.
- « първа
- ‹ предишна
- …
- 4
- 5
- 6
- …
- следваща ›
- последна »