Преводен агиографски календарен сборник с литургическо предназначение, относително устойчив по състав, съдържащ кратки (проложни) жития на християнски светци и четения за големи църковни празници. Сборникът обхваща всеки ден от църковната година (1 септември – 31 август). Структурираща единица е богослужебния ден, затова задължително се посочват датата и месеца, последвани от съответните чествания за деня (често за една дата са помесени няколко текста или памети). В славянските му версии съставът на сборника се обогатява с отделни оригинални текстове и памети за славянски светци, но в запазените паметници техният брой и състав са различни. В много от преписите на Пролога се отбелязват също значими събития (най-вече в Константинопол) ‒ както свързани с църковния живот (например строеж, обновяване или освещаване на важни храмове, ежегодно провеждани събори (синакси) и процесии, намиране или пренасяне на мощи и т.н.), така и с природни явления – бедствия, земетресения, затъмнения и т.н. В славянския Пролог този тип информация прониква под влияние на гръцкия оригинал и с времето постепенно се редуцира. Част от преписите на Пролога допълнително съдържат тропари и уставни указания към отделни четива. Руските преписи на Пролога включват също нравоучителни произведения (обикновено извадки от по-големи творби), които не са характерни за българските и сръбските ръкописи.
Славянският Пролог възхожда към традицията на византийските синаксари, възникнали най-вероятно през Х в., и по-конкретно към преработка на Менология на император Василий II, дело на Илия и на Константин Мокисийски. Произходът на названието Пролог, с което този тип сборник навлиза в славянската средновековна литература най-вероятно през ХII в. и с което най-често е засвидетелстван в изворите, обикновено се тълкува като пренасяне върху цялата книга на названието на предисловието (πρόλογος), съпътствало византийската редакцията на Синаксара, oт който е направен славянският превод. По въпроса обаче съществуват и други мнения, разглеждащи названието Пролог не като грешка, а торно обратното – като съзнателен избор на добре образован книжовник, стремящ се към ясно жанрово разграничение на конкретен вид култова книга. Изказани са хипотези, че заглавието на книгата може да е взето от говоримия гръцки език, където „пролог” може да означава ‘четиво’; че то трябва да се тълкува като ‘книга с четива, предшестващи църковната служба’, тъй като първоначално кратки възпоминателни текстове са били произнасяни на гробовете на християнските мъченици; че „пролог” може да не е заемка, а калка на словосъчетанието ἡ προκειμένη βιβλίον (с което в някои гръцки църковни устави се назовава календарен сборник с жития) и ὁ προκείμενος λόγος (в смисъл на 'кратко (проложно) сказание'). Успоредно с названието Пролог, в славянските ръкописи (макар и по-рядко) за този тип литургическа книга с кратки агиографски текстове се среща и гръцкия термин синаксар.
Относно взаимозаменяемостта на термините Пролог и синаксар (вторият от които е полисемантичен) в палеославистика съществува разнобой. Опит за разрешаване на противоречието, което има своите исторически основания, прави Е. Фет. Тя предлага терминът синаксар да бъде използван за сборника с преводни текстове, възникнал като славянско съответствие на една от разновидностите на константинополските синаксари в края на ХI или началото на ХII в., а Пролог да се употребява за неговите по-късни версии, редактирани и разширени с външни за първоначалния състав четива. Това разграничение обаче не се спазва последователно в съвременните научни разработки, а в някои научни традиции (например в сръбската и македонската) двата термина се разглеждат като синоними.
В средновековната славянска книжнина са познати две разновидности на Пролога – Прост пролог и Стишен пролог (като при втория житията се предхождат от проложни стихове – двустишия или тристишия от епиграматичен тип). Богослужебната употребата на текстовете, включени в Пролога, се регламентира от действащия църковен устав – те се произнасят по време на утринната служба между шестата и седмата песен на канона, между кондака и икоса. Простият пролог следва Студийския устав, а Стишният пролог – Йерусалимския. За разлика от минеите, в които също присъстват проложни жития, в Пролога тези сходни по състав, оформление и обем агиографски текстове са обединени в самостоятелна книга.