Адамь роди Сиѳа, Сиѳь Еноса, Енось Каинана, Каинань Малелеила, Малелеиль Ареда, Аредь Еноха, Ехо(х) Матꙋсала, Матꙋса(л) Ламеха, Ламех Ноа.
Ѿ Адама до потопа лѣ(т) ҂в҃мв҃ [2042].
Ное роди Сима, Симь Арфаѯада, Арфаѯадь Каинана, Каинань Сала, Саль Евера, Еверь Фалека, Фалекь Рагава.
В д҃ни Фалекови раз(д)елена бы(с) ꙁемлꙗ. При се(м) стльпотворенїе сьтвори се.
Въ лѣто ѕ ҃ф ҃к ҃г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс҃тыѧ влад҃чицѧ нашеѧ б҃цѧ ї възстѫпенїе і ҃в ҃ i врьховънюю ап҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м҃ца окто҃вра въ к҃. конъчѣ же сѧ м҃ца ... исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц҃рѣ Васїлїа кде же взꙙто бы злато ... фоꙙ съжев ...
ѡ(т) г(д)на ц(с)рѣ ср҃ацимира. жꙋпанꙋ ꙗковꙋ. херъманꙋ фолногю. и петрꙋ фаин(г)ълю. и в(с)умъ пꙋргаромъ. що ми сте писали и порꙋчали. да ви лю(д). хо(д) свободно. тако ми бг҃а волно и свободно да идѫ г(д)на крала лю(д) ꙋ г(д)на крала гра(д). и да тръгꙋѫ. що имъ е драго. а ѣ давамъ мою верꙋ. цр(с)вꙋ. и ꙗ ихъ ꙋзимамъ. на мою дш҃ю. како да сꙋ ѡ(т) цр(с)ва ми. съблюдени. да имъ. не бꙋде пакоста некоꙗ. ни до егинога вла(с). како сами да видите. и ѡще да сꙋ почитани и полюбени ѡ(т) цр(с)ва ми. кои донесе листъ. ѡ(т) ва(с)
Въ лѣто ѕ҃ѡд въста нѣкто Отмань оть въсточныѧ страны, оть горы нарицаемыѧ Ефѳры, оть рода измаилскаго, нахаждааше на Кармѣни биѫ сѧ съ ними и съражаѫ сѧ по въсѣ врѣмена и поделѣваѧ на ныхь и на Харсани, такожде и по малꙋ по малꙋ прїиде и на Таидиновѫ зелмѫ, Дїаделфїѫ и Малаина, и страны тыѧ плѣноуѫ и прѣемлѧ оумрѣть же Отмань. Прѣбысть .л҃. лѣть.