1. В службите за жени светици се откроява градацията в композицията на отделни поетични строфи с хайеретичната възхвала, повлияни от структурирането на Богородичния акатист, с анафора “радвай се”, като се добавят номинации за светицата. Хайретичните анафори са формална особеност за дванадесетте икоса на Богородичния акатист, като всеки икос има непроменлив брой хайретизми по шест двойки. Тринадесетият икос е рефрен на предходните, а всяка двойка е обединена от строг изосилабизъм и тонален паралелизъм.
You are here
Manuscripts
Х
Пощению пѫтъ въсприємши. житеискѫѫ любве и.ꙁбѣже. Параскевии прѣславнаа.
ѡво бо съ мѫдрыми д҃вами. свѣтоносна въниде въ дворъ г҃а б҃а своего.
ѡво же х҃ꙋ ѹневѣсти сѧ. истачаєши и.цѣлениꙗ. бл҃говѣрно притѣкаѫщимъ.
нѫ и. на(с) поѫщих тѧ. ѿ д҃шевныихъ недѫгъ иꙁбави. къ б҃оу м҃лтвами си⁘
Надеждеѫ х҃воѫ. вѣроѫ въꙁьмогши. стѧжаниꙗ родителⸯна иꙁбѣгⸯши.
Цр҃ь же Никифоръ, на нѧ съборы и еп(с)кпы събравъ, на ѡземствие и(х) посла. таче на Блъгары вовеватъ, побѣди а крѣпко, ꙗко е гл҃емаго двора кн҃зѧ и(х) Аптокроумлѧ пожещи. ѡномоу(ж) нарѣчие пославшоу с молебными словесы и рекошоу: „довлѣеть, ти, ѡ цр҃ю, доселѣ и побѣдити землю се бо бошию побѣдилъ еси и на(с)”. цр҃ь же не послоуша ѡтиноу(х) мирскы(х) гл҃ъ многыа ради нисытости.
Въ .з҃. лѣто при(м)и гра(д) Римъ Костѧ(н)т(и)н бж҃їи оугодникъ. преж(д)е всего мощен ст҃ы(х) мч҃никъ. повелѣвъ събирающе съ ч(с)тью поклонѧт(с)и имъ. и з҃ дн҃и ни празникъ творѧще ра(до)вахоу сѧ. славѧще бг҃а и хвалѧще Костѧ(н)тина доб(г)лѧ. Въ .і҃. лѣто цр(с)тва Костѧ(н)тина. Максими(н) сн҃ъ Галерїевъ влѣзъ са(м) въ цр(с)тво злѣ оумре в Киликїи. слышав(ж)ъ Максимьа(н) Галерїевъ сего цр҃ь. ꙗко Максе(н)тїи сн҃ъ Еркоулїевъ в Римѣ ѿ Костѧ(н)тина погыбе. силою кр(с)тною оубояв сѧ ѡста сѧ не моуча хр(с)тїа(н). Въ .і҃. лѣто Костѧнти(н) Великы.
Свободивь же се царь ѿ приключаюштихь се бѣдь навѣрныхь прїиде вь Ѳракїю и ѿ тоудоу сьниде сь Солоунь поклонити се светомоу великомоу моученикоу Диомитрїю. и остави тоу вь Солоунѣ воеводоу избранна сь силою многою. противлэти се Самоуилоу начелникоу бльгарскомоу. царь же прїиде вь Иверь понѥже сумрьль бѣ ... Давидь начелникь ѥго. и ѿтоудоу ѿиде вь Константинь градь. наслѣдникь же бысть Иверскои странѣ ...
Книга VІІ
О Рꙋмоу и Римѣ и Таркꙋнїи
Маіа ж(е) м(с)ца Симеѡнь кнѧѕь Блъгарьскыи сконча сѧ, Петра сн҃а своего поставлъ кнѧѕа, егоже ѿ вторыѧ своеѫ роди жены, сестри Геѡргїа Сꙋрвꙋла, егоже и пѣстоунѣ Симеонь свои(м) дѣтемь остави. Михаила же, иже ѿ пръвыѧ его жены, сътвори мниха; Іѡан же и Венїаминь, Петрова братїа, еще одеж(д)ами оукрашаста сѧ Блъгарскыми. Окр(с)тиїи же ꙗзьщи, оувѣдѣвше Симеѡново скончанїе, Хръвате же и прочїи, воевати на Блъгары мышлѣхѫ. Гладю же великꙋ Блъгарскыи ѧзыкь истаѫщоу ѕѣло съ прѫгы мнѡѕѣми, оубоаше сѧ оубо и прочїи нашествїе ѧзыкь, оустрашишѫ же сѧ вѣщше ѿ Гръческаго наитїа.
х
Адамъ пръвыи чл҃къ бывъ лѣ(т) .с҃л. ро(ди) Сифа и (жи)ве лѣ(т) .ѱ҃. до Малелѣилѧл въкꙋпе живъ лѣ(т) .ѧ҃а. Сифъ бывъ лѣ(т) .с҃е. ро(ди) Еноса и живе лѣ(т) .ѱ҃з. въкꙋпе живе лѣ(т) .ѧ҃в. Еносъ бывъ лѣ(т) .р҃. и .ҁ. ро(ди) Каинана .ѱ҃. и .е҃і. до пѧтидесѧть и .г҃. лѣ(т) Мафꙋсалъ въкоупе живе лѣ(т).ѱ҃еі. до пѧтидесѧ(т) и .г҃. лѣ(т) Мафꙋсалы въкоупе живе лѣ(т) .ѧ҃. и .е҃. Каинанъ бывъ лѣ(т) .р҃. и .о҃. ро(ди) Малелѣила. и живе лѣ(т) .ѱ҃м. до п҃҃са҃. го лѣ(т). Ламеха въкꙋпе живе лѣ(т) ѧ҃.и҃. Малелѧилъ бывъ лѣ(т) .рѯ҃е. ро(ди) Ареда и живе лѣ(т) .ѱ҃л. до м҃и лѣ(т).