Вие сте тук

Статии

Ж

Симеон Юродиви най-вероятно се е подвизавал в Сирия през VI в. Неговото житие (Ὁ βίος τοῦ ἁγίου Συμεών τοῦ διὰ Χριστὸν Σαλού, BHG 1677, CPG 7883) е написано през VII в. от Леонтий, епископ на гр. Неаполис на остров Кипър. Св. Симеон е роден в гр. Едеса, първоначално е отшелник, а по-късно броди по улиците на гр. Емеса като юродив. Житието разказва за необичайния аскетичен подвиг на Симеон, който се преструва на умопобъркан и глупав, с поведението си обижда и скандализира жителите на Емеса, а тайно води благочестив живот, отдаден на пост, бдение и молитви.

Проложното житие на св. Димитър, запазено в славянски превод, е сходно, но по-кратко от издаденото по константинополските синаксари от Делайе (Delehaye 1902: col. 163). Гръцкият архетип на текста е запазен в прототипа на славянския Синаксар в ръкопис от Ватикана (Vat. gr. 2046) от ХІІ в. (вж. Славяно-русский пролог 2010: 260). В някои преписи на Простия пролог преди житието е поместен отпустителният тропар за трети глас от службата (Павлова, Желязкова 1999: 66), а в Стишния пролог житийният текст се предхожда от стихове.

Заглавие: Месѣца того д҃і. паметь прѣподобнїе м҃тре наше Параскеви. (Този месец 14-ти памет на преподобната наша майка Параскева)

Начало: Сїа ст҃а прѣподобна Параскеви. бысть ѿ вѣсїи зовомїе Епївати. бл҃городнихь родителеи дьщи.

Заглавие: ориг. Вь тьжде д҃нь с҃тые и прѣп(д)бные Параскевие.

(В този ден (14 октомври – б.а.) света преподобна Параскева)

Начало: Сїа с҃таа и прѣп(д)бнаа Параскевїи. бысть ѿ вьси Епиватемь. наричемѣ ѿ града Каликратїе.

Нова редакция на Първото проложно житие на св. Петка Търновска е публикувана от М. Чистякова (2009). Това е сръбска версия на житийния текст, където към първоначалния вариант е добавен текст за турското нашествие и пренасяне на мощите на светицата в Белград. Версията е важна с оглед разпространението на култа на светицата на Балканите.

З

Разказът за авва Даниил Скитски и монахинята, която се преструвала на пияна е изключително популярен в средновековните литератури. Познат е в етиопски, сирийски, арменски, гръцки, латински и славянски версии. В сирийската версия на разказа монахинята се преструва на луда, а не на пияна. Предполага се, че именно в нея историята е представена в първичния си вид. Гръцкият текст (BHG 2101) е запазен в различни редакции и огромно количество преписи. Неговият славянски превод се включва в състава на Сводния патерик, както и в някои материци.

Византийският книжовник Георги Хировоск (VI в.) е известен в старославянските литератури единствено със съчинението си „Περὶ τρόπων (За стилистичните фигури)“. То е преведено на старобългарски език още по времето на цар Симеон (893-927) и е включено в т.н. Симеонов сборник от 913-918 г. След това обаче сред южните славяни то не се преписва, тъй като скоро след появата му целият сборник е взет от Преслав и отнесен в Русия от киевския княз Светослав Игоревич по време на похода му от 968-971 г.

Заглавие: Законъ сѹдный людьмъ

Начало: Прежде всѧкоѩ правды достоино ѥсть о Би҃и правдѣ г҃лати.

Заглавие: Закони земледѣлні ѿ Оустіановы(х) книгъ. ѡ земледѣлцѣ(х)

Начало: Достоить земледѣльцю, дѣлающю свою нивоу, быти праведноу и не въсхыщати бразноу ближнѧго своего.

К

Канон на IV гл., включен в Минея, изпълняван на 6 септември на празника за Чудото на архангел Михаил в Хоня (Хонай, Хонас – град в Мала Азия, във Фригия, наричан в Античността Колоса или Коласия, днес в пределите на Турция). Събитията, отнасящи се до това Чудо, са свързани с лековит извор, пазен от архангела. Според легендата езичниците се опитват да унищожат аязмото. За целта прокопават канал от близката река към него, за да предизвикат наводнение и замърсяване на водата.