Известни са общо шест преписа със служби за св. Йоаким Осоговски (Сарандапорски) преподобен, отшелник, честван на 16 август, живял в края на ХІ и началото на ХІІ в. и дошъл от областта Зета (днешна Черна гора, според Ив. Снегаров 1924: 238) за да потърси монашеско убежище в западнобългарските земи, местността Сарандапор, в планината Осогово, където през втората половина на ХІІ в. по време на византийското владичество е построен Осоговският манастир. Проложно житие за светеца не е запазено.
Най-ранният препис на службата за него е от края на ХІІІ – началото на ХІV в. от манастира Дечани № 32 (Суботин-Голубович 1992: 112-114). Друг препис от началото на ХІV в. е в ръкопис от НБКМ № 113. От ХV в. са известни два преписа от Хлудовата сбирка в Държавния исторически музей в Москва (Хлуд 166, Хлуд 169, вж. Каталог 1999: 49, 51) и преписа в Германския сборник в ЦИАИ № 47. Най-късен е рилският препис (РМ 2/15) от ХVІ в.
1. Най-ранната редакция на службата за св. Йоаким Осоговски, всъщност е адаптация на Службата за св. Евтимий Велики от св. Климент Охридски (Станчев, Попов 1988: 170–181). Известна е засега в три преписа в празнични минеи – един български (НБКМ 113) и два сръбски (Деч 32 и Хлуд 166). Георги Попов (Станчев, Попов 1988: 120) посочва, че в Хлудовия препис първите три песни от канона (първата, третата и четвъртата) са от оригиналния Климентов канон, а в следващите песни са включени тропари от канона на Теофан Начертани за Евтимий Велики. В деветата песен е запазен краят на акростих с името на автора – КЛИМ. Канонът е за осми глас.
Заглавие (ориг): Агѹ(с). ѕ͠. ꙗвлениѥ ѹбрѹ(с)ѹ. спа(с)а н͠шего I͠са Х(с)а и м(ч)нка Диѡмида. и прѣпо(до)бнаго ѡ͠͠ца Iѡакима Сарандапор'скааго.
Начало на първа песен, първи тропар:
Свѣтило. дан'но пѹстын'нымь. красно бл͠жене ѡ͠че Иѡакиме.
2. Втората рилска компилативна редакция на службата за св. Йоаким Осоговски вероятно е създадена през ХV в. Тя силно е повлияна от службите за св. Иван Рилски. Запазена е в частта от ХV в. в т.нар. Германски сборник (ЦИАИ 47) и в сръбски празничен миней от първата половина на ХV в. (в Хлуд 169, добавена в края на ръкописа). Известен е и препис на службата от ХVІ в. в рилски ръкопис РМ 2/15 (Райков, Кодов, Христова 1986: 55–57, изд. от М. Якимовска-Тошик 1997: 149–158). Тази редакция на службата за св. Йоаким Осоговски в трите си преписа показва вариативност на химнографските компоненти. Тя съдържа нови вечерни стихири за шести глас със слава и още две нови слави за осми и първи глас, и нов полиелеен седален за осми глас. Отпустителният тропар за първи глас от преписите от ХV в. (Хлуд 169 и ЦИАИ 47) е слава за първи глас в рилския препис от ХVІ в. (РМ 2/15).
Заглавие (ориг): М(с)ца таго(жд) .ѕі͠. еже ѿ Едеса. прѣне(с)нїе ст͠го ꙋбрꙋса. и прпо(до)бна(го) о͠ца наше(го) Iѡакꙋма. Сарандапорска(го)
Начало на първа песен, първи тропар: Свѣтило. данно пѹстыннымь. красно бл͠жене о͠че Iѡакꙋме.
Канонът и в двете редакции е за осми глас, но със значителни разлики. Обикновено канонът е с ирмос и тропари от ранната редакция и с добавени тропари и богородични, характерни само за втората редакция:
