You are here
Terms
Displaying 31 - 37 of 37
а
1. Прозодичен надреден знак, бележещ липса на вокал. Употребява се в екфонетичната нотация. Същият знак в средновизантийската нотация бележи интервал секунда по-надолу.
2. Знак с подобна форма, но с наименование паерчик отбелязва загубата на ерова гласна (вж. изпадане на еровете) в глаголическата и кирилската писменост.
3. Знакът може да означава и наличие на палаталност на съгласната (меглец в старобългарски).
Кратък мъдрословен жанр в диалогична форма, основан на остроумно възражение, изказано от известно лице в подходящ момент. Ключови елементи в изграждането на текста са уместността на отговора, съответствието на реч и ситуация, както и авторитетът на името, произнесло мъдрите думи. Апофтегмата се сближава с анекдота, доколкото и в двете жанрови форми е отразена кратка история, но водещо за апофтегмата е запомнящото се изказване, докато за анекдота е важна запомнящата се случка. Нерядко с...
1. Вж. кодикология
2. Спомагателна историческа дисциплина, занимаваща се с издирването, описанието и изданието на писмените извори. Археографията в този смисъл е тясно свързана с палеографията и дипломатиката.
Архетип се нарича най-древното свидетелство за група преписи, в които е запазен текстът. Архетипът представлява първообраз на текста, от който се е развила ръкописната традиция – преписи на текста, редакция (редакции) на текста, компилация (компилации). Всички текстологически школи са единодушни, че една от задачите на текстологията е да установи най-близките архетипи на произведенията (на групите преписи и редакциите) и според тези архетипи да възстанови архетипа (архетипите) на традицията на...
По-общ термин: препис
Фонологическо изменение, при което един звук се уподобява на съседния. Различават се частична асимилация, известна също като акомодация (рус. аккомодация, нем. Anähnlichung, англ. accommodation и пълна (рус. полная ассимиляция, нем. vollständige Assimilation, Angleichung, англ. assimilation, equalisation). По начина на своето провеждане може да бъде регресивна и прогресивна.
Bibliography of Linguistic Literature.
По-общ термин: фонологични промени
От лат. affigere 'прикрепям'. Общо наименование на всички морфеми, с изключение на корена. Служебна морфема, която променя лексикалното и граматическото значение на корена (основата). В зависимост от това, къде се поставя афикса той бива префикс (в началото на думата), инфикс (в средата на корена или основата), суфикс (в края на корена или основата), циркумфикс (от двете страни на корена или основата), симулфикс (замества една или повече фонеми в корена или основата).
Bibliography of Linguistic...