You are here
Terms
Displaying 1 - 30 of 58
с
Песнопение с уникална ритмическа структура и мелодия, на която не се изпълняват други песнопения. В някои случаи в средновековните славянски ръкописи самоподобните песнопения (песнопения, станали образци за други творби) неправилно са назовани с наименованието самогласьнъ, което създава неяснота в средновековната терминология.
Самогласен тропар
Самоподòбният е песнопение със своя собствена мелодия и ритмическа структура, които не са заимствани от друга творба, но са използвани от химнографите за съставянето на нови (т. нар. подобни) песнопения. Няма установен термин за назоваването на това понятие в средновековните славянски ръкописи, където според наблюденията на Мая Момина самоподобният или се предава с някое от наименованията подобьнъ о себѣ, подобьникъ и с неточните подобьнъ и самогласьнъ, или изобщо липсват указания за...
Сборникът е основна форма на съществуване на средновековната литература. Съдържанието му, в което има повече от две произведения, представлява подбор от сродни или разнородни по съдържание и жанр съчинения, които са възникнали самостоятелно, имат собствена история на текста и могат да се срещнат и извън конкретния състав на сборника. Сборниците могат да се систематизират според няколко критерия: 1. Деление според предназначението им (функционален приницип): делови (богослужебни) и 'четивен' тип...
Сборник, в който са събрани съчинения, служещи за общо (колективно) четене или за индивидуална употреба в монашеските общности. Докато книгите за богослужението в манастирите се предписват от манастирските устави и килийните правила (Виноградов 1914; Гролимунд 1999) и са свързани с нормите на литургическата практика, то сборниците за индивидуално четене имат широк обхват и включват разнообразни съчинения. Към съдържанието им се причисляват патерици, съчинения за аскетичния живот и духовно...
По-общ термин: сборник
Сборник, в който се съдържа цикъл/цикли от полемични съчинения, най-често насочени против ереси, осъдени от църковните събори или против Римската църква. Наборът от антилатински текстове в славянските ръкописи включва "Повест полезна за латините" и "Слово за немската заблуда, как ги научи Петър Гъгнивия на ерес", които имат старинен произход. "Повест полезна за латините" е възникнала като компилация не по-късно от втората половина на ХІ - началота на ХІІ в. и е позната по няколко редакции....
По-общ термин: сборник
Сборник, в който преобладават назидателни текстове за усъвършенстване на християнина. Поученията могат да бъдат с катехитичен характер (преди покръстване) за усвояване на основите на християнската вяра, с дидактичен характер - по понятен и разбираем начин да обясняват християнските догми, с покаен характер -- за изповед на греховете по време на Великия пост. Характеризират се с краткост, с опростен стил и с художествени средства, които пряко въздействат на слушателя и читателя. Като жанрови...
По-общ термин: сборник
Сборник, съставен от съчинения, тълкуващи и коментиращи текста на Свещеното писание. Коментарите могат да бъдат пространни, посветени само на една старозаветна или новозаветна книга (напр. Тълкувание върху Книга на пророк Даниил на Иполит Римски; сборник с беседи върху Евангелието от св. Григорий Двоеслов и др.) или кратки, под формата на катени, схолии и проповеднически текстове. Сборник с катени е ранният превод на тълкуванията върху пророческите книги, т.нар. Тълковни пророци, възникнал на...
По-общ термин: сборник
Сборник, съдържащ пространни жития и слова за избрани църковни празници, структуриран според църковния календар, предназначен за богослужебно и небогослужебно колективно или индивидуално четене. Независимо от извънлитературните фактори (достъп до византийски или славянски образци, лични предпочитания на книжовника, предназначение), които влияят върху състава на тези сборници, те съдържат постоянно ядро от произведения, което позволява да се отнесат към типа на книгите с устойчив състав: „най-...
По-общ термин: сборник
Средновековна ръкописна книга с неустойчив състав и достъпно съдържание, която не е свързана с богослужебни нужди. Този тип сборници са доминиращо литературно явление от края на ХІV до към края на ХVІІ век, когато се съставят, преписват и разпространяват сред низшето духовенство, сред грамотни занаятчии и търговци. В условията на османското владичество играят ролята на народни учителни книги, предназначени да просвещават и направляват поведението на техните слушатели и читатели. В съдържанието...
По-общ термин: сборник
В кодикологията – основна структурна единица на книжното тяло. Нарича се още тетрада или кола. Представлява няколко листа, прегънати заедно на две. През сгъвката те се съшиват и свързват с останалите свезки. Както в ръкописите от хартия, така и в тези от пергамент, обичайният брой на двойните листове (бифолиата) в една свезка е 4, откъдето идва и названието „тетрада“ (гр. τετράς, 'четири'). Така стандартната тетрада съдържа 8 единични листа, съответно – 16 страници. В практиката съществуват и...
Еднострофичен химнографски жанр, хвалебствено самоподобно песнопение (т.е. притежава своя собствена мелодия, незаета от осмогласието), а в по-късно време – подобно песнопение. Изпълнява се на утринната непосредствено след канона. Светилният (ексапостиларият) обикновено се придружава от богородичен със същата ритмо-мелодическа структура. Докато във византийските ръкописи с наименованието φωταγωγικόν (светилен)се обозначават великопостните, а с ἐξαποστειλάριον (ексапостиларий)– останалите...
Светската похвала е тематично жанрова разновидност на тържествената риторика, която представя идеализирано жив член на обществото, обикновено важна политическа фигура. Тя най-често се създава по опреден повод (конкретно събитие, успешна битка, годишнина и др.). Късноантичните риторики предписват съдържанието на тези похвали, като набелязват тематични групи, които авторът на похвалата трябва да развие в текста (прим: произход, семейство, външен вид, характер, етос, прояви, уподобяване на антични...
По-общ термин: риторически жанрове
Граматически форми, които изразяват процес, извършващ се едновременно с процеса на говорене. В старобългарски това време се образува от сегашната основа на глагола.
По-общ термин: време на глагола
В старобългарски се е образувало от сегашната основа на глагола. В м. ср. р. ед. ч. в 1. и 2 спр. е окончавало на -ъі, а в 3. и 4. — на ѧ. Разликата между 3. и 4. спрежение е била, че в третото гласната в суфикса е била в косвените падежи ѫ с предходна мекост или ѭ, докато при 4. навсякъде е била само ѧ. От друга страна им. п. ед. м. и ср. им. п. се е противопоставял на всички други форми, заради липсата на -щ-: срв. несъі, даѧ, молѧ (м. ср.р. им.п.ед.ч) - несѫщи, даѭщи, молѧщи (ж.р.ед.ч....
По-общ термин: причастие
Еднострофична химнографска жанрова форма (вид тропар), изпълнявана главно на две места от утринната – след всяка катизма и след третата песен на канона. По време на изпълнението на седалния и катизмата се разрешава да се седи. Оттук идва наименованието седален – калка от гръцкия термин κάθισμα (от καθίζω ‘седя; сядам’), който има две значения: а) седален, и б) катизма. Следи от тази двузначност се откриват и в славянската ръкописна традиция – така Синайският псалтир от XI в. с лексемата...
Сеизмологият е гадателна книга, в която условието на предсказване е природно явление. Предсказанието се извършва според времето (месеци) на земетресението. Във византийските кодекси гаданията според времето на земетръса се приписват на Орфей, Хермес Трисмегист и имп. Лъв Мъдри. Сеизмологичните предсказания се оформят в периода VІІІ – ХІІ век. Още на византийска почва сеизмологият се смесва с гръмника и сред славяните прониква синтезирана версия, обединяваща двете гадателни книги. В...
1. Образ, белег или знак с преносно значение, характеризиращ същността на предмет, явление или идея, при което предметът (явлението или идеята) се обогатява с допълнителни значения съобразно негова роля, функция, подобие или признаци, като при това първоначалното значение не отслабва и не се губи. Той е неотделим от структурата на образа, за разлика от алегорията. Символът е троп, чието значение постоянно се развива при включването му в нови контексти и култури. Като многозначен езиков и...
1. Списък с дати, на които вярващите се събират (от гр. σύναξις – ‘събрание, събиране’), за да честват църковните празници – както календарни, така и подвижни, който се помества в богослужебните книги – евангелия и апостоли. По-късно названието синаксар започва да включва и добавените към списъците с дати сведения за четивата, които се предписват за съответните дни.
2. Сборник с кратки агиографски текстове (синаксарни жития), подредени по реда на църковния календар и предназначени за четене по...
Вид троп (тропа), разновидност на метонимията. При синекдохата се заменя названието на обект, предмет или явление с част от него или част от обект, предмет или явление с цялото на основание на тяхната свързаност. За разлика от метонимията, при която връзката между двете названия е преносна, между несвързани пряко извън контекста названия, синекдохата се основава на пряка свързаност между назоваваното и назоваващото.
Примери:
Отъ тѣхъ оубо оустъ истече источьникъ животворьнъіихъ...
Документ, който е свързан или произтича от синод (събор).
1. В своето основно значение терминът се отнася към посланията на висши църковни лица, представящи съборните решения, разясняващи християнската доктрина и съдържащи анатеми срещу различни еретически учения, от където произтича и названието на длъжността на лицето, което подготвя епископските писма: συνοδικαριος.
2. Синодик в неделята на православието
Литургичен сборник, създаден във Византия след 843 г. в чест на...
По-общ термин: правна литература
Дума или израз равни или сходни в своето значение с друга дума или израз.
Семантично явление, при което основните значения на езиковите единици (думи, морфеми, изрази, категории) съвпадат или са близки.
1. Византийски канониченоправен сборник, съдържащ апостолските и съборните правила, както и отговори и послания на църковните отци.
2. Сборник от правни текстове, съставен от Матей Властар (Syntagma Canonum).
3. Сборник от коментари върху правни текстове от Теодор Валсамон Азбучна синтагма.
По-общ термин: правни текстове
С
Терминът Септуагинта или Превод на 72-ата тълковници („превод на седемдесет и двамата мъдреци“, или просто LXXII) означава най-старият по хронология сбор от всички преводи на Ветхия завет на старогръцки език, осъществени през ІІІ-І в. пр. Хр. в Александрия.
Прието е, че сформирането на корпуса на Септуагинта е започнало през 280 г. пр. Хр. и е завършило през І в. сл. Хр. Историята на превода е известна основно в предания, съгласно различните версии на еврейските и християнски автори....