You are here
Terms
Displaying 1 - 18 of 18
о
Част от изречението, обозначаваща лице или предмет, който е цел на действието. Известно е също като допълнение или пряко допълнение.
По-общ термин: части на изречението
Местоимението вьсь, вьсѣ, вьсе има значение 'цял, цяла, цяло; всичкият, всичката, всичкото'. Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа. В старобългарски има влияние на твърдото склонение.
По-общ термин: местоимение
Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието. Традиционно се разграничават обстоятелства за място, време, количество и степен, причина и цел. Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия, безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог.
По-общ термин: части на изречението
Служба (в значение 2) за светец (или светци), която обаче не е посветена на конкретна личност, а е съдържателно ориентирана към определен агиологически тип (светител, мъченик, апостол и т. н.), като в редица случаи отчита пола и броя на честваните светци – напр. служба за преподобен, служба за преподобна, служба за преподобни и т. н. Общата служба е предназначена да запълни липсата на химнографски текстове за някои от светците в календара на дадена църква. Този вид последования обикновено...
Подвижна морфема, който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице, число, време, наклонение, залог и др. Изразява граматическите значения при думата.
Книга, която съдържа изменяемите песнопения за всеки (или някои) от дните на седмицата. Подредена е по гласове (от първи до осми), откъдето произлиза наименованието ̉Οκτώηχος (буквално ‘Осмогласник’).
Основни видове:
а) Пълен октоих = Параклитик. Съдържа изменяемите песнопения на осемте гласа за всеки от дните на седмицата.
б) Възкресен октоих. Съдържа изменяемите песнопения само за неделните дни.
в) Съкратен (кратък) октоих = Служебен шестоднев. Съдържа песнопенията на осемте гласа за неделя и...
Терминът е необходим в славянската палеография поради копирането или подражанието в кирилската практика главно на гръцки букви и буквосъчетания с идентично значение: 1. такива, които допълват кирилската азбука за изписване на съществителни имена (лични, топоними, думи от богослужебен характер); 2. за означаване на числа; 3. смислови и графически гръцки заемки със славянски правопис като Александър (ъ, ь), антифон (ъ, ь). Друг тип омография се отбелязва при лигатури, предлози или суфикси, при...
Определението пояснява съществителното име или друга част, употребена като съществително. Определението в старобългарски се изразява
с прилагателно име или местоимение, съгласувано по род, число и падеж със съществителното (съгласувано определение)
със съществително име без предлог или с предлог — несъгласувано определение
Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма: Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца. Като сказуемно определение се появява само в кратка форма: Чловѣкъ...
По-общ термин: части на изречението
Мелодическата система на богослужебната музика на Източнохристиянската църква. Състои се от осем главни мелодически парадигми (т. нар. гласове), систематизирани и кодифицирани за богослужебна употреба от св. Йоан Дамаскин през VIII в. Във византийската и в по-ранната славянска средновековна традиция те са разделени на четири основни (от първи до четвърти) и четири вторични, или плагални (от гр. πλάγιος „косвен, страничен”) гласа (от първи плагален до четвърти плагален), чиито мелодически...
Част от думата, която в инд. езици се поставя зад корена. Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата, на която се прикрепя окончанието. В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи.
Вж. акут.
Сричка, която завършва със сричкообразуващия елемент, най-често гласна.
По-общ термин: фонология
Вж. фрагмент
Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били: иже, ѣже, еже 'който, която, което'; ѣкъже, ѣкаже, ѣкоже 'какъвто'; еликъ, елика, елико 'колкото голям, колчав'. Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи 'кой, който' и которъіи (котеръіи) 'който'. Склонението на иже е същото, както и анафоричното местоимение, като се е промяняла само частта...
По-общ термин: местоимение
Отпустителните тропари представляват кратки заключителни песнопения в чест на определен празник. В древността са изпълнявани заедно със стиховете на химна на св. Симеон Богоприимец “Сега отпускаш Твоя раб, Владико...” (Лук. 2:29), откъдето вероятно носят името си.
По-общ термин: тропар
Афикс, дума или израз, който е предназначен да констатира, че даден предмет или събитие не съществуват или не са това, за което се говори. В старобългарски съществуват специални отрицателни частици не и ни. Отрицанието в славянските езици се свързва с родителния падеж.
Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните, като пред тях се добавя отрицателната частица ни: къто → никъто, чьто →; ничьто. Много често след формата се добавя усилителната частица же: ничьтоже, никътоже, никъїиже. Скланят се по същия начин, както въпросителните местоимения. Ако се употребят в съчетание с предлог, то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение: н никакоже не врѣди его ни при чесомьже.
По-общ термин: местоимение