You are here
Terms
Displaying 1 - 24 of 24
и
Изборно (или апракос) евангелие – в него са събрани откъси от евангелията, т.нар. четива или перикопи от четирите евангелия, подредени по реда на църковния календар: първият дял включва четива за подвижните празници, като се започва от Великден (понякога се нарича синаксар, грц. συναξάριον, лат. synaxarium, англ. и нем. Synaxarion, фр. synaxaire), а вторият дял, наричан менологий или месецослов (гр. μηνολόγιον, lat. menologium, англ. и нем. Menologion, aнгл. Menology, фр. ménologe) – за...
По-общ термин: богослужебни книги
1. В приписките на славянските книжовници “извод” се назовава оригиналът, от който се преписва (т.е. в смисъл на източник, вж. антиграф).
2. Според текстологическата школа на Д. С. Лихачов извод е един или друг вид на текста, който възниква стихийно в резултат на многократното му преписване в определена езикова среда, местност или страна. Изводът се характеризира с определени езикови или правописни особености, които се натрупват вследствие на езиковите навици на преписвачите – напр. руски извод...
По-общ термин: текстология
Фонологично изменение, при което слабите ерове изпадат от сричката. Процесът е свързан с качеството на високите кратки гласни i и u, чиято дължина по отношение на другите гласни е най-кратка. Процесът довежда до преобразуване на славянската сричка и бележи края на тенденцията към отворена сричка.
По-общ термин: ерове
Bibliography of Linguistic Literature
Bibliography of Linguistic Literature
Наклонение, при което действието се представя за реално, се нарича изявително.
По-общ термин: наклонение
Вид химнографска строфа със сложна поетическа структура. Често се състои от две части – поетически разказ за чествания празник и възхвална част с анафорична структура (с анафора Радоуи сѧ и под.). Икосът има два типа употреби: а) Като градивен елемент на древните полистрофични жанрове кондак и акатист, които се състоят от два вида строфи – кондаци и икоси. б) Като самостоятелна химнографска строфа (често заета от древните полистрофични кондаци). Самостоятелната употреба на икоса датира от края...
Родово наименование, общо за съществителни, прилагателните, числителните имена и местоименията. Някои включват също така именните форми на глагола: инфинитив, супин и причастията.
По-общ термин: части на речта
Изразява граматичния субект с две основни значения:
1. Подлог в изречението: аꙁъ дѣлаѭ
2. Предикатите на подлога в изречението.
Глаголите бъіти, именовати сѧ, ꙁъвати сѧ, творити сѧ също се съгласуват с именителния падеж: Аꙁъ есмь пастъіръ добръіи
Bibliography of Linguistic Literature.
DBPedia
По-общ термин: падеж
Времеви форми, чиито функции е да изразят повтарящо, продължително или незавършено действие в миналото, което няма връзка с момента на говорене. Старобългарският имперфект, подобно на аориста, се образува от инфинитивната основа на глагола. Когато обаче има редуване в облика на корена между двете твърде често миналото несвършено време се формира от сегашната форма, срв. ходити, хождѫ (сег. вр.), хождаахъ (мин. несв. вр.), клати, колѭ (сег. вр.), колѣахъ (мин. несв. вр.). Понякога се срещат...
Стилистична фигура, която се изразява в разместване на обичайния словоред във фразата или изречението. Използва се преди всичко в ритмизирани текстове като средство за следване на ритъма, както и за изразяване на по-силна емоционалност. Не са редки случаите в старобългарската литература с инверсия на местоимения във винителен падеж, при което местоимението от енклитика се превръща в проклитика и получава собствено ударение. Този похват използва Константин Преславски в Канона за св. Методий,...
По-общ термин: тропи
Преводен и преводно-компилативен списък на отречените и забранените от Църквата книги през средновековната апоха. Възникването на индексите е тясно свързано с цялостната история на християнската книжнина и със съдържанието, което се влага в понятието 'апокриф' през вековете. Най-ранните индекси се появяват в резултат на канонизирането на Светото писание и се включват в съборни решения (59 правило на Лаодикийския събор от 343 г.), в апостолските постановления и в съчиненията на патристичните...
Индиктът обхваща 15 години и се налага като официална мярка за време в Римската империя по времето на император Диоклетиан (ок. 297-298). Атанасий Александрийски използва индикта за отбелязване на църковните празници през 329 г. Датата, която се смята за начало на индикта, е 23 септември, която е наследена от Римската империя. По-късно император Юстиниан през 562-663 приема 1 септември за начало на индикта. Гражданската година започва за Църквата от 1 септември, а църковната - от 23...
Термин в палеографията, текстологията и филологията, който обозначава един от видовете по-късни изменения (намеси) в оригиналния текст на дадено произведение или документ. Интерполацията може да се дължи както на преписвача, така и на преводача на текста под формата на вмъкване на дума или фраза на произволно място между редовете, но и в маргиналните полета. Когато дават пояснения за значението на дадена дума, неин синоним или тълкувание, интерполациите се наричат схолии.
Интерполациите...
Средновековният текст, както и този в прехода от Средновековие към Ново време, не представлява затворено (автономно) явление, а е система, в която непрекъснато се осъществява препращане от текст към текст. Създаденият нов текст припомня други текстове чрез цитати, алюзии, парафрази и др. Комплексът от връзки между текстовете се нарича интертекстуалност. Терминът е въведен от Юлия Кръстева, която определя текста като мозайка от цитати: "всеки текст е построен като мозайка от цитати, всеки текст...
Съвкупност от прозодически елементи като ритъм, мелодика, интензивност, темп, тембър, логическо ударение, които служат за изразяване на експресивни и синтактични значения и категории. Заедно с ударението образува прозодическата система на езика.
Наставка, която се поставя вътре в думата, в самата основа.
Bibliography of Linguistic LIterature.
DBPedia.
По-общ термин: афикс
По своя произход в старобългарски това е име от старо глаголно съществително с абстрактно значение с основа на кратко i или на -t-. Спори се, дали отразява стара форма на дат. или на мест. п. Окончанието му е било -ти: ходити, пити, ѣсти. Основната функция му е била да бъде обект на други глаголи, когато субектът на двете думи е един и същи: могѫ се сътворити. Може да бъде допълнение и към имена: даѭ вамъ власть настѫпати на ꙁмиѧ и скорпиі и на вьсѭ силѫ врага.
Един от най-древните еднострофични химнографски жанрове (вид тропар), който е най-близък до седалния, но е с по-тържествен напев, взет от осмогласието. Разцветът на жанра е в периода X–XIV в. Предназначен е да се изпълнява по време на: 1) неделните повечерие, полунощница и утринна, като на първите две се изпълнява след канона, а на утринната следва XVII катизма (118 псалм, или т. нар. „Непорочни”) и е едно от песенните въведения към четивото от Евангелието; 2) утринните на най-големите празници...
Богослужебна книга, която съдържа ирмоси, изписани с пълните им текстове, обикновено придружени от невмена нотация. Може да съдържа като допълнение и някои други видове песнопения, като възкресни тропари, възкресни утринни прокимени, величания, Велико славословие и др. Ирмологият винаги е разделен на осем части, всяка от които обхваща по един глас от осмогласието. Названието на книгата е гръцко по произход и не е засвидетелствано в старобългарските паметници. Славянската калка ирмолои (или...
Първата строфа от всяка песен в състава на канона. Служи като модел, по който е изградена ритмо-мелодическата структура на всяка от останалите строфи в песента. По съдържание ирмосите разгръщат мотиви от библейските песни, които са тясно свързани с формирането на жанра канон. Пълните текстове на ирмосите са събрани в книгата Ирмологий, а в останалите видове богослужебни книги често са изписани само началата на ирмосите.Названието „ирмос” понякога се използва за назоваване и на строфата-модел...
Преводни и преводно-компилативни съчинения, в които се разграничават две части: летописна и апокалиптична. В първата част се говори за владетели, които управляват в световната история от Сътворението до "последните времена", преди идването на Антихриста; във втората част се включва популярната византийска легенда за "последния цар", господството на Антихриста и картината на Второто пришествие. Тези съчинения не могат да бъдат отнесени както по форма, така и по съдържание към неканоничните...
Кратко повествование, съдържащо хронологически сведения за конкретно историческо събитие. Текстът може да бъде самостоятелен или да представлява част от цикъл съчинения с общ герой или обща тема. Голяма част от историческите разкази в българската книжнина са преводни, но има и оригинални съчинения, създадени по конкретен повод. Пример в това отношение е т. нар. Търновски летописен цикъл от ХІІІ в. В него влизат Разказът за събора против богомилите през 1211 г. и Разказът за възстановяването на...
По-общ термин: исторически съчинения
Историческите съчинения, оригинални и преводни, са самостоятелен дял в старобългарската книжнина. Средновековната българска историопис се заражда със създаването на Българската държава в края на VІІ в. Развитието й може условно да се раздели на два етапа, обхващащи времето от създаването на държавата до Покръстването и от приемането на християнството до написването на „История славянобългарска”.
Времето от края на VІІ в. до края на ІХ в. е период на преминаване от племенна обособеност към...