You are here
Terms
Displaying 1 - 9 of 9
з
Жанрова форма на паренетичната литература, която от своя страна е секундарен (вторичен) жанр на макрожанра на учителната литература. Заветът е наставление, съвет, поучение, дадено на последователи или потомци. В теологията има значение на завещание на Бога към хората. Произходът на думата се свързва с гръцкия термин διαθήκη – договор, завещание (еквивалент на еврейската дума при превода на Септуагинта), означаваща договор, съглашение. В старобългарския идва от -вѣтъ – съвет. Духовните...
Кратка жанрова форма, състояща се от въпрос, следващ кратък наративен израз, в който чрез преносно значение (метафора, олицетворение, алегория, сравнение) се описва предмет, явление, лице, което трябва да се разпознае от отговарящия. Често има симетрична структура и стремеж към ритъм. Питащият е човек (както обикновен, така и натоварен с авторитет) или институция (съдя, цар). Отгварящият (мъдрец, пророк) решавайки загадката (1) спасява живота си; (2) показва принадлежността си към определена...
Термин от славянската литургика, с който се назовава ирмосът (или катавасията) към деветата песен от канона, когато този ирмос (най-често с присъединена към него въвеждаща фраза) се изпълнява на Литургията вместо песнопението „Достойно ест” в чест на Света Богородица. Жанрово основание на замяната е фактът, че богородичното песнопение също съдържа (във втората си половина) текста на ирмоса за девета песен от трипеснеца за Велики петък на св. Козма Маюмски. Произходът на термина се основава на...
Текст (писмен или устен) за предпазване от болести и/или тяхното прогонване, като част от лечебния процес. Представлява магически формули, изрази с тайнствено значение, отправени към свръхестествени сили. Най-старите писмено засвидетелствани заклинания против болести и зли сили са открити на коптски и асирийски глинени плочки от VІІ в. пр. Хр., а най-ранните български – към Х в. – срещу нежит, гравирани върху оловни пластини. Както в глаголическия Синайския требник / Синайски молитвеник (ХІ в...
Падежна форма, която изразява обръщение: Господи Боже мои. В старобългарски само съществителните от -о-/-jo-, -a-/-ja-, -ŭ- и -ĭ- основи имат специализирани форми. В останалите основи, както и при всички форми на мн.ч. и в дв. ч., окончанията са еднакви с именителните.
Литература за звателния падеж на страниците на Bibliography of Linguistic Literature.
По-общ термин: падеж
З
Старобългарски преводен литературен паметник, създаден по поръка на цар Симеон (893-927). Възникнал най-вероятно между 913 и 927 г. Не е изяснен първоначалният състав на Златоструя, защото не е запазен цялостно в нито един от достигналите до нас преписи. Съставът му е формиран от взаимно допълващи се и потвърждаващи се свидетелства, извадени от хомилетични сбирки, които го цитират. Характерът на творбите е нравствено-назидателен и са предназначени за индивидуално четене. Познати са...
Тип сборник, който съдържа основно слова с името на Йоан Златоуст. До XVI век не се среща това наименование на сборника; първите засвидетелствани варианти са „Книга, глаголемая Златоуст, в настоящей сей книзе от мытаря и от фарисея, в пост в Великий по все дни чтение да неделе в весь год“ (БАН. 32.5.5) и „Книга, глаголемая учителной Златоуст“ (ГИМ. Увар. № 316 (111)). Най-ранно засвидетелстваните ръкописи от този тип са от XIV в. – Ягичев Златоуст (като този ръкопис не съдържа нито едно...