You are here
Terms
Displaying 1 - 14 of 14
л
Сборник с медицински и фармакологични рецепти, полезни съвети за бита, заклинания и магически формули с лечебна цел и др. Оригинални и преводни предписания за терапия за определени заболявания са познати в славянските ръкописи от дълбока древност. Най-ранният препис на медицински рецепти е глаголически и датира от ХІІ в. - в ръкопис от манастира "Св. Екатерина на Синай (№ 3/N, Псалтир на Димитър Олтарник). Няма гръцки паралел; включва съвети за лекуване на оток, тежест в стомаха, ухапване от...
Обобщена езикова единица, която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата. Словоформите на думата се обединяват от общата ѝ семантика
Лексикологията (от стгр. λέξις – дума, израз и λόγος – слово, наука, съждение) е дял от езикознанието, изследващ словното богатство на езика и лексемата като речникова единица.
Аскетично-догматично съчинение (гр. Κλῖμαξ), творба на Йоан Лествичник, съставено през средата на VІІ в. по поръка на Йоан, игумен на манастира Раиту (южен Синай, Египет). Съдържа описание и наставление за 30-те стъпала (степени) на духовно самоусъвършенстване на монаха. Последната степен за достигане на съвършенство във вярата е любовта (ἀγάπη) -- която стои над молитвата (προσευχή), мълчанието (ἡσυχία), безпристрастието (ἀπάθεια). Основано е на библейския сюжет от Стария завет (...
По-общ термин: сборник монашески
Летоброенето е система за отбелязване на реда на годините, като за отправна точка служи важно историческо събитие. В езическия период в България се използва 12-годишен източноазиатски животински летоброен цикъл. Всяка поредна година носи името на определено животно. По тази хронологична система са датирани Именникът на българските ханове, Чаталарският надпис на хан Омуртаг и приписката на Тудор Доксов към преписа на Четирите слова против арианите в превод на Константин Преславски. При...
Летописите са преводни компилативни съчинения, съставени от хронологически подредени исторически сведения, представени по-кратко или по-обширно. Произходът им е свързан с т.нар. хронологическо-генеалогически списъци, които дават сведения за произхода и времето на управление на владетелите, подредени според средновековното схващане за история (вж. кратка хроника). За разлика от тях летописите не винаги следват библейския модел и не започват от Сътворението. Най-често съставянето им е свързано с...
По-общ термин: исторически съчинения
Кратко повествование, съдържащо хронологически сведения за конкретно историческо събитие. Текстът може да бъде самостоятелен или да представлява част от цикъл съчинения с обща личност или обща тема. Голяма част от летописните разкази в българската книжнина са преводни, но има и оригинални съчинения, създадени по конкретен повод. Пример в това отношение е т. нар. Търновски летописен цикъл от ХІІІ в. В него влизат Разказ за събора против богомилите през 1211 г. и Разказ за възстановяването на...
Лигатурата (среднов. лат. ligatura – свръзка, връзка от лат. ligatur, 3 л., ед. ч., сег. пасив. от ligare, връзвам, свързвам) е писмен знак в азбучното писмо, образуван от сливането на две или повече букви чрез: долепване (напр. т.нар. двойно оо), наслагване (напр. глаголическото "мл" ), изписване на буквите една върху друга (кирилското ꙋ), вписване на една буква в друга (напр. е в петлица на в или р). Лигатурите са основно градиво за изписване на заглавия с т.нар. "везано писмо".
В кодикологията: разграфяване с помощта на инструменти на ръкописния лист преди полагането на текст и украса. При ръкописите от пергамент оразмеряването на графичното поле на страницата и очертаването на текстовото поле (обикновено в една или две текстови колони) се е извършвало с помощна на пергел и рамка или линия. Процесът на линиране включва и т.нар. „пикиране“ - отбелязване на опорни точки за хоризонталните и вертикални линии чрез прободи с остър предмет (нож, шило) или със специален...
Най-главното християнско обществено богослужение, на което се извършва тайнството Евхаристия като спомен за изкупителната жертва на Иисус Христос. С литургията (грц. λειτουργία от λίτος ‘общ’ и ἔργον ‘дело’) завършва всекидневният богослужебен цикъл на Православната църква. Според църковната традиция литургията е установена от Христос на Тайната вечеря. Приема се, че първите последования на литургията са съставени от апостолите Яков (за Йерусалимската и Антиохийската църква) и Марко (за...
Местоимение, което замества име на лице. В старобългарски има форми само за първите две лица. Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения, като някои от тях (тъ, та, то; онъ, она, оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика. Скланя се по самостоятелна парадигма, заедно с възвратното местоимение, като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант. За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от...
По-общ термин: местоимение
Гадателна книга, в която се предсказва според вида и фазите на луната. В сравнение с разнообразните типове Лунници във Византия, сред южните славяни се превеждат малко такива, но въпреки това те се радват на добро разпространение. По всяка вероятност Лунникът става популярен в Slavia Orthodoxa с преводи от ХІІІ в. В старобългарската книжнина се разграничават предсказания по 30-те дни на луната (О днъхъ лоунныхъ); по обръча на луната; както и своден текст, обединяващ предсказания по луната,...