You are here
Terms
Displaying 1 - 4 of 4
у
1. Отделянето на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение.
2. Обозначаване на това отделяне с особен знак в писмеността.
Вж. надредни знаци.
Украсата е добавяне на допълнителни графични и цветни (колоритни) ефекти към текста:
а) към някой от буквените елементи;
б) украсяване на цялата буква (инициал) като позиционен вариант;
в) включване на различни по мотиви, размери и връзка с текста орнаментални композиции;
г) включване на изображения, виж миниатюра; д) цветни фонове върху които се пишат заглавията.
Украсата на един ръкопис може да бъде сложна, разнообразна или разпределена в цикли, но в палеографското описание винаги се...
Условното наклонение представя действието като зависимо от някакво условие. В старобългарски се е образувало с особена парадигма на глагола бъіти (бимь, би, би, бимъ, бисте, бѫ) и минало деятелно второ (елово) причастие. Причастните форми са се изменяли по род и число, а глаголът се е менял по лице и число, например сътворилъ бимь 'бих направил'. Още в старобългарския период специализираните форми на спомагателния глагол са се променили като са приели окончанията за аорист: бъіхъ сътворилъ. Към...
По-общ термин: наклонение
I. Кирилско писмо с ясни и четливи, правилни очертания на буквите (вж. буква; конгруентно писмо). С него са написани най-ранните кирилски епиграфски паметници и ръкописни книги. Уставното писмо се формира под влиянието на гр. унциал и на маюскула и се отличава със старателно изписване на буквените елементи, така че буквеният знак сам за себе си да може да бъде вписан в квадрат (ромб), правоъгълник (ромбоид) или окръжност. Подобно на унциала и маюскула уставното писмо може да бъде право или...