You are here
Terms
Displaying 1 - 26 of 26
м
Малката носовка е прието в историята на българския език да се отнася към:
1. Звук. Малката носовка в старобългарски е била предна гласна с назален елемент (н или м) след нея. Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка, когато след съчетанието на гласната (дълга или кратка гласнае) с назал (n, m, ŋ), след тях е следвала съгласна (модел VNC). Първият елемент на съчетанието вероятно в българските говори не е било еднакво произнасяно. За това загатват различните начертания в...
1. Висока, кратка, предна гласна в старобългарски. Произхожда от индоевр. кратко i.
2. Буквата ь, означаваща тази гласна.
По-общ термин: ерове
С термина материк или метерикон във византинистиката се означава разновидност на патерика, представляваща негов „женският вариант” и включваща събрание от мъдри мисли и разкази за жени – отшелници и монахини. По отношение на гръцката ръкописна традиция терминът се използва за три различни типа състави.
1). Най-ранното му и единствено засвидетелствано в изворите споменаване визира конкретна книга, известния Метерикон на авва Исая, създаден от него в края на XII или началото на XIII в. за...
Разновидност на гръцкото унциално писмо, в което елементите на всички букви се вписват винаги между две успоредни прави, т.н. билинерна система, за разлика от минускула, където буквата се вписва между две по две успоредни, т.е. две линии за главните елементи на буквата и две за допълнителните (детерминиращи; диакритични) знаци. Визнантийският маюскул от VIII-IX в. има няколко разновидности: итало-гръцка, палестинска (малоазийска), константинополска, александрийска. Приема се, че неговият...
Вж. надредни знаци.
Неизменяема част на речта, която се употребява изолирано и се вмъква между останалите части на изречението. Чрез нея се изразяват емоционални отношения и състояния. Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ.
По-общ термин: части на речта
Месецословът е празничният календар на Църквата и съдържа паметите и събитията, които се честват през всеки ден от църковната година – от 1 септември до 31 август. Помества се в края на богослужебните книги – преди всичко в Типика, а също и в служебните Евангелие и Апостол, в Минея, в Требника и др. Думата буквално съответства на гр. менологий (‘сборник с пространни жития, чети-миней’), но в славянската традиция има друго значение, по-близо до гр. синаксар (вж. 1. значение). Съдържанието на...
По-общ термин: агиография
Месецословът е преводна гадателна книга, отнасяща се към типа прогностични текстове, в които условието за предсказване е психосоматичен белег.Вещанието в нея се отнася до съдбата на болния човек като неговото бъдеще зависи от това в кой ден от месеца той се е разболял. В зависимост от деня се предсказва оздравяване или летален изход, продължителност на боледуването, определяне на критичен период, през който може да настъпи или оздравяването, или смъртта на разболелия се и т.н.
Съществува...
Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време. Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ, прикоснѫти сѧ, при глаголи с представката при-. Употребява се при някои глаголи с представка на-: належати, нападати, напасти. Местен падеж управляват и глаголите вълежати, ꙁаꙁьрѣти, обѣсити сѧ, опрѣти сѧ, потъкнѫти, съвъкоупити сѧ, съплѣсти.
Глаголи за състояние с предлозите на и въ изискват също местен падеж.
Литература за местния...
По-общ термин: падеж
Част на речта, която в античните граматики се определя като заместник на името, защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет. Може да се употреби вместо всички имена — съществителни, прилагателни и числителни. Старобългарската местоименна система е много богата. Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения. Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните. Родовите местомения се делят на: анафорично, показателни, притежателни, въпросителни, отрицателни,...
По-общ термин: части на речта
Стилистична тропа, която означава пренасяне на свойства от един предмет или явление върху друг по аналогия на вътрешно качествено сходство между тях. Вътрешното сходство при изграждането на метафори не се назовава, то се долавя от движението на мисълта при възприятието на текста, затова метафората се смята още за непълно сравнение, тъй като „не е назован признакът, по който се сравняват две неща” (Станчев 1995: 46).
В трактата „За фигурите” (О образѣхъ) на византийския книжовник Георги...
По-общ термин: тропи
Вид троп (тропа). Замяна на едно название с друго въз основа на вътрешна връзка между тях. С помощта на новото назоваване се акцентира върху определено качество или свойство на назовавания предмет. Характерно за метонимията е, че замененото название липсва, на негово място стои това, което го е заменило. Връзката между замененото и заменящото го може да бъде от най-различен характер, например:
качество замества носител – „За наставници приел Закона и Благодатта, светителю Методие” (по Йоан 1:17...
По-общ термин: тропи
Богослужебна книга на православната църква с песнопения и четива за неподвижните празници от църковната година, поместени в календарен ред от 1 септември до 31 август. Названието на гръцки е Μηναίον ‘месечник’(от μῆν ‘месец’) и идва от обособяването на съдържанието на книгата по месеци и по дните от всеки месец на годината. Терминът ‘служебен миней’ въвежда необходимото разграничение между химнографската книга миней и агиографско-омилетичния сборник чети-миней, който съдържа нехимнографски...
Основен жанров тип в средновековната словесност и книжнина, към който се причисляват текстове на непосредствено обръщение към свърхестественото (Бог, светиите, другите небесни сили, както и съпротивните сили). Той е продуктивен както в каноничната, така и в апокрифната литература. Съгласно степента на ритмизираност на словото молитвите могат да варират от поетически текстове през ритмизирана проза до наратив. Те са необходим елемент от богослужението и заемат важно място в...
Оригинално название на книгата Требник в българската ръкописна традиция. В археографията терминът се използва за описанието на редките случаи на ръкописи, обемащи предимно молитви или фрагменти, съдържащи молитвени текстове. Молитвените сборници имат разнообразно съдържание. Те са предназначени за употреба от свещеници и съдържат молитви от общото богослужение - например светилнични молитви, които йереят изчита по време на шестопсалмието в утринната служба, или от частното...
Монашески сборник с богослужебни и други текстове, предназначени за килийна (частна) употреба. Молитвословите имат разнообразен състав и могат да включват: молитвено правило със сутрешни и вечерни молитви (след сън и преди лягане), молитви за дните от седмицата – например молитвите на инок Тикара, на Кирил Туровски, на Димитър Кантакузин, покайни и изповедални молитви и молитви след причестяване, разрешителни молитви, при изкушение по време на сън, против блудни помисли, преди започване на...
Подобно на лигатурите, това е композиране на няколко букви около една, като се използва общ морфологичен елемент, най-често вертикална черта (стълп, хаста). Във византийската практика монограми се съставят предимно на известни личности и техните прозвища. Като тип лигатура славянските калиграфи приемат някои монограми непосредствено от гръцки оригинали по образеца монокондилион. Преславските керамични икони, като част от сакралното пространство на литургията (четена първоначално на гръцки език...
Думата произлиза от гр. morphe форма и означава най-малкият елемент на езика, който има граматично и/или лексикално значение. Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род, число, лице, време), лексикално-граматически рязряд (име, глагол), могат да изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог, допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог, съюз, частица, междуметие).
Bibliography of Linguistic Literature.
DBPedia.
По-общ термин: морфология
Част от граматиката, която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици, наричани морфеми.
Bibliography of Linguistic Literature.
DBPedia.
По-общ термин: граматика
Тленни останки на светец, почитани от църквата като светиня. Мощите на светците могат да бъдат както цели тела, така и отделни части или частици от тях. Почитанието на мощите възниква в най-древния период на християнството и се развива от грижата за телата на мъчениците. През Средните векове се утвърждава вярването, че са чудодейни. При полагане основите на храм той получава мощи, които се вграждат в Светия престол - основна част от олтара, където се извършва евхаристията. Съхраняват се и в...
Понятието обхваща богослужебни ръкописи в славянската традиция, съдържащи песенно изпълнявани текстове. В широк смисъл такива са всички макрожанрови сборници, които съдържат песнопения, изпълнявани по реда на осмогласието (минеи, октоиси и триоди, ирмологии, стихирари), а също така и ръкописи, чието съдържание не е предназначено изцяло за песенно изпълнение, но включва химнографски текстове, редуващи се с такива за речитативно изпълнение (Тончева 1995: 762–773). Маркер за музикалното изпълнение...
Разказ за историята на християнски мъченик (или група мъченици), в центъра на който са най-вече разпитите, изтезанията и смъртта на героя/героите в името на християнската вяра и добродетели. Ранните мъченичества често представляват литературна обработка на данните от официалните съдебни протоколи (acta) и списъци на мъчениците (мартирологии), пострадали по време на гоненията през първите векове на християнството, като наред с биографичната информация инкорпорират множество легендарни елементи и...
С термина се означава пространен разказ за мъченичеството на християнски светец, обикновено възникнал преди агиографската реформа на Симеон Метафраст. Определението „дометафрастово“ или „от дометафрастов тип“ се отнася и към мъчения, неотговарящи на стилистичните и композиционни изисквания, наложили се във византийската литература след X в. В ранните дометафрастови мъчения често присъстват невероятни елементи, изпитанията и изтезанията, през които агиогероите преминават, са особено многобройни...
По-общ термин: житие
Разказ за мъченичеството на християнски светец, редактиран или написан през X в. от византийския книжовник Симеон Метафраст. Терминът се използва и за агиографски наративи, посветени на мъченици, издържани във висок житиеписен стил при строго спазване на установения от Симеон Метафраст канон в композицията, езика, стилистиката и изграждането на образите. В средновековната балканска кирилска традиция (за разлика от византийската) този тип агиографски четива не са особено популярни.
По-общ термин: житие