You are here
Terms
Displaying 1 - 15 of 15
р
Кратък по съдържание и малък по обем прозаически жанр, за който е характерно разкриването на отделна случка или епизод от живота на литературния герой. В него участват ограничен брой действащи лица, понякога отсъства предисловие и послесловие, а ако последното е налице, то съдържа кратка дидактична поука. Кратките разкази за библейски лица често се циклизират и се разпространяват в този вид, напр. цикъл разкази за Авраам, цикъл разкази за Давид и за Соломон и др. Разказите по съдържание са...
По-общ термин: повествователни съчинения
Наративен текст, част от постбиографичната история на светеца, разказваща за откриването (често след пророчески сън, видение или друго чудо) на заровени на неизвестно място тленни останки на християнски светец, последвано от пренасянето и полагането им в храм, където да бъдат почитани и достъпни за поклонение. Намирането / пренасянето на мощи през Средновековието е събитие с огромно значение за общността, тъй като се възприема като гаранция за застъпничеството на съответния светец и за...
Разночетенето е вариант (лексикален, граматически, фразов), установен от изследователя при сравнение (колация) на преписите-свидетели на средновековен текст или старопечатно издание. Вариантите бележат отделни етапи в историята на текста и неговото препредаване (трансмисия). Разночетенията задължително се коментират при изданието на произведението. Различията между преписите-свидетелства могат да се дължат 1) на погрешно предаване на първообраза поради повреди в него или попълването му според...
Вж. въпросо-ответна литература
Преработка на текста с определена цел – идейна, съдържателна, езикова, за да бъде приспособен към определени изисквания на книжовника, към изисквания на средата, в която се разпространява текстът или на функцията на ръкописната книга. Д. С. Лихачов въвежда понятията “идеологическа редакция” и “стилистическа редакция”, като последното отнася към новите стилистични особености, появили се през ХV и ХVІ в. в Русия. Различават се още: а) разширена редакция (текстът се попълва с нова информация, с...
По-общ термин: текстология
Риторика (грц. Ῥητορεία, стб. Риторьство, означавана и с термина 'ораторска проза') е дял в средновековната книжовност, наследен от гръко-римската култура и обогатен с моделите на юдаистичната традиция. Известна като изкуство за убеждаването, риториката има за цел да внуши на слушателите (и читателите) определена идея, да разтълкува теза или да наложи определени ценности чрез възхвалата (или порицанието) на дела, лица и събития. С термините ‘риторика / риторически’ се означават...
Риторическите жанрове произхождат от трите основни модалности на публичното слово, които се различават по своето предназначение – учителна (съвещателна, приканване към определен тип действия или поведение), полемическа (в най-широк смисъл юридическа, политическа, свъзана с опровергаването или налагането на някаква теза) и тържествена (епидейтична, описателна), (вж. Кеnnedy 1983; Станчев 1983; Станчев 1985; Петканова 2001, 41).
Тези модалности от своя страна се реализират в конкретни...
По-общ термин: риторика
Граматическа категория, основана върху идеята, че съществителните, прилагателните и родовите местоимения могат да се разграничават въз основа на естествения пол (мъжки и женски род) или на безразличието спрямо тази подялба (среден род). В старобългарския и в българския език принадлежността към даден род се определя от формалния завършек при имената.
По-общ термин: граматически категории
Родителният падеж в старобългарски и в славянските езици съчетава най-разнообразни значения. Той наследява и всички значения на индоевропейския аблатив. Обикновено за илюстрация на значенията неговите функции се делят на две големи групи: приименен и приглаголен родителен падеж.
1. Приименен родителен –
а) използва се определение (притежание, субект на действието, за количество, за качество, след субстантивирани местоимения и числителни от 1 до 4 с предлога отъ). Родителният определителен...
По-общ термин: падеж
Конструкцията е калка на гръцката конструкция и е представена от старобългарските паметници само в Супрасълския сборник. Състои се от име в родителен падеж и съгласувано с него причастие. Има същото значение, както дателен самостоятелен — на обстоятелствено изречение за време, условие, причина.
DBPedia.
По-общ термин: родителен падеж
Рубриката включва литургични указания, типикарски указания; идва от латинското название за изписани с червено думи, фрази, изрази – думата за ‘червен’ в латински; обикновено с червено се изписват указанията за свещениците. Това са кратки текстове, в които се дават указания на свещениците за провеждане на церемониите, ритуалите, за реда и начина на четенето на текстовете, за жестовете, поведението на свещениците (и миряните) по време на служба, церемония, както и някои практически въпроси;...
Като синоним на преписвач (книжовник) е приета употребата на думата в съвременнитe описи на славянски ръкописи, монографични и други изследвания от средновековни текстове. Преписвачите през Средновековието освен грамотни хора, са и образовани калиграфи и художници. Пишат по определени правила, украсяват книгите си с орнаменти, везани заглавия, инициали, миниатюри. Книгите се преписват бавно, поради това те често се разделят на части и се преписват едновременно от двама-трима или повече кописти...
Вж. кодекс.
Вж. кодекс.