Вие сте тук

Статии

Х

Единствената запазена творба на византийския писател Йоан Малала (Ритор) (ок. 491-578). Проследява историята от Адам до 560 г., разделена в 18 книги. Хрониката е използвана като извор за античната история от по-късни византийски хронисти, като Теофан Изповедник и Георги Амартол. Славянският превод е създаден в България около началото на Х в. Запазен е само в руската книжнина, но не като самостоятелни преписи, а в състава на хронографите. Преводът може да се възстанови по руските преписи.

Ц

Преводен цикъл от апокрифни разкази, който се приписва на Григорий Богослов.

Ч

Чаталарският надпис е строителен епиграфски паметник, изписан по поръка на хан Омуртаг. Намерен от археолога Рафаил Попов при шуменското село Чаталар (дн. с. Хан Крум) през 1905 г. по време на археологическите разкопки, които Руският археологически институт в Константинопол провежда в Плиска. Издълбан е върху варовикова колона с диаметър 0,75-0,53 м. и височина 6,15 м., която впоследствие е счупена в долния край и е запазена на височина 3,83 м. Днес колоната с Чаталарския надпис се съхранява в Националния археологически музей в София.

Агиографско произведение, една от най-популярните творби, свързани със св. Георги. То е възникнало на гръцки език като анонимен текст не много преди ХІІ в., откогато е най-ранният му запазен препис (Cod. Angelicus 46 (С. 4. 1.)). Преведено е на множество езици във всички християнски литератури, където се разпространява в десетки редакции и версии. В южнославянските литератури се среща в две редакции, едната от които е основна, а втората, разпространена главно в дамаскините, има вероятно руски произход. Двете редакции са независими преводи на различни гръцки версии на Чудото.