Вие сте тук

Статии

Т

Заглавие:  Сіа  настоѧща книга есть преподобнагѡ ѡ(ть)ца нашего Никѡна твореніе.  іаже неречена бысть тактикѡ(н), еже есть чиновнаа:

Заглавие на пролога: Сіе трѹдолюбіе сеѧ книгы въсе дѣистнѹѧщѹ господѹ и богѹ и спасѹ нашемѹ ІУ Хрістѹ, и еще же и прѣчистѣи матери его и богородици съпоспѣшьствѹѧщи, сътворено бысть къ полѕи хотѧщим(ь)

Нач.: Понеже бо ѿ прѣдварших(ь) лѣт(ь) бож(ь)стъвных(ь) писаніи глаголи.

Заглавие: Книги данила пр(о)рка видѣнїе ипполита. еп(с)па папы римска(г) тлъкованїе. сказанїе ѡ х͠ѣ и ѡ антих͠р(с)тѣ ჻ (Книги на пророк Даниил, епископ и папа Римски. Тълкувание. Сказание за Христа и Антихриста). Нач.: Помыслившѫ ти по истовомѫ наѹчити(с). пре(д)ложеныѧ ѿ тебе намъ. главы.

Надписът е открит от д-р Христо Даскалов от Трявна през 1858 т. Той е издълбан върху мраморна колона, намираща се в църквата „Св. 40 мъченици” в Търново. Датиран е към 1230 г. По съдържание е едновременно строителен и летописен. В него се дават сведения за построяването на църквата „Св. 40 мъченици”, но основната част от текста е посветена на битката при Клокотница на 9 март 1230 г. В Търновския надпис се съдържа ценна информация за победата на българския цар, пленяването на епирския владетел Теодор Комнин, разширяването на границите на България до Одри и Драч.

Х

Произведението представлява типична монашеска хроника, обхващаща периода от Адам до 842-843 г. Написана е през ІХ в. от византийския писател Георги Амартол (Грешник) (ὐπὸ Γεωργίου ἁμαρτωλοῦ). Историята е разделена на четири периода: от Сътворението до Вавилонския плен, от Вавилонския плен до Иисус, от Исисус до Константин Велики и от Константин до края на света. Има продължение до 948 г., което се приписва на Симеон Логотет, и още едно до 1078 г.

Хрониката представлява недостигнала до нас компилация, възникнала във Византия в началото на Х в. Славянският превод е направен през първата половина на Х в. Запазен е по пет руски преписа от ХV-ХVІ в., които възхождат към обща редакция. Едва една трета от текста на компилацията е от Хрониката на Георги Синкел. Тя съдържа откъс от творбата на Синкел за периода от Възкресението на Иисус до управлението на византийския император Диоклециан, както и допълнение за времето до основаването на Константинопол, заимствано от Хрониката на Теофан Изповедник.  

Хрониката на Йоан Зонара (грц. Ἐπιτομὴ Ἱστοριῶν, лат. Epitome Historiarum) е написана през първата половина на ХІІ в. Обхваща времето от Сътворението до 1118 г. За времето на създаване на славянския й превод има две тези – ок. 1170 г. или в началото на ХІV в. Запазена е в осем пълни и частични сръбски и руски преписи, най-ранните от които са от ХV в., като в някои от тях личат следи на българския оригинал.

Единствената запазена творба на византийския писател Йоан Малала (Ритор) (ок. 491-578). Проследява историята от Адам до 560 г., разделена в 18 книги. Хрониката е използвана като извор за античната история от по-късни византийски хронисти, като Теофан Изповедник и Георги Амартол. Славянският превод е създаден в България около началото на Х в. Запазен е само в руската книжнина, но не като самостоятелни преписи, а в състава на хронографите. Преводът може да се възстанови по руските преписи.

Ц

Преводен цикъл от апокрифни разкази, който се приписва на Григорий Богослов.

Ч

Чаталарският надпис е строителен епиграфски паметник, изписан по поръка на хан Омуртаг. Намерен от археолога Рафаил Попов при шуменското село Чаталар (дн. с. Хан Крум) през 1905 г. по време на археологическите разкопки, които Руският археологически институт в Константинопол провежда в Плиска. Издълбан е върху варовикова колона с диаметър 0,75-0,53 м. и височина 6,15 м., която впоследствие е счупена в долния край и е запазена на височина 3,83 м. Днес колоната с Чаталарския надпис се съхранява в Националния археологически музей в София.

Агиографско произведение, една от най-популярните творби, свързани със св. Георги. То е възникнало на гръцки език като анонимен текст не много преди ХІІ в., откогато е най-ранният му запазен препис (Cod. Angelicus 46 (С. 4. 1.)). Преведено е на множество езици във всички християнски литератури, където се разпространява в десетки редакции и версии. В южнославянските литератури се среща в две редакции, едната от които е основна, а втората, разпространена главно в дамаскините, има вероятно руски произход. Двете редакции са независими преводи на различни гръцки версии на Чудото.