Вие сте тук

Термини

о

Част от изречението, обозначаваща лице или предмет, който е цел на действието. Известно е също като допълнение или пряко допълнение.
По-общ термин: части на изречението
Автор: Андрей Бояджиев
Местоимението вьсь, вьсѣ, вьсе има значение 'цял, цяла, цяло; всичкият, всичката, всичкото'. Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа. В старобългарски има влияние на твърдото склонение.
По-общ термин: местоимение
Автор: Андрей Бояджиев
Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието. Традиционно се разграничават обстоятелства за място, време, количество и степен, причина и цел. Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия, безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог.
По-общ термин: части на изречението
Автор: Андрей Бояджиев
Служба (в значение 2) за светец (или светци), която обаче не е посветена на конкретна личност, а е съдържателно ориентирана към определен агиологически тип (светител, мъченик, апостол и т. н.), като в редица случаи отчита пола и броя на честваните светци – напр. служба за преподобен, служба за преподобна, служба за преподобни и т. н. Общата служба е предназначена да запълни липсата на химнографски текстове за някои от светците в календара на дадена църква. Този вид последования обикновено...
Автор: Регина Койчева
Подвижна морфема, който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице, число, време, наклонение, залог и др. Изразява граматическите значения при думата.
Автор: Андрей Бояджиев
Книга, която съдържа изменяемите песнопения за всеки (или някои) от дните на седмицата. Подредена е по гласове (от първи до осми), откъдето произлиза наименованието ̉Οκτώηχος (буквално ‘Осмогласник’). Основни видове: а) Пълен октоих = Параклитик. Съдържа изменяемите песнопения на осемте гласа за всеки от дните на седмицата. б) Възкресен октоих. Съдържа изменяемите песнопения само за неделните дни. в) Съкратен (кратък) октоих = Служебен шестоднев. Съдържа песнопенията на осемте гласа за неделя и...
Автор: Регина Койчева
Терминът е необходим в славянската палеография поради копирането или подражанието в кирилската практика главно на гръцки букви и буквосъчетания с идентично значение: 1. такива, които допълват кирилската азбука за изписване на съществителни имена (лични, топоними, думи от богослужебен характер); 2. за означаване на числа; 3. смислови и графически гръцки заемки със славянски правопис като Александър (ъ, ь), антифон (ъ, ь). Друг тип омография се отбелязва при лигатури, предлози или суфикси, при...
Автор: Елена Коцева, Поли Муканова
Определението пояснява съществителното име или друга част, употребена като съществително. Определението в старобългарски се изразява с прилагателно име или местоимение, съгласувано по род, число и падеж със съществителното (съгласувано определение) със съществително име без предлог или с предлог — несъгласувано определение Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма: Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца. Като сказуемно определение се появява само в кратка форма: Чловѣкъ...
По-общ термин: части на изречението
Автор: Андрей Бояджиев
Мелодическата система на богослужебната музика на Източнохристиянската църква. Състои се от осем главни мелодически парадигми (т. нар. гласове), систематизирани и кодифицирани за богослужебна употреба от св. Йоан Дамаскин през VIII в. Във византийската и в по-ранната славянска средновековна традиция те са разделени на четири основни (от първи до четвърти) и четири вторични, или плагални (от гр. πλάγιος „косвен, страничен”) гласа (от първи плагален до четвърти плагален), чиито мелодически...
Автор: Регина Койчева
Част от думата, която в инд. езици се поставя зад корена. Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата, на която се прикрепя окончанието. В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи.
Вж. акут.
Сричка, която завършва със сричкообразуващия елемент, най-често гласна.
По-общ термин: фонология
Автор: Андрей Бояджиев
Вж. фрагмент
Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били: иже, ѣже, еже 'който, която, което'; ѣкъже, ѣкаже, ѣкоже 'какъвто'; еликъ, елика, елико 'колкото голям, колчав'. Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи 'кой, който' и которъіи (котеръіи) 'който'. Склонението на иже е същото, както и анафоричното местоимение, като се е промяняла само частта...
По-общ термин: местоимение
Автор: Андрей Бояджиев
Афикс, дума или израз, който е предназначен да констатира, че даден предмет или събитие не съществуват или не са това, за което се говори. В старобългарски съществуват специални отрицателни частици не и ни. Отрицанието в славянските езици се свързва с родителния падеж.
Автор: Андрей Бояджиев
Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните, като пред тях се добавя отрицателната частица ни: къто → никъто, чьто →; ничьто. Много често след формата се добавя усилителната частица же: ничьтоже, никътоже, никъїиже. Скланят се по същия начин, както въпросителните местоимения. Ако се употребят в съчетание с предлог, то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение: н никакоже не врѣди его ни при чесомьже.
По-общ термин: местоимение
Автор: Андрей Бояджиев