Вие сте тук

Термини

б

Вж. повествователна литература
Терминът има две значения: а) Всеки един от 12-те поетически текста, включени в Свещеното писание (10 в Стария и 2 – в Новия Завет). В числото им не влизат ветхозаветните псалми, събрани в книгата “Псалтир”. б) Всяко едно от деветте песнопения (в древност броят им е варирал), чиито текстове са заети (в пълен или съкратен вид) от библейските песни(в първото значение на термина). Обхващат следните пасажи от Свещеното писание: 1. Изход 15: 1–19 (Първа песен на Моисей), 2. Второзаконие  32: 1–...
Автор: Регина Койчева
В химнографията – всеки един от поредицата тропари, която се изпълнява по време на Литургията и някои други служби заедно със стиховете от т. нар. Блаженства (Мт. 5:3–12), откъдето идва името на този вид строфи. Стиховете от Блаженствата и вмъкнатите помежду им тропари се изпълняват антифонно (във вид на диалог между две групи певци или между четеца и певците) и съставят III-ия литургиен антифон, който следва след първите два антифона, съставени по текстове от изобразителните пс. 103 и 145....
По-общ термин: тропар
Автор: Регина Койчева
(прил. име) Има два типа употреби: 1. Който се отнася до или е посветен на Света Богородица. 2. (в субстантивирана функция) Тропар, тематично посветен на Света Богородица. Обикновено последният от всяка поредица свързани помежду си тропари (от дадена песен на канон, от цикъл блажени и др.)е богородичен, а при тропарите за сряда или петък, когато се почитат Христовите страдания – кръстобогородичен.   Текст: Богородичен от седма песен на четирипеснеца от Константин Преславски за събота от...
Автор: Регина Койчева
Богослужебен химнографски сборник с песнопения в чест на Света Богородица. Ядро на книгата са 56 богородични канона, подредени по модела на Октоиха: по седем канона за всеки от осемте гласа, като в рамките на всеки глас има по един канон за всеки от седмичните дни. Тази подредба е причината някои изследователи да разглеждат Богородичника като разновидност на Осмогласника. Каноните се изпълняват ежедневно по време на повечерията. Сборникът може да съдържа и други творби: още канони и стихири в...
Автор: Регина Койчева
Богослужебните книги са ръкописи, предназначени за богослужебна употреба в църковния ритуал. Те съдържат текстове, които обслужват ежедневното, седмичното и празничното богослужение на подвижния и неподвижния (календарния) цикъл на църковната година (която започва от 1 септември). Тези книги са от първите преведени от гръцки език още в най-ранния период на християнизация на славяните. Делят се на два основни дяла – библейски и небиблейски. Библейските богослужебни книги съдържат текстове от...
Автор: Радослава Станкова
Старобългарският език е изразявал бъдеще време по два начина: 1. чрез форми за сегашно време, главно чрез глаголи от свършен вид. При този вариант семантиката на времето произтича от контекста. Това бъдеще време е най-разпространеното в стария период на езика ни. Известно е като просто бъдеще време. 2. чрез описателни форми, които се състоят от съчетанията на глаголите имѣти, хотѣти с инфинитива на глагола. В този случай имѣти и хотѣти действат като спомагателни глаголи, които се спрягат: имамь...
По-общ термин: време на глагола
Автор: Андрей Бояджиев
Минало действие, което е предстояло да се извърши след друг минал момент. В старобългарски времето се образува от спрягаемата форма на глагола хотѣти в имперфект и инфинитива на пълнозначния глагол: хотѣахъ сътворити 'щях да направя'.
По-общ термин: време на глагола
Автор: Андрей Бояджиев
Бъдеще предварително време означава действие, което ще се извърши преди друго бъдещо действие. В старобългарски се образува от съчетанието на формите за бъдеще време на глагола бъіти: бѫдѫ, бѫдеши и т.н. с миналото деятелно второ (елово) причастие на спрягаемия глагол: бѫдѫ видѣлъ, бѫдѫ глаголалъ.
По-общ термин: време на глагола
Автор: Андрей Бояджиев