Вие сте тук

Термини

л

Сборник с медицински и фармакологични рецепти, полезни съвети за бита, заклинания и магически формули с лечебна цел и др. Оригинални и преводни предписания за терапия за определени заболявания са познати в славянските ръкописи от дълбока древност. Най-ранният препис на медицински рецепти е глаголически и датира от ХІІ в. - в ръкопис от манастира "Св. Екатерина на Синай (№ 3/N, Псалтир на Димитър Олтарник). Няма гръцки паралел; включва съвети за лекуване на оток, тежест в стомаха, ухапване от...
Автор: Анисава Милтенова
Обобщена езикова единица, която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата. Словоформите на думата се обединяват от общата ѝ семантика
Летоброенето е система за отбелязване на реда на годините, като за отправна точка служи важно историческо събитие. В езическия период в България се използва 12-годишен източноазиатски животински летоброен цикъл. Всяка поредна година носи името на определено животно. По тази хронологична система са датирани Именникът на българските ханове, Чаталарският надпис на хан Омуртаг и приписката на Тудор Доксов към преписа на Четирите слова против арианите в превод на Константин Преславски. При...
Автор: Деница Петрова
Летописите са преводни компилативни съчинения, съставени от хронологически подредени исторически сведения, представени по-кратко или по-обширно. Произходът им е свързан с т.нар. хронологическо-генеалогически списъци, които дават сведения за произхода и времето на управление на владетелите, подредени според средновековното схващане за история (вж. кратка хроника). За разлика от тях летописите не винаги следват библейския модел и не започват от Сътворението. Най-често съставянето им е свързано с...
По-общ термин: исторически съчинения
Автор: Деница Петрова
Кратко повествование, съдържащо хронологически сведения за конкретно историческо събитие. Текстът може да бъде самостоятелен или да представлява част от цикъл съчинения с обща личност или обща тема. Голяма част от летописните разкази в българската книжнина са преводни, но има и оригинални съчинения, създадени по конкретен повод. Пример в това отношение е т. нар. Търновски летописен цикъл от ХІІІ в. В него влизат Разказ за събора против богомилите през 1211 г. и Разказ за възстановяването на...
Автор: Деница Петрова
Автор: Андрей Бояджиев
Най-главното християнско обществено богослужение, на което се извършва тайнството Евхаристия като спомен за изкупителната жертва на Иисус Христос. С литургията (грц. λειτουργία от λίτος ‘общ’ и ἔργον ‘дело’) завършва всекидневният богослужебен цикъл на Православната църква. Според църковната традиция литургията е установена от Христос на Тайната вечеря. Приема се, че първите последования на литургията са съставени от апостолите Яков (за Йерусалимската и Антиохийската църква) и Марко (за...
Автор: Регина Койчева
Местоимение, което замества име на лице. В старобългарски има форми само за първите две лица. Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения, като някои от тях (тъ, та, то; онъ, она, оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика. Скланя се по самостоятелна парадигма, заедно с възвратното местоимение, като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант. За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от...
Гадателна книга, в която се предсказва според вида и фазите на луната. В сравнение с разнообразните типове Лунници във Византия, сред южните славяни се превеждат малко такива, но въпреки това те се радват на добро разпространение. По всяка вероятност Лунникът става популярен в Slavia Orthodoxa с преводи от ХІІІ в. В старобългарската книжнина се разграничават предсказания по 30-те дни на луната (О днъхъ лоунныхъ); по обръча на луната; както и своден текст, обединяващ предсказания по луната,...
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова