Вие сте тук

Термини

т

Таблица на ранговете, списък от титли и длъжности. Обикновено са използвани при организирането на дворцовия церемониал и продреждането на гостите по време на императорските банкети. Познати са четири византийски тактикона от IX–Х в. – Тактикон на Успенски, Клетерологион на Филотей, Тактикон на Бенешевич и Тактикон на Ойкономидис (Escorial Taktikon). В славянските литератури е преведен Тактикон на Никон Черногорец най-вероятно на Атон през 14 в. Терминът означава още типик, устав. Във...
Автор: Десислава Найденова
Творителният падеж изразява различни обстоятелствени значения, служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми. В творителния падеж се поставя непрякото допълнение, което показава оръдието или средството, с което се върши глаголното десйтвие. Затова се нарича и инструментален падеж. На български тази финкция се превежда с предлозите с или чрез: Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ. Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже, че действието се...
По-общ термин: падеж
Самостоятелна научна дисциплина, която изучава пораждането, историята и промените при разпространението на текста на литературните паметници и историческите документи. Крайният резултат от текстологическите изследвания са изданията на текста. В античната, в средновековната и в новата литература текстологията има различни аспекти в съответствие с различните обекти на проучване. Наред с това съществуват различни цели при анализа на текста, които имат своя проблематика и свое развитие през времето...
Автор: Анисава Милтенова
Тендеция от изменения в праславянски, която води до структура на сричката, завършваща на гласна. Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите, монофтонгизацията на дифтонгите, образуването на носови гласни, различни видове метатези и епентези.
По-общ термин: фонологични промени
Автор: Андрей Бояджиев
Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка, което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j). В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни, които преди това не са съществували (като ч, ж, ш, щ, ц, ꙃ и т.н.). Всички нововъзникнали съгласни са меки, което...
Автор: Андрей Бояджиев
Вж. свезка
Автор: Андрей Бояджиев
Типикът (от гр. τύπος, ὁ – ‘модел, образец’) е църковно-богослужебна книга на Православната църква, в която в системен ред са поместени указания за реда и начина на извършване на църковните служби. Манастирските типици съдържат и раздел с общежителни правила за монасите (дисциплинарна част). Съдържа минейния и триодния цикъл на богослужение (календарния и подвижния празничен цикъл на църковната година) и допълнения (разпоредби за монасите, указания за свещенодействия, грамоти за дарения на...
Автор: Радослава Станкова
Типикът на Великата църква „Света София“ в Константинопол е устав за мирски богослужения в катедралните храмове във Византия в периода до Х в. Той е  устав на песенните последования, в него няма дисциплинарна част и са включени по-малко богослужебни последования: вечерня, бдение, утреня, литургия и трето-шести час, който се служел към обяд през св. Четиридесетница, когато няма литургия. Мирският устав се отличавал с тържественост, входове, литии, песнопения, редуване на молитви с...
По-общ термин: типик
Автор: Радослава Станкова
Надреният знак за съкращаване или за отбелязване численото значение на буквите се нарича титла или титло. Думата е гръцка по произход, свързва се със съкратения триезичен надпис на Разпятието на Исус Христос и се употребява еднозначно в гръцката, латинската и славянската християнски общности. Т. е права хоризонтална черта, която се поставя или над съкратеното място или покрива цялата съкратена дума (Листове на Ундолски). Обликът й се променя и след XII в. тя вече е с огънати надолу краища или...
По-общ термин: надредни знаци
Автор: Елена Коцева
Топосите (κοινοὶ τόποι, loci communes) представляват общи места в средновековните текстове, които се явяват в резултат на органичната зависимост на твореца от предходната традиция (корпуса на библейските книги, произведения на патристичните автори, видни византийски писатели и т.н.). Съществуването на топоси се корени във философско-естетическите принципи на средновековното изкуство (според Кр. Станчев): 1) принципът на двойното отражение при създаване на художествения образ, който се изгражда...
Автор: Анисава Милтенова
Характеризира типа история на текста. Функционира при текстологическото  изследване и включва взаимоотношението между преписите, в които е засвидетелстван текста. Видове традиция на текста: затворена традиция, при която текстът е последователно предаден и сравнително точно запазен във всички преписи; фрагментарна традиция – с пропускане на части от текста; контролируема традиция – съпоставка (проверка) на текста по няколко преписа (източника); отворена традиция на текста – с вариативност и...
Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци. При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта. Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация. В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф. Стойко Стойков (Стойков 2002), изработена за целите на Българския диалектен атлас.
Автор: Андрей Бояджиев
Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо. Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница. При транслитерацията няма винаги пряка връзка между писмения знак и реалното изговор на звуковете.
Автор: Андрей Бояджиев
Техника на записване и възпроизвеждане на текста. Функционира при текстологическото изследване на текста по всички налични преписи и отразява отношението между преписа и материалния му източник. Видове трансмисия на текста: пряка трансмисия, при която има точно възпроизвеждане на източника; изборна трансмисия, при която се пропускат части от текста; контаминирана трансмисия, при която се включва текст от друг източни (източници); косвена трансмисия – използване на източника за допълване на нов...
Автор: Анисава Милтенова
Гадателна книга, в която признакът, според който се предсказва, е потрепване на част от човешкото тяло. Прогнозите се отнасят както до здравословно и материално състояние, така и до най-общи формулировки като „добро”, „зло”, „успех” или „беда” или душевно разположение (радост, скръб, печал). Лявата и дясната трепваща част на тялото не са обвързани с тълкуване на лявото като носител на зло и респ. дясното – на добро вещание. Трепетникът е преведен в България вероятно в края на ХІІІ в. или...
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Вж. прогресивна палатализация.
Богослужебна книга на православната църква, която съдържа песнопения за подвижните празници от църковната година. Обхваща периода от Неделята на митаря и фарисея до Неделята на всички светии (Попов 1985: 9). Състои се основно от канони от три песни (трипеснеци). Названието му идва именно от жанровата форма “трипеснец” (гр. Τριώδιον), която е основен вид великопостно песнопение. Химнографският материал за Триода се разделя на две части, които се поместват в две отделни богослужебни книги –...
Автор: Станка Петрова
Канон, който се състои от три песни. Представителите на този жанр са предназначени за изпълнение през дните на Великия пост от християнския календар. В делничните дни на Поста (от понеделник до петък) се изпълняват трипеснеци, чийто състав зависи от конкретния ден на седмицата по следния начин: трипеснеците за понеделник са съставени от първа, осма и девета песен, за вторник – от втора, осма и девета песен, за сряда – от трета, осма и девета песен и т. н. Традиционно се приема, че първият автор...
Автор: Регина Койчева
(от грц. τρόπος ‘напев, мелодия’) Наименованието се употребява с три значения: 1. Еднострофична химнографска жанрова форма. В това свое значение терминът клони към родовото понятие за еднострофично песнопение. Видове тропари: блажен, ексапостиларий (светилен), икос, ипакои, кондак (в значението му на строфа), седален и др. В част от средновековните паметници стихирите също са наречени тропари. 2. Основната самостоятелна химнографска строфа от богослужебните текстове за определен празник, която...
Автор: Регина Койчева
1. Четириевангелие с тълкувания, като към всеки стих има тълкувания, обикновено обединени в катени. В славянската традиция е преведено тълкуванието на Теофилакт Охридски. Под влияние на тази традиция в четириевангелията се включват предговори от Теофилакт (англ. preface, немски Vorrede), а така също се включват списък на главите (нем. Kapitelregister, англ. Kephalaia), инструкции за четене (нем. Instuktionen, англ. instructions). 2. С термина се означава сборник, съставен от беседи върху...
Автор: Маргарет Димитрова, Анисава Милтенова
Жанр на философската и богословската литература, представляващ екзегетичен текст, който изяснява съдържанието, смисъла, посланието на библейска(-и) книга(-и). Съществуват тълкувания както на Свещеното писание (Стария и Новия завет, Талмуда и Корана), така и на текстове, на които се приписва сакрално значение в рамките на философска школа и/или религиозна общност. Основата на жанра е в староеврейската традиция на тълкуване на свещените книги, както и в елинистическите коментари към философски...
Автор: Иван И. Илиев
Тълкувателното слово / беседа известно още като екзагетично (грц. ἐξήγησις - тълкуване, изложение) слово има за предмет християнската догматика и изяснява и тълкува текстовете на Светото Писание. Част е от реторическото ораторско изкуство. Най-често се произнася в църковния храм по време на служба във връзка с някой християнски празник. Срещат се и в извънкултова употреба за индивидуално четене. Беседата като литературен термин означава разговор под формата на диалог, който в контекста на...
Автор: Мария Вапцарова
Календарен сборник с устойчив състав, руски по произход, който получава разпространение през XIV-XVII в. Съдържанието му се формира от преводни и оригинални съчинения: тържествени слова, поучения, наративи, посветени на определен църковен празник, жития на популярни светци, следващи църковния календар. Названието на сборника е разнообразно: Събрание святых словес на праздники Спасовы, Богородичны и иных святых многих; Соборник, иже наречеться сказания жития святых пророк и апостол и святых...
Автор: Анисава Милтенова
Кратък предговор към сборник или отделен текст, който описва накратко целите и характера на книгата / текста и начина на създаването им; в много случаи  представя онзи, който е изиграл роля за тяхното създаване, като го обрисува накратко и показва заслугите му. Тържественотo встъпление се реализира  в различни жанрови форми (поема, похвално слово, кратък меморативен наратив), макар по своята модалност, съдържателни белези, тон и стил да спада към риторическите форми / ораторската...
Автор: Аделина Ангушева-Тиханова
Риторически текст, посветен на светец, праведник или библейско събитие. Жанровите форми на средновековната тържествена ораторска проза са наследници на античния „епидейктичен/ представителен/тържествен род“. Характерното за тези слова е, че се четат в църквата за прослава на светец или на събитие, честващо се на определена дата от църковния календар.  Образците на тържественото красноречие имат две църковнолитургически форми – похвалното и празничното слово. Сред тях словата са празници, и...
Автор: Мария Вапцарова, Аделина Ангушева-Тиханова