Вие сте тук
Термини
Показване на 1 - 28 от 28 резултата
т
Система за скрито, шифровано изписване на текстове през Средновековието - криптография (грц. κρυπτογραφία - "тайно писмо, шифър"). Като писмо, отклоняващо се от общоупотребимото, криптограмата в кодексите и документите има една основна цел - разчитането е достъпно само за посветения в познанието читател. Освен в скрипторските бележки и по-късните приписки, тайнописът се употребява и в заклинанията-молитви, и като средство за показване на ерудиция, но при всички случаи изпълнява основната задача...
По-общ термин: кодикология
Таблица на ранговете, списък от титли и длъжности. Обикновено са използвани при организирането на дворцовия церемониал и продреждането на гостите по време на императорските банкети. Познати са четири византийски тактикона от IX–Х в. – Тактикон на Успенски, Клетерологион на Филотей, Тактикон на Бенешевич и Тактикон на Ойкономидис (Escorial Taktikon).
В славянските литератури е преведен Тактикон на Никон Черногорец най-вероятно на Атон през 14 в.
Терминът означава още типик, устав.
Във...
По-общ термин: правни текстове
Творителният падеж изразява различни обстоятелствени значения, служи за означаване на субекта в страдателен залог и служи за именна част на съставните сказуеми.
В творителния падеж се поставя непрякото допълнение, което показава оръдието или средството, с което се върши глаголното десйтвие. Затова се нарича и инструментален падеж. На български тази функция се превежда с предлозите с или чрез: Писахъ вамъ моеѭ рѫкоѭ.
Творителен падеж се употребява и когато трябва да се покаже, че действието се...
По-общ термин: падеж
Самостоятелна научна дисциплина, която изучава пораждането, историята и промените при разпространението на текста на литературните паметници и историческите документи. Крайният резултат от текстологическите изследвания са изданията на текста. В античната, в средновековната и в новата литература текстологията има различни аспекти в съответствие с различните обекти на проучване. Наред с това съществуват различни цели при анализа на текста, които имат своя проблематика и свое развитие през времето...
Тендеция от изменения в праславянски, която води до структура на сричката, завършваща на гласна. Към тази тенденция приндалежат промени като изпадане на съгласни на сричковата граница и в края на думите, монофтонгизацията на дифтонгите, образуването на носови гласни, различни видове метатези и епентези.
По-общ термин: фонологични промени
Едно от двете основни направления във фонологическото развитие на праславянския език заедно с тенденцията към отворената сричка, което обединява всички процеси на промяна на съгласните под въздействие на следходни (при прогресивната палатализация и предходни) незадни фонологични елементи (предни гласни и j). В резултат на тези промени в славянските езици се появяват редица съгласни, които преди това не са съществували (като ч, ж, ш, щ, ц, ꙃ и т.н.). Всички нововъзникнали съгласни са меки, което...
По-общ термин: фонологични промени
Вж. свезка
Типикът (от гр. τύπος, ὁ – ‘модел, образец’) е църковно-богослужебна книга на Православната църква, в която в системен ред са поместени указания за реда и начина на извършване на църковните служби. Манастирските типици съдържат и раздел с общежителни правила за монасите (дисциплинарна част). Съдържа минейния и триодния цикъл на богослужение (календарния и подвижния празничен цикъл на църковната година) и допълнения (разпоредби за монасите, указания за свещенодействия, грамоти за дарения на...
Типикът на Великата църква „Света София“ в Константинопол е устав за мирски богослужения в катедралните храмове във Византия в периода до Х в. Той е устав на песенните последования, в него няма дисциплинарна част и са включени по-малко богослужебни последования: вечерня, бдение, утреня, литургия и трето-шести час, който се служел към обяд през св. Четиридесетница, когато няма литургия.
Мирският устав се отличавал с тържественост, входове, литии, песнопения, редуване на молитви с...
По-общ термин: типик
Надреният знак за съкращаване или за отбелязване численото значение на буквите се нарича титла или титло. Думата е гръцка по произход, свързва се със съкратения триезичен надпис на Разпятието на Исус Христос и се употребява еднозначно в гръцката, латинската и славянската християнски общности. Т. е права хоризонтална черта, която се поставя или над съкратеното място или покрива цялата съкратена дума (Листове на Ундолски). Обликът й се променя и след XII в. тя вече е с огънати надолу краища или...
По-общ термин: надредни знаци
Топосите (κοινοὶ τόποι, loci communes) представляват общи места в средновековните текстове, които се явяват в резултат на органичната зависимост на твореца от предходната традиция (корпуса на библейските книги, произведения на патристичните автори, видни византийски писатели и т.н.). Съществуването на топоси се корени във философско-естетическите принципи на средновековното изкуство (според Кр. Станчев): 1) принципът на двойното отражение при създаване на художествения образ, който се изгражда...
Характеризира типа история на текста. Функционира при текстологическото изследване и включва взаимоотношението между преписите, в които е засвидетелстван текста. Видове традиция на текста: затворена традиция, при която текстът е последователно предаден и сравнително точно запазен във всички преписи; фрагментарна традиция – с пропускане на части от текста; контролируема традиция – съпоставка (проверка) на текста по няколко преписа (източника); отворена традиция на текста – с вариативност и...
По-общ термин: текстология
Предаване на звуците в един изговор с помощта на писмени знаци. При фонетичната транскрипция се прилагат специални знаци за точното отразяване на речта. Най-известната система е тази на Международната фонетична асоциация. В България за записване на диалектна реч се използва транскрипцията на проф. Стойко Стойков (Стойков 2002), изработена за целите на Българския диалектен атлас.
Предаване на знаците от една писмена система с помощта на знаци от друго писмо. Например много често в изданията на глаголическите паметници глаголицата се транслитерира с кирилица или с латиница. При транслитерацията няма винаги пряка връзка между писмения знак и реалното изговор на звуковете.
Техника на записване и възпроизвеждане на текста. Функционира при текстологическото изследване на текста по всички налични преписи и отразява отношението между преписа и материалния му източник. Видове трансмисия на текста: пряка трансмисия, при която има точно възпроизвеждане на източника; изборна трансмисия, при която се пропускат части от текста; контаминирана трансмисия, при която се включва текст от друг източни (източници); косвена трансмисия – използване на източника за допълване на нов...
По-общ термин: текстология
Богослужебна книга с чинопоследованията (реда) за извършването ритуали за конкретни поводи или потреби в живота на християните (частно богослужение). Включва текстове, свързани с тайнствата Кръщение, Брак, Изповед, Миропомазване, Маслосвет и Ръкополагане, за извършване на опела, водосвети, литии, възпоминания и др., за изчитане на молитви за различни случаи (потрѣби) от църковната и битовата практика – при болести, освещаване, аграрна дейност и др., както и спомагателни текстове, като...
Гадателна книга, в която признакът, според който се предсказва, е потрепване на част от човешкото тяло. Прогнозите се отнасят както до здравословно и материално състояние, така и до най-общи формулировки като „добро”, „зло”, „успех” или „беда” или душевно разположение (радост, скръб, печал). Лявата и дясната трепваща част на тялото не са обвързани с тълкуване на лявото като носител на зло и респ. дясното – на добро вещание.
Трепетникът е преведен в България вероятно в края на ХІІІ в. или...
Богослужебна книга на православната църква, която съдържа песнопения за подвижните празници от църковната година. Обхваща периода от Неделята на митаря и фарисея до Неделята на всички светии. Състои се основно от канони от три песни (трипеснеци). Названието му идва именно от жанровата форма “трипеснец” (гр. Τριώδιον), която е основен вид великопостно песнопение.
Химнографският материал за Триода се разделя на две части, които се поместват в две отделни богослужебни книги – Постен триод с...
По-общ термин: химнография
Канон, който се състои от три песни. Представителите на този жанр са предназначени за изпълнение през дните на Великия пост от християнския календар. В делничните дни на Поста (от понеделник до петък) се изпълняват трипеснеци, чийто състав зависи от конкретния ден на седмицата по следния начин: трипеснеците за понеделник са съставени от първа, осма и девета песен, за вторник – от втора, осма и девета песен, за сряда – от трета, осма и девета песен и т. н. Традиционно се приема, че първият автор...
(от грц. τρόπος ‘напев, мелодия’) Наименованието се употребява с три значения:
1. Еднострофична химнографска жанрова форма. В това свое значение терминът клони към родовото понятие за еднострофично песнопение. Видове тропари: блажен, ексапостиларий (светилен), икос, ипакои, кондак (в значението му на строфа), седален и др. В част от средновековните паметници стихирите също са наречени тропари.
2. Основната самостоятелна химнографска строфа от богослужебните текстове за определен празник, която...
Терминът представлява обобщаващо наименование на езиковите средства за образна реч (грц. τρόπος – начин на изразяване). Тропата възниква при съпоставяне на две явления, които имат сходни признаци и цели емоционално и експресивно въздействие върху читателя и слушателя. Историята на тропите е част от историята на риториката; според съвременната стилистика те се вписват в дяла на стилистичните фигури.
Според начина на създаването им и постигания чрез тях ефект, стилистичните фигури се делят...
1. Четириевангелие с тълкувания, като към всеки стих има тълкувания, обикновено обединени в катени. В славянската традиция е преведено тълкуванието на Теофилакт Охридски. Под влияние на тази традиция в четириевангелията се включват предговори от Теофилакт (англ. preface, немски Vorrede), а така също се включват списък на главите (нем. Kapitelregister, англ. Kephalaia), инструкции за четене (нем. Instuktionen, англ. instructions).
2. С термина се означава сборник, съставен от беседи върху...
Жанр на философската и богословската литература, представляващ екзегетичен текст, който изяснява съдържанието, смисъла, посланието на библейска(-и) книга(-и). Съществуват тълкувания както на Свещеното писание (Стария и Новия завет, Талмуда и Корана), така и на текстове, на които се приписва сакрално значение в рамките на философска школа и/или религиозна общност. Основата на жанра е в староеврейската традиция на тълкуване на свещените книги, както и в елинистическите коментари към философски...
Тълкувателното слово / беседа известно още като екзагетично (грц. ἐξήγησις - тълкуване, изложение) слово има за предмет християнската догматика и изяснява и тълкува текстовете на Светото Писание. Част е от реторическото ораторско изкуство. Най-често се произнася в църковния храм по време на служба във връзка с някой християнски празник. Срещат се и в извънкултова употреба за индивидуално четене. Беседата като литературен термин означава разговор под формата на диалог, който в контекста на...
По-общ термин: риторически жанрове
Календарен сборник с устойчив състав, руски по произход, който получава разпространение през XIV-XVII в. Съдържанието му се формира от преводни и оригинални съчинения: тържествени слова, поучения, наративи, посветени на определен църковен празник, жития на популярни светци, следващи църковния календар. Названието на сборника е разнообразно: Събрание святых словес на праздники Спасовы, Богородичны и иных святых многих; Соборник, иже наречеться сказания жития святых пророк и апостол и святых...
Кратък предговор към сборник или отделен текст, който описва накратко целите и характера на книгата / текста и начина на създаването им; в много случаи представя онзи, който е изиграл роля за тяхното създаване, като го обрисува накратко и показва заслугите му. Тържественотo встъпление се реализира в различни жанрови форми (поема, похвално слово, кратък меморативен наратив), макар по своята модалност, съдържателни белези, тон и стил да спада към риторическите форми / ораторската...
Риторически текст, посветен на светец, праведник или библейско събитие. Жанровите форми на средновековната тържествена ораторска проза са наследници на античния „епидейктичен/ представителен/тържествен род“. Характерното за тези слова е, че се четат в църквата за прослава на светец или на събитие, честващо се на определена дата от църковния календар. Образците на тържественото красноречие имат две църковнолитургически форми – похвалното и празничното слово. Сред тях словата са празници, и...
По-общ термин: риторически жанрове