Вие сте тук
Термини
Показване на 1 - 12 от 12 резултата
ф
Популярно богословско съчинение, съдържащо статии за реално съществуващи и митични животни, растения и камъни, чиито свойства и отличителни черти са разтълкувани в алегорично-символична форма като подобия на Христос, Църквата и християнския живот. Възникнал анонимно на гръцки език, Физиологът често се явява като псевдоепиграф. Известен е в три самостоятелни редакции: най-ранната и най-пространна от тях, наречена Александрийска, е възникнала в Александрия между средата на ІІ и началото на ІV в....
Финалните (доксологични, славословни) формули са кратки клиширани фрази или цели изречения, последната дума, на които е ‘амин'. Те се поставят в самия край на наративната средновековна творба, с цел да обозначат формално завършека на текста и да заявят силата на християнския бог. При все че са известни като доксологични/ славословни/ формули, финалните формули са само една специфична част от многообразието на славословия, засвидетелствано в християнската литература. В тези формули най-често се...
1. Външна флексия, вж. окончание.
2. Вътрешна флексия. Изразяване на граматически значения с помощта на изменение на кореновия състав.
Сборник (от лат. буквално “сбирка от цветя”, “цветосъбрание”), който представлява антология от извадки (ексцерпти) от произведенията на светите отци или откъси от класически християнски автори, предимно с екзегетично и дидактично съдържание. Терминът се използва за християнските антологии с догматичен характер за разлика от светските сбирки от гноми. Най-ранната същност на жанра е да се представят цитати от коментарите върху библейските книги, т.е. катени. По форма съществуват кратки флорилегии...
По-общ термин: сборник
Един от трите вида антологии, в които палеографът от френски произход М. Ришар групира византийските флорилегии или сборниците с кратки извлечения. Другите два вида са съответно монашески и сакро-профанни. Названието на този вид флорилегий произлиза от името на съставителя (или инициатора) на тритомния сборник Ἡερά (Йера) – Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Смята се, че по-вероятното място на възникване и първоначално разпространение на Йера е Палестина, а не Константинопол. Основни източници, от които...
По-общ термин: флорилегий
Сбирки със сентенции, апофтегми, анекдоти и поучения, съставени от монаси и предназначени за монашеска аудитория. Тяхната мъдрост е е почерпана преди всичко от патериците, от аскетическите capitula (главизни), житията на светците и големите класици на византийската духовност. Доникейски автори почти липсват в съдържанието им, а от златния ІV в. на християнската мисъл присъстват най-вече св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики.
Средата на ХІ в. се сочи като време на поява и разцвет на...
По-общ термин: флорилегий
Сбирки от сентенции, апофтегми и кратки поучителни извлечения с християнски и античен произход. Подборът на християнските кратки жанрове на мъдростта в тях е базиран на вече готови корпуси като дамаскиновите флорилегии, а езическите ползват Стобей (V в.), т.нар. гномически поети като Менандър, Мосхион, Теогнис, седемте мъдреци и др. Към важни ръкописни сбирки, които служат за градиво на светските подбори, могат да се добавят и Gnomologium byzantinum [познат още като Демокрит-Изократ-Епиктет],...
По-общ термин: флорилегий
Фонемата (от гр. φώνημα `звук`) е най-малката звуково неделима смислоразличителна част от думите и морфемите. В речта всяка фонема е представена с различен брой звукове, които се наричат варианти (алофони). При замяната на една фонема с друга се получава друга дума – напр. `бал`, `бял`, `бил` и т. н.
Bibliography of Linguistic Literature
По-общ термин: фонология
Фонетиката е езиковедска дисциплина, която изучава звука, неговия строй, както и звуковите промени в думите. Тя може да бъде описателна (синхронна), историческа (диахронна, еволютивна), сравнителна (компаративна), съпоставителна (контрастивна) и др. От гледна точка на подходите на изучаването може да се дели на артикулационна и акустична.
Bibliographi of Linguistic Literature
Фонологията е езиковедска дисциплина, която се занимава с изучаването на организацията и употребата на фонемите в естествените езици.
Bibliography of Linguistic Literature
1. Част от ръкопис (кодекс), който е запазен частично. Много често по време на събираческия период (XVIII – XIX в.), когато са се формирали съвременните сбирки в различните книгохранилища и архиви от средновековните кодекси са били отделяни различни части. В славянската традиция най-много фрагменти се съхраняват днес в сбирките на Порфирий Успенски, Виктор Григорович, П. Сирку. Понякога части от един и същи ръкопис могат да се открият в няколко книгохранища и сбирки, както е случаят със...