Вие сте тук

Термини

в

Падеж, който старогръцките граматици са считали, че указва на крайната цел или резултата от действието. Една от основните му функции е да служи за падеж на обекта, който търпи непосредственото въздействие на глаголното действие. С винителен падеж се означава прякото допълнение и предикативния член към прякото допълнение. Допълнение във винителен падеж изискват глаголите: слъішати, благодарити. Може да означава време и мярка: еште мало врѣмѧ съ вами есмь; прѣбъіхомъ дьнъ единъ оу нихъ. Виж...
По-общ термин: падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Гласна, която се произнася в повдигната предна и отпусната задна част на езика.
По-общ термин: гласна
Автор: Андрей Бояджиев
Буквените елементи (черти), които се изписват отвесно на хоризонталните редове, определени от линирането заемат пространство, което се определя като височина (h). Височината на буквата заема до три четвърти от височината на един линиран ред, който е определен от двете паралелни и хоризонтални линии, разчертани предварително върху листа. Всъщност горната от мислените оси (две или четири), по които се разполагат морфологичните елементи, атрибутиращи уникалността на буквения знак, е тази, която...
Автор: Елена Коцева, Поли Муканова
Момент, към който говорещият отнася действието, изразено с глагола.
Автор: Андрей Бояджиев
Регресивна промяна по признака предност в праславянски, която обхваща веларните съгласни k, g, x, когато те се намират пред предни гласни (но не пред преден глайд). За разлика от първата палатализация  тук участват само предните гласни ѣ и и, които възникват като резултат от монофтонгизация на дифтонгите. Резултатът от изменението е, че k → ц, g → ꙃ (а след това  се променя в ꙁ), а x → с. Изменението възниква след първата палатализация и след монофтонгизацията на...
По-общ термин: палатализация
Автор: Андрей Бояджиев
Бележки, оставени в ръкописите от по-късни притежатели или ползватели на книгата. Имат разнообразен тематичен и съдържателен характер: имена за помен, споменаване на природни явления и бедствия, исторически събития, бележки за подвързване на книгата, за покупки и продажби, за лични радости и скърби и много други. Съдържат ценен езиков материал. За разлика от бележките на книжовниците не се отличават с нормираност във формално и палеографско отношение.
Автор: Диляна Радославова
Вид местоимение, което посочва на самото действащо лице и играе роля едновременно на субект и на обект на самото действие. Възвратните местоимения са два вида: възвратно лично и възвратно притежателно. Възвратното лично местоимение няма форма за им. п., мн. и дв. ч. Най-честите форми на това местоимение в старобългарски са при глаголи и са във вин. или дат. п. 
По-общ термин: местоимение
Автор: Андрей Бояджиев
Повишение на гласния тон. Често е свързано с незавършеност на изказването, с въпрос или с неувереност.
По-общ термин: интонация
Автор: Андрей Бояджиев
С въпросителните местоимения се пита за лица, предмети, начин, качества, количества, принадлежност. В старобългарски те са: къто (лица), чьто (предмети), къіи, каꙗ, кое (лица); какъ, кака, како (начин); каковъ, какова, каково (качества); коликъ, колика, колико (количества); чьи, чиꙗ, чие (принадлежност). Промяната по склонение на въпросителните местоимения се в завимост от това дали основата е мека или твърда.
По-общ термин: местоимение
Автор: Андрей Бояджиев
Своеобразен жанр, изграден от въпроси и отговори. Състои се от множество преводни, компилативни и оригинални съчинения в областта както на екзегетиката, така и на катехетичната литература и апокрифите. Още пр. Хр. се е утвърдила като интерпретация на иносказателния смисъл на свещените текстове. Има сходни образци в античната и в юдейската традиция. Някои изследователи обясняват произхода на въпросо-ответната литература с "анкетите" във връзка с ересите през ІІІ-ІV в., а други - с необходимостта...
Автор: Анисава Милтенова