Вие сте тук
Термини
Показване на 1 - 30 от 90 резултата
п
Падеж се нарича отношението, в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението, следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената. Основни значения на падежите са: субектно, обектно и определително. Всеки падеж има своя система от значения, които се проявяват с или без предлози. Такива са значения като пряко допълнение, обстоятелствено пояснение, принадлежност, движение, определение. Падежите в старобългарски са: именителен...
По-общ термин: граматически категории
Вж. надредни знаци.
Фонологична промяна, при което езикът се придвижва към средното или твърдото небце (палатума, лат. palatum). Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните. Праславянските палатализации се делят на три вида: палатализация на веларите, палатализация на денталите и палатализация на лабиалите. Палатализациите на денталите и лабиалите в учебниците често се поместват под рубриката йотация, тъй като при тяхната промяна роля играе само предния глайд /j/. Палатализацията на веларите...
По-общ термин: фонологични промени
Палеографията (от гр. παλαιóς — древен, стар, важен и гр. γράφειν — пиша) е комбинация от знания, представи и методи, които дават въможност: 1) безпогрешно да се чете старото писмо; 2) да се установи времето и мястото на написването на документа; 3) да се разбират и да се отстраняват грешките, прокраднали се в текста и установили се чрез традицията (Добиаш-Рождественская 1987: 19).
Обикновено палеографията се счита не за самостоятелна, отделна наука, а за помощна историческа или историко-...
Преводен и преводно-компилативен паметник, в който в свободен преразказ се излага и се коментира библейската история с многобройни допълнения от други канонични и извънканонични съчинения. Терминът произлиза от грц. παλαία (παλαιός - 'стар, древен', в случая означава 'осмокнижие', т.е. книгите на Стария завет). В старите славянски литератури се разпространяват две разновидности на палеята: Историческа палея и Тълковна палея. Тълковната палея има още една версия, включена в руските хронографи -...
Историческата палея е кратко изложение на старозаветната библейска история от сътворението на света до царуването на Давид с апокрифни добавки. Въз основа на цитатите от Великия канон на Андрей Критски, апокрифите за Мойсей и съпоставката със съчиненията на Теодор Студит е установено, че тя възниква не по-късно от ІХ в. В съчинението се съдържат легенди и апокрифи, които се срещат още в юдейската писмена традиция (книга Яшар, "Юдейски старини" на Йосиф Флавий и др.) и се вмъкват пасажи от...
По-общ термин: палея
Компилативно съчинение, славянско по своя произход, в което старозаветната история от сътворението на света до царуването на Соломон е съпътствана от антиюдейски тълкувания и коментари в подчертано полемичен стил. Библейското повествование е използвано като материал за пространни богословски разсъждения с антиюдейска насоченост под формата на диспут с "жидовин". Разкрива се символиката на старозаветни събития във връзка с Новия завет, разясняват се основни християнски истини, дават се познания...
По-общ термин: палея
Паметник, който съчетава особеностите на палеен текст и хронограф. Известен е в руски преписи от края на ХV в. нататък. В. М. Истрин установява, че той представлява версия на Тълковната палея. Различават се две версии на Хронографската палея - пълна и съкратена. Пълната версия в първата си част (до управлението на цар Соломон) е по-близка до Тълковната палея, като е допълнена с повече материал от библейските книги, както и апокрифите за Ламех, за Мелхиседек, за Мойсей, за Соломон (включени са...
По-общ термин: палея
Писмен паметник на пергамент, чийто текст е изписан върху по-стар друг текст, заличен чрез измиване или изстъргване. Палимпсестите възникват поради скъпо струващ и трудно намираем материал за създаване на ръкописи, а също поради изолираност на манастирските средища. Друга причина е излизане от употреба на определени писмени паметници или ако тяхното съдържание е оценено като остаряло или неразбираемо от актуалната аудитория. Въпреки заличаването на по-стария текст, той може да бъде възстановен...
1. Название на сборник с юридически текстове (Дигести), съставен по поръка на византийския император Юстиниан І (527-565).
2. Компилативно съчинение (πανδέκτης - 'съдържащ всичко') с поучителен характер във византийската и в славянската традиция, което съдържа обединени по теми: кратки цитати от Свещеното писание, извадки от съчинения на патристичните автори, от постановленията на църковните събори и от други паметници. Посветено е на християнската етика и служи като справочник по канонично...
Таблица на изменението на формите на една дума, например склонението при имената, спрежението при глагола.
Значение в химнографията: Вид служба, която не е предназначена за определен християнски празник, а се изпълнява в извънредни случаи на лична или обществена беда (неприятелско нападение, суша, болести и т. н.) и има за цел да измоли Божията милост. В основата на произведението стои полистрофичният жанр канон, което е мотивирало едното от названията ѝ. Във византийската химнография са особено популярни молебните канони на константинополския патриарх Филотей Кокин (XIV в.). В славянската...
Художествен похват в поезията и прозата, при който се съпоставят две или повече синтактично еднакви конструкции (синтактичен паралелизъм) или два образа (образен паралелизъм). Паралелизмът е изразно средство както в древногръцката риторика и библейската поезия и проза, така и в произведнията на византийските християнски автори. Старобългарските творци го заимстват и често го използват за създаване на ритмизирана възхвала в похвалните слова.
Синтактичният паралелизъм често е изграждан с помощта...
По-общ термин: тропи
Отношение на две изречения, при което няма подчинение на едното от другото.
По-общ термин: синтаксис
Терминът е въведен от Ж. Женет. Дефиницията може да се сведе до следното: част от съдържанието на текста в ръкопис, чието присъствие в книгата тематично е в зависимост от една или няколко други части от съдържанието в същата ръкописна книга -- заглавие, подзаглавие, предговор, епиграф, послеслов и др. Терминът не се отнася до установяването на мястото на текста като свидетел в трансмисията, т. е. паратекстът се разглежда независимо от колацията (сравняването) на преписите с цел тяхното...
1. Наставление, поучение. Текст или част от текст, съставен от съвети, предписания, правила. Терминът за първи път се употребява от античните автори. В различните научни дисциплини и теоритични постановки, в които се използва, има известни разлики в значението му:
А) В съвременната западна теология терминът назовава нравоучителния съвет или поредица от съвети като проповедническа страгетия, вплетена в библейския дискурс (напр. Фил. 4:4–9), която може да присъства в текстове от различни жанрове...
Секундарен (вторичен) жанр, който взлиза в макрожанра на учителната литература. Паренетичната литература като секундарен жанр би могла да бъде разгледана същевременно или като главен литературен жанр на учителната литература, или – ако използуваме класификацията на Аристотел за реториката – към епидейктичната литература, съветващата литература (законодателна или политическа). Терминът “паренетична литература” се използува от библеистите във връзка с книгите на Стария завет: Второзаконие, Даниил...
Богослужебна книга на православната църква през Средновековието, включваща старозаветните четива (lectiones), които се четат в църквата на вечерно богослужение или при нощно бдение. Това название идва от гръцката заемка паремия, паримия (от грц. παροιμία) в средновековната книжнина, която означава именно 'старозаветно четиво' (вж. богослужебни книги), понякога в ръкописите се появява и в превод на старобългарски притъча. На гръцки тази богослужебна книга се нарича Προφητολόγιον, защото съдържа...
По-общ термин: богослужебни книги
Стилистична фигура, при която две близки по звуков състав, но различни по значение, думи (пароними) влизат в контекстова смислова връзка. Парономазията внася качествено ново отношение към обекта, към който е насочена. Обичайното й използване е за изразяване на ирония и негативизъм. В старобългарската литература може да се срещне в прозаически произведения. Характерът на старобългарската поезия, както на т. нар. „декламативна”, т.е. „светска”, така и на култовата, използвана в богослужението, не...
По-общ термин: тропи
Сборник с аскетически текстове – мисли на отци монаси или разкази за живота им. Жанрово текстовете могат да се определят като патерични разкази, патерични поучения и мъдри изречения (апофтегми). Патеричната литература възниква през ІV-V в. заедно с развитието на монашеството и бързо се развива като изключително продуктивен жанр в цялата християнска книжнина. В средновековните славянски литератури патериците се превеждат в най-ранна епоха, възможно още по време на Моравската мисия –...
Преводен сборник с патерични разкази и поучения, състоящ се от от няколко части: предисловие; азбучна част, която включва мъдри изречения (апофтегми) на монаси, подредени според имената им в 24 глави по реда на гръцката азбука – от Антоний до Ор (Азбучен патерик); систематична част от 17 глави и допълнителна част от 122 глави (19, 23 или 27 в различните редакции), където мъдрословията са групирани според аскетичните добродетели, които отразяват (Йерусалимски патерик). Смята се, че...
По-общ термин: патерик
Преводен сборник със сложна структура, съставен от две основни части, всяка от които съдържа отделни произведения с кратки наративи за монашеския живот. Първата част се състои от следните произведения: “История на монасите от Египет” (Ἡ κατ’ Αἴγυπτον τῶν μοναχῶν ἱστορία), която е анонимна и описва пътуването из Египет през 394-395 г. на група светски лица, съпроводени от дякон. Към нея са добавени две произведения на Паладий Еленополски (360–420) – “За народите на Индия и брахманите” (...
По-общ термин: патерик
Славянски патеричен сборник, превод на “Диалози за житието и чудесата на италийските отци и за вечния живот на душата” (Dialogi de vita et miraculis patrum Italicorum et de aeternitate animarum) от папа Григорий I Велики (540-604). Славянският превод на едно от най-значителни съчинения на папа Григорий – Диалозите за живота на италианските монаси и за вечността на душата, наречен в ръкописната традиция „Римски патерик”, е направен от гръцки текст в края на IX – началото на Х в. Втори пълен...
По-общ термин: патерик
Преводен сборник с патерични разкази и поучения, възникнал в България през ХІV в. Днес е отхвърлено предположението, че е съставен въз основа на преведени по-рано патерични сборници – Египетски, Синайски, Азбучно-Йерусалимски и Скитски, по времето на цар Иван Александър (Еремин, Русек) и се приема, че компилацията е създадена на гръцка почва и е преведена наведнъж в по-ранна епоха, тъй като още в началото на ХІV в. са направени извлечения от него (Николова). Сводният патерик е съставен от ок....
По-общ термин: патерик
Преводен сборник с патерични разкази, по-голямата част от който съдържа творбата на Йоан Мосх (ок. 538–619) “Духовно пасище”. Названието “Синайски патерик”, с който сборникът е известен в славянската традиция, е късно и вероятно е свързано с факта, че значителна част от съдържащите се в сборника на Йоан Мосх разкази са посветени на синайските и палестинските подвижници. Простите наративи и живият изказ допринасят за широката популярност на “Духовното пасище”, преведен на множество езици....
По-общ термин: патерик
Преводен сборник с патерични разкази, по-голямата част от който съдържа систематично подредени мъдри изречения (апофтегми), свързани главно със знаменити египетски подвижници. Текстовете са поместени по азбучен ред на имената на монасите-разказвачи в отделни глави според монашеските добродетели, които илюстрират. В основната си част Скитският патерик е превод на гръцката “Книга на светите мъже” (Ἀνδρῶν ἁγίων βίβλος), съкратена версия на несъхранения до днес сборник “Голям Лимонарий” (Μέγα...
По-общ термин: патерик
Кратка повествувателна творба за живота на монаси или отшелници (техните аскетични подвизи, добродетели, пороци и т.н.), или разказани от монаси истории за известни хора, поместени в състава на някой патерик или в монашески сборник.
Живов, Виктор, авт . 2002. Светостта. София: ДБ Митко.
с. 67-69.
Лихачев, Дмитрий (ред).. 1987. Словарь книжников и книжности Древней Руси. (ред)Дмитрий Лихачев. . Том Вып. 1. XI–первая половина XIV в. Ленинград: Наука.
Николова, Светлина, авт . 1980....
По-общ термин: патерик
Кратка назидателна творба за живота на монасите, включена в състава на патерик или монашески сборник. Най-често е оформена като афоризъм, беседа (въпроси и отговори) между млад монах и духовния му наставник или поучение към поклонник.
Войтенко, А. А, М. Р Двали, А. И Сидоров & Анатолий А Турилов, авт-ри . 2008. Apophtegmata patrum. В , Православная энциклопедия, vol. 3, 140-142. (Православная Энциклопедия). Москва: Церковно-научный центр "Православная энциклопедия". http://www.pravenc.ru/...
По-общ термин: патерик
Пергаментът е обработена и подготвена за писане кожа. Името произлиза от названието на града Пергам (гр.Πέργαμος) или Пергамон (гр. Πέργᾰμον), днешен Бергама близо до Измир. Според известието на Ктесий (V-IV в. пр. Хр.) в неговото съчинение „За персите“ още персийците са употребявали кожата като писмовен материал. Според Плиний Старши (22-24 – 74 г.), през II в. пр. Хр. царете на Егитет, за да умножат още повече богатството на Александрийската библиотека забраняват износа на папирус извън...