Вие сте тук

Термини

е

Богослужебна книга на православната църква през Средновековието. Всяка църква е имала напрестолно евангелие, по възможност украсено, което се изнася при Малкия вход на службата. Според типика (#) четивата от евангелията се четат след апостолските перикопи по време на литургията, както на големи празници на утренята и в редица други случаи. Гръцките и славянски евангелски ръкописи са няколко типа: 1. Четириевангелие (=тетраевангелие) (#) 2. Изборно евангелие (=апракос) – с четива за...
Автор: Маргарет Димитрова
Евергетидският типик е  църковно-богослужебна книга, съдържаща указания за реда и начина на извършване на богослужението и правилата за монашеския живот в манастира „Св. Богородица Евергетида (Благодетелка)”, основан през 1049 г. край Константинопол. Запазен е в ръкопис от началото на ХІІ в. (Athen. gr. 778). Както повечето типици, се състои от две части. Първата от тях определя реда на манастирския живот и дава указания за денонощните служби, а втората съдържа Синаксара с описанията на...
По-общ термин: типик
Автор: Радослава Станкова
Основна богослужебна книга в православната църква, която се е използвала от свещенослужителите. Съдържа молитвите за общественото и частното богослужение.  В молитвите за общественото богослужение влизат трите литургии – Василиева света литургия, Златоустова света литургия и Литургия на преждеосветените дарове, приписвана на Григорий Двоеслов, а в някои ръкописи, създадени в провинциална среда – на Епифаний Кипърски. Частта за общественото богослужение съдържа и допълнения за венчание на...
Автор: Станка Петрова
Екзегеза означава тълкуване, обясняване на даден авторитетен, свещен обикновено текст (напр. в палеославистични и византистични изследвания обикновено се има предвид на библейския текст), разясняване на смисъла му, изваждане на дълбоките, скритите значения, извличане на посланията на текста. Практиката на тълкуване на Стария завет се поражда още в еврейска среда – целта е била да се запазят свещените писания и да им се дава вярно тълкувание. Текстове, които тълкуват Свещеното писание, се раждат...
Автор: Маргарет Димитрова
Екземплум (букв. ‘пример’) е възприеман като истинен кратък разказ, онагледяващ морална поука, мисъл или събитие. Функциониращ въз основа на приликата и сравнението, примерът може да бъде позитивен или негативен. Той произхожда от античната ораторска практика и е широко използван и през Средновековието, особено в латинската литература, където възникват множество сбирки от екземпла. С тяхна помощ проповедниците украсяват своите слова, като използват занимателните текстове за да илюстрират...
Автор: Ана Стойкова
Заглавие: Леонъ и Константин вѣрнаꙗ ц(а)рѧ Начало: Вл(ады)ка и творець всѣхъ б(ог) Византийски законодателен сборник, включващ подбор от най-важните действащи към момента на нейното създаване норми (промулгирането на този закон се отнася към 726, 741 г. и се приписва на Лъв ІІІ Исавър и сина му Константин) на частното и наказателното право, разделени в ХVІІІ титула като специално внимание е отделено на семейното и наследственото право. Един от основните й извори е Юстиниановият корпус, но за...
Автор: Десислава Найденова
Вид колективна молитва, включена на различни места от богослужението, характерна с това, че е съставена от отделни молебни обръщения към Бога, наричани прошения (стб. прошениꙗ ‘искания, молби’) и изричани най-често от дякона, на които хорът (певецът) отговаря с господи, помилоуи; подаждь, господи и др. Прошенията са от типа: Ѿтъ всеѩ д[оу]шꙙ. ꙇ отъ всего помꙑ[сла] миромь господю помолимъ сꙙ (Син. евх. /нови листове/, f. 5v); Помилоуи нꙑ б[о]же по велицѣи [милости твоеи] (Син. евх. /нови листове...
Автор: Регина Койчева
Еднократно или многократно изпускане на дума или словосъчетание, които се подразбират от контекста (Ницолов 1980: 260). В резултат на пропускането между останалите части се установява специфична синтактико-семантична връзка, която има ефекта на интелектуална изненада (Lausberg 1960: 346). Елипсата прави израза стегнат и може да допринесе за изграждането на ритъм. Използва се както в поетически, така и в прозаически произведения. Нерядко кратки елиптични фрази се образуват с пропускането на...
Автор: Екатерина Дикова, Станка Петрова
Стилистична фигура, която се изразява в употребата на една и съща дума в началото и в края на фраза или изречение; вид повторение. Може да се срещне както в прозаични, така и в поетически текстове. Използва се за смислово и ритмическо акцентиране върху повторената дума, както и за рамкиране на фразата/изречението. В средновековната литература епаналепсисът е заимстван от античната риторика. Среща се рядко както в старобългарските преводни творби, така и в произведения от непреводен произход....
Автор: Екатерина Дикова, Станка Петрова
Разширение на синтактично обособена цялост с цел изясняване на отделна част от нея. Често се намира в края на фраза или изречение. Въвежда се с пояснителни думи като: ‘тоест’, ‘сиреч’, ‘ще рече’ и др. В старобългарската литература може да се срещне в прозаически произведения, напр. поучителни слова, тълковни слова, жития.   Примери: вѣроу и вы по(д)бнꙋ прїемше поклоните се крс(т)оу, сирѣ(ч) бж͠їи силѣ (Житие на Иларион Мъгленски от патриарх Евтимий) (Дикова 2011: 74); Паче же вьсѣхъ...
Автор: Екатерина Дикова, Станка Петрова
Епиграфиката (гр. επιγραφή – 'надпис') е историко-филологическа и археологическа дисциплина, която изучава старите надписи и текстове, изрязани или издълбани върху твърд материал (камък, дърво, метал) или изписани с четка по стенописи или икони. Епиграфиката добавя към палеографията въпроси като: типология на надписите; изследване на формулите и титулатурата в тях; проблеми на атрибуцията на срещаните в текста им имена (лични или местни). При стенописите и иконите изследователят следва да...
Автор: Андрей Бояджиев
Епистолографията (от ἐπιστολή – писмо, γραφία -- писане) е дял в средновековната книжовност, обхващащ писмата и посланията. Епистолографията се разглежда в науката или като самостоятелна област, или като дял от средновековната риторика, или като част от средновековната проза. Актът на споделяне на информация с определено лице или лица в писмен вид – писмото, се превръща още в античността  от начин да се преодолее липсата на директен контакт (общо място на пребиваване) във важна литературна...
Автор: Аделина Ангушева-Тиханова
Канонична компилация от различни системи за покаяние и решения на вселенските и поместни събори. Често в ръкописната традиция този тип сборници са прикрепени към Изповедния чин в състава на требника или в по-голям каноничен сборник. Целта им е да служат като ръководство за духовниците при извършване на изповедта и налагане на епитимии на каещите се. Те се състоят от няколко части: кратко наставление към духовника относно това какви трябва да бъдат неговите качества и какви са основните му...
Автор: Десислава Найденова
Стилистична фигура, която се изразява в повторение на една и съща дума, словосъчетание или съчетание от звукове в края на две и повече фрази, изречения, стихове или строфи. С помощта на епифората се набляга смислово и ритмически върху отделната дума или части от нея. Появата на епифора в поетичен текст води до омонимична рима (Ницолов 1980: 273). В старобългарската литература епифората може да се срещне както в поетически, така и в прозаически произведения, но за разлика от анафората, тя се...
Автор: Станка Петрова
Фонологично изменение (асимилация) по признака предност. Съгласно тази промяна големият ер преминава в малък пред срички с предна гласна, а малкият преминава в голям пред срички със задна гласна. Например: тьма > тъма, вьдова > въдова, дъбрь > дьбрь, въпль > вьпль.
По-общ термин: ерове
Автор: Андрей Бояджиев
1. Две високи кратки гласни, които в развоя на късния праславянски език и неговите наследници са се оказали нестабилни и са понижили своя гласеж (вж. понижаване на еровете) или са изчезнали (вж. изпадане на еровете) в зависимост от позицията си. Тази особеност се споделя от много езици по света, които имат нефиксирано и динамично ударение. Тяхната относителна дължина е по принцип по-кратка от по-ниските гласни, поради тази причина в някои изследвания неправилно се наричат свръхкратки. Терминът...
По-общ термин: гласна
Автор: Андрей Бояджиев
Есхатологията като част от християнското богословие обхваща представите за края на света, за изкуплението, за съдбата на народите и отделния човек в съдния ден, за задгробния живот, за настъпването на последните времена преди Второто пришествие и за свършека на световната история. Всички религиозно-философски системи и световните религии включват есхатологични теми в догматиката си. Есхатологията се обособява от нравствената потребност на човешкото съзнание за справедливия край на битието, тъй...
Автор: Иван И. Илиев