Вие сте тук

Термини

ч

Книга, която съдържа основните текстове, предназначени за изпълнение на различните служби от денонощния богослужебен цикъл – първи, трети, шести и девети час (откъдето произлиза наименованието „Часослов”), вечерня, повечерие, полунощница, утринна и изобразителни. Към това текстово ядро могат да бъдат прибавени и различни допълнения – отпустителни тропари, молебни канони и др. Произходът на книгата се свързва със св. Сава Освещени (палестински подвижник от VI в.). В ръкописната традиция...
Автор: Регина Койчева
Лексикална, семантична и граматична класификация на думите, която обединява техните понятийни класове и граматични категории. Традиционно в старите граматики те се делят на 8 части:съществително име, прилагателно име, местоимение, глагол, наречие, предлог, съюз и междуметие. В повечето съвременни граматики към тях се добавят класовете на числителните имена и частиците.
Автор: Андрей Бояджиев
Неизменяема част на речта, която променя смисъла на основните думи или на цялото изречение. Някои частици могат да се свържат по-тясно с някоя дума и да станат нейна неотменима част. Примери за частици в старобългарски са: же (играе роля на усилителна частица и слаб адверзативен съюз), се 'ето', ли 'ли', еда 'нима', еи 'да', не, ни.
По-общ термин: части на речта
Автор: Андрей Бояджиев
Терминът се извлича от граматическия трактат на Черноризец Храбър (последна четвърт на X в.) “За буквите” и означава способ за писане чрез определен тип знаци (постоянни смислово-различителни фигури), които авторът, основавайки се на различни гръцки извори, определя като “черти” и “резки”. Вертикалните или наклонени черти (стълбове, хасти) в морфологията на буквата, които определят, нейната позиция върху хоризонталната линия на реда, а в други случаи – и нейните конструктивни възможности за...
Автор: Елена Коцева, Андрей Бояджиев
Агиографски календарен сборник с устойчив или относително устойчив състав, който съдържа текстове за богослужебно и небогослужебно четене ‒ пространни жития и мъчения, разкази за намиране или пренасяне на мощи, слова за големите християнски празници, поучения и др., но като цяло преобладава наративното повествование. Подборът на включените четива отговаря на изискванията на действащия църковен устав, а подредбата им следва последователността на неподвижните празници в църковния календар....
Автор: Мая Петрова-Танева
Агиографски календарен сборник, съдържащ жития и слова за неподвижните празници, разположени в рамките на цялата календарна година. В зависимост от обема на обхванатия материал той може да бъде изборен (най-често в един том) или да представлява комплект от няколко тома (за полугодие, за четири, три или един месец).
Автор: Мая Петрова-Танева
Агиографски календарен сборник, съдържащ подбрани жития и слова за отделни църковни празници, структурирани в календарен ред. Селекцията на текстовете може да зависи от различни фактори – предпочитания на съставителя, локална традиция, промени в типика и църковния календар, налични или достъпни извори и др.
Автор: Мая Петрова-Танева
Агиографски календарен сборник от пространни жития и слова, структуриран според Йерусалимския устав, включващ текстове, редактирани или преведени след края на XIII в. Терминът „новоизводен” е условен и маркира рязката промяна на календарните сборници през втората половина на XIV в., обусловена от замяната на Студийския с новия Йерусалимски устав и от повишените естетически критерии за художественост и риторичност към използваните в манастирското и църковно богослужение проповеди и похвали....
Автор: Мая Петрова-Танева
Агиографски календарен сборник с жития и слова,  който включва както староизводни, така и новоизводни преводи и отразява прехода между староизводните и новоизводните състави. В много случаи поместените староизводни жития са в редактиран вид.  
Автор: Мая Петрова-Танева
Чети-миней, представляващ свод от агиографски четива (жития, мъчения, слова), възникнали по различно време и обединени с цел да бъде покрит по-плътно църковния календар с текстове за повечето дни в годината. Най-известният пример за подобна сбирка са Великите чети-минеи на митрополит Макарий (1482-1563). Агиографски сводни чети-минеи се появяват в сръбската книжовна традиция през XVII в. Такива са например Рс 59 от Нациналната библиотека на Сърбия („Панигирий на грешния Димитър“) и Аверкиевите...
Автор: Мая Петрова-Танева
Агиографски календарен сборник от жития и слова за неподвижните празници от годината, чието ядро включва основно преводни текстове от дометафрастов тип, възникнали в периода от IX до XII-XIII в., често допълнени с оригинални творби на старобългарски писатели. Структурата и съдържанието на староизводния чети-миней са съгласувани със Студийския устав. За първоначалния вид на староизводните чети-минеи информация дават техните преписи от XIV в. (запазени в две отделни редакции), които продължават...
Автор: Мая Петрова-Танева
Четириевангелие (=тетраевангелие) – съдържа четирите евангелия по реда: синоптичните евангелия на Матей, Марко, Лука, и накрая евангелието на Йоан. Четивата следват по реда си, едно след друго, както са написани самите евангелия (in continuo). Използвало се е не само за четене, но и в богослужението, като обикновено чрез рубрики/ литургически указния са отбелязани началата и краищата на четивата (= перикопите), които се четат в църквата по време на богослужение. Понякога този тип ръкописи...
Автор: Маргарет Димитрова
Канон, който се състои от четири песни. Появата му е свързана с богослужебната практика през съботните дни на Великия пост, когато се изпълняват канони от четири песни – шеста, седма, осма и девета.
Автор: Регина Койчева
Бройните числителни показват количеството (броя) на предметите или лицата.
По-общ термин: числително име
Автор: Андрей Бояджиев
Дума, която означава броя или числения ред на нещата. Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива, които се променят като прилагателни и такива, които се променят като съществителни. Според функциите се делят на числителни бройни, числителни редни, събирателни, дробни. Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви, върху които има изписана чертица (титло). Числителните от 11 до 19 са словосъчетания, чиято главна...
По-общ термин: части на речта
Автор: Андрей Бояджиев
Редните числителни показват реда и мястото на нещата и хората.
По-общ термин: числително име
Автор: Андрей Бояджиев
Граматическа категория, която се основава на количествените отношения и в зависимост от употребата за единичен предмет или понятие (единствено число) или за повече обекти (двойствено число, тройствено число, множествено число). Обхваща всички изменяеми части на речта: съществителни, прилагателни, числителни, местоимения, глаголи. В старобългарски са съществували три числа: ед., мн. и дв. ч., които са се проявявали с особени форми в парадигмите на глаголите, съществителните, прилагателните,...
Автор: Андрей Бояджиев
Морфологичен показател за определеност при имената. Определителният член може да стои пред (предпоставен член) или след (задпоставен член) името. В българския език той произхожда от съчетанието на името (отначало при съществителните) с показателните местоимения с основи на -т-, -в- и -с-. Още в старобългарски се откриват наченките на този процес, по-късно, в среднобългарския и ранния новобългарски период тези форми са все по-чести. Срв. жена та → жената, мѫжь тъ → мѫжьтъ (мъжът).
Автор: Андрей Бояджиев
Чудо е агиографски наративен жанр, разказващ за свръхестествено действие на светец, чийто обект е отделният обикновен човек. Докато житията, словата и службите се пишат за нуждите на богослужението или по повод на събития, свързани с мощите на светеца, чудесата възникват като разкази за случки, при които се проявява неговата боговдъхновена сила. Модел на тези наративи са извършените от Христос чудеса, за които разказват Евангелията. Съществуват два типа чудеса: такива, които светецът извършва...
По-общ термин: житие
Автор: Ана Стойкова