Вие сте тук
Термини
Показване на 1 - 28 от 28 резултата
к
Църковният календар е система за организиране на времето в рамките на една година от 365 дни. Той определя последователността и времето за провеждане на църковните празници. Календар е родовото понятие. В научни публикации като негов частичен или пълен синоним често се използват термините синаксар(1) и месецослов, но в употребата им има значителен разнобой. В славянската традиция списъците с църковни празници, съставящи църковния календар, се преписват основно в състава на апостоли и евангелия...
Термин в езикознанието, който означава дума или израз, заети от друг език чрез буквално превеждане („копиране“) (от фр. calque) дума по дума или корен по корен (и дори морфема по морфема). Методът и процесът на формиране на такива нови думи се нарича калкѝране. Проблемът е свързан с ролята на византийския гръцки при формирането на старобългарския книжовен език. Различават се два типа калкиране: (1) точно превеждане на член срещу член на един многочленен израз в чуждия образец; (2)...
По-общ термин: лексикология
Един от основните полистрофични жанрове на православното богослужение. Възниква като допълнение към библейските песни. Изпълнява се на утринната и на някои други видове богослужение. Състои се от песни, всяка от които съдържа по един ирмоси по няколко тропара, последният от които най-често е богородичен. Песните в състава на канона може да са 2, 3, 4, 8 или 9, което определя жанровата му разновидност (съответно двупеснец, трипеснец, четирипеснец, осемпесенен и пълен канон). Според едни автори...
По-общ термин: химнография
Средновековна книга с неустойчив състав от периода след XIII в. предимно с химнографски и нерядко с евхологични текстове, предназначена най-често за частни молитви, а не за храмовото богослужение. Произходът на името ѝ, което е засвидетелствано най-рано в ръкописи от ХV в., е свързан с термина κανών в значенията му: 1. Правило, норма, образец; 2. Канон, полистрофично песнопение, един от главните химнографски жанрове. В съгласие с това основните компоненти на книгата са канонът (в различните му...
Заключителна строфа, която се прибавя в края на всяка песен или на някои от песните на канона. Катавасията е ирмос, употребен с различна богослужебна функция. Ирмосът като първа и катавасията като последна строфа при изпълнението на песента създават начално-финална рамка, която осигурява смисловата връзка със съответната библейска песен, тъй като ирмосите са поетически преразкази на библейските песни. Изборът на катавасии при богослужебното изпълнение на даден канон се диктува от определени...
Сбор от тълкувания на различни автори към библейски книги. Идва от лат. catena – 'верига'. Жанрът е назован така, понеже съдържа извадки от тълкуванията на църковни писатели и отци на църквата, подредени верижно едни след други. Към един и същи библейски стих се редуват откъси (ексцерпти), извлечени от различни автори. Библейският стих може да се повтаря по няколко пъти преди и/или сред различните тълкувания. Някои части от стиховете са предадени съкратено, като перикопи, само с една дума или...
Беседа (устна проповед, от грц. κατηχέω), която е насочена към изясняване на основни понятия на християнската етика и на християнската доктрина като цяло; често представлява тълкувание на ключови места от Свещеното писание. Традицията от първите векове на християнството е катехизисът да предхожда кръщението.Тази ситуация се променя през 5-ти век, когато християнизирането на Византийската империя предполага, че кръщението на новороденото е преобладаващ начин да се приемат хора в Църквата....
В съвременния български език, за разлика от гръцки, английски и др., терминът има само едно значение: Част от Псалтира, която се чете (а според древните устави, както и в някои манастири днес, се пее) на общественото (вечерня, утринна) или частното богослужение (опело, панихида) и по време на индивидуалните (най-често заупокойни) молитви. За разлика от Библията, в чийто състав книгата Псалтир представлява непрекъсваем текстов корпус от последователни псалми, в богослужебните псалтири псалмите...
Втората по време на възникване славянска азбука след глаголицата. Появява се в самия край на IX или в самото начало на X век. За разлика от глаголицата, която е оригинална писмена система, кирилицата е точно копие на гръцкия маюскул от IX. век с прибавени букви за славянски звукове. Повечето от кирилските начертания на тези звукове намират точен паралел в глаголицата.
Списък на кирилските букви вж. в азбука.
По-общ термин: азбука
Първоначалното значение на думата (от лат. codex, род. п. codices) се е отнасяло до свързани помежду си дървени таблички. Кодексът или ръкописната книга заменя свитъка като основна форма за предаване на писмена информация, а пергаментът, от своя страна, постепенно заменя в края на Античността и Ранното средновековие дървото като форма на кодекса. Ръкописите започват да се изработват от тази обработена кожа, като отделните листове се подреждат в свезки (или тетради, коли) и всичките те се...
Кодикология (от лат.codex, род. падеж codicis – по-късно значение 'книга' (вж. кодекс) и гр. λόγος — 'слово, учение, наука') е научна дисциплина, чиято цел е изучаването на книгите (кодексите) като физически обект. Терминът е за първи въведен от Мария-Алфонс Ден през 1949 г. (Dain 1964). В своето изследване Ден се опира на по-ранните публикации на Шарл Самаран от 1934–1936 г., който е предложил вече термина „кодикография“ за описанието на средновековните кодекси. Алфонс Ден разбира под „...
Гадателна книга, в която вещанието се определя от деня от седмицата, в който се пада Рождество Христово. Този белег е реплика на много старинен модел за предсказване на предстоящ период според неговия начален момент. Въпреки че условието за прорицание е паганистчно като произход, гаданието в коледника се извършва по християнска реалия – рождеството на Иисус. Преди да се християнизира този модел, вещанието се е извършвало според деня, в който се пада 1-ви януари. Преосмислена като ден за раждане...
Ритмо-синтактична единица, съставена от една или няколко думи със собствено ударение. Използва се в античната риторика, но ритмични схеми, образувани с колони, се срещат и в библейски старозаветни и новозаветни текстове. От византийската литература навлиза и в средновековната славянска поезия и проза. Ритмизираният с колони текст се редува с по-свободно написани откъси, което до известна степен размива границите между поезия и проза. (Костова 1998: 134).
Терминът ‘колон’ е...
По-общ термин: тропи
Средновековен текст, съставен въз основа на два или повече източника, който представлява ново произведение. В повечето случаи е дело на анонимен автор. Установено е, че в славянските литератури е характерно и често явление. Компилацията може да бъде допълнена с елементи, въведени от самия автор (извън използваните източници). Тя се установява след сравняването и групирането на преписите (свидетели) и след анализ на източниците (заемки, цитати, парафрази и други форми на пре-използване на текст...
По-общ термин: текстология
Ръкопис, съставен от няколко други ръкописа, подвързани заедно. Терминът произхожда от лат. convolutus (преплетен). Съставящите ръкописи може да са събрани на едно място механично, по-късно от възникването им поотделно. Може да са композирани в един том от самия книжовник (или книжовници) по някаква причина. Може да са подвързани заедно старопечатна книги и ръкопис. Съставящите части се наричат алигати.
По-общ термин: кодикология
Релация на еквивалентност в множество от еднородни геометрични фигури (отсечки, ъгли, триъгълници и др.), формализиращи интуитивната представа за равенство (както гласи математическото определение). Конгруентни са напр. морфологичните елементи на буквения знак. Всички букви на кирилската азбука могат да се впишат или опишат в конгруентни геометрични фигури и така да бъдат измерени височината (h) и ширината (l), ъгли, дъги и пр. елементи на това линейно писмо. Съобразяването с конгруентността на...
Наименованието има две значения:
1. Древен полистрофичен химнографски жанр, възникнал през V – VI в. Най-високите постижения в жанра са дело на св. Роман Сладкопевец. Кондакът е съставен обикновено от една (в някои случаи две или три) кратка въвеждаща строфа, която се нарича кукулий (κουκούλιον), и поредица от по-дълги строфи, които се наричат икоси. В достигналите до нас полистрофични творби от този вид икосите най-често са над 18 на брой, имат подобна ритмическа структура, завършват с един и...
Химнографска книга, която съдържа кондаци (в значение 2б), подредени в календарен ред. Към този основен текстов корпус могат да бъдат прибавени и песнопения от друг вид: икоси (в употребата им на еднострофични самостоятелни жанрови форми), ипакоита, светилни, стихири, катавасии и др. Кондакарите включват ценни образци на средновековна невмена нотация. Основната част от съхранените днес славянски кондакари са древноруски.
Пример: Лавърски (Троицки) кондакар
Вмъкване на текст от едно произведение в друго по волята на книжовника при преписване или преработка; целенасочено смесване на текст от две произведения или от две редакции (версии) на едно и също произведение. Контаминацията в текстовете от средновековни ръкописи се установява при текстологическия анализ, което изисква и уточняване на източниците за тях и тяхното разграничаване. В историята на славянските литератури има редица примери за контаминиран текст, един от които е Житие на Константин-...
По-общ термин: текстология
Непроизводна основа на думата, която е носител на основното ѝ значение. Получава се след отделянето на всички наставки и след сравнение с другите нечленими части на родствените думи.
DBPedia.
Преводни славянски юридически сборници, които включват постановленията на вселенските и поместните събори, отговори и послания на църковните отци, текстове със светска регламентация, хронологични, полемични и други съчинения.
Названието ‘кормчая’ се среща в руски ръкописи, най-ранните от които са от ХІІІ в. То се появява и се свързва с конкретен паметник, а именно руската редакция на Номоканона от ХІV Титула и се явява прилагателно в словосъчетанието кънига протофроня и отговаря напълно...
По-общ термин: правна литература
Допълнение, което съдържа в себе си вторично и, в повечето случаи, незадължително пояснение към семантичната и граматична характеристика на сказуемото. Обикновено се появява при наличие на пряко допълнение. При родителните форми появата на непрякото допълнение се свързва със значенията на отделяне, отдалечаване, глаголи за чувства, част от цялото (наплъните водоносъі водъі). Дателният падеж е основният падеж на косвеното допълнение в старобългарски като неговите форми се появява при голяма част...
Хронологически списъци на владетели с отбелязване на годините на тяхното царуване и понякога с кратка характеристика на управлението им. Започват от Адам и завършват с владетеля, съвременен за съставителя. Навлизат в българската книжнина от византийската. Възникват във Византия през VІ в. и стават особено продуктивен жанр. Известни са над 120 гръцки преписа в няколко версии. Повечето от тях са анонимни съчинения, често носещи заглавие „Кратък летописец”. Постепенно те се превръщат в кратки...
По-общ термин: исторически съчинения
Кратките жанрове на мъдростта са малки по обем остроумни твърдения с поучителен характер, които съдържат общовалидни истини, морални принципи или житейски съвети. Обикновено, но не задължително, те са приписвани на известна личност, която подкрепя важността на изказването с авторитета си. Дължината на текстовете варира от мъдрословие, изказано в едно изречение, до сбита диалогична или събитийна ситуация, описана в няколко изречения. Сентенциозната формулировка е отличително, но не императивно...
Архаично название на първата строфа на полистрофичните жанрове кондак и акатист, която има различна ритмическа структура от останалите строфи в произведението. Със съкращаването на полистрофичния кондак в края на VII – началото на VIII в. кукулият започва да се изпълнява като самостоятелна жанрова форма (обикновено в комбинация с икос) на утринната след шестата песен на канона, по време на часовете и на Литургията, като присвоява името на отмиращия жанр („кондак”). Вероятно по тази причина в по...