Вие сте тук

Термини

д

Автор: Диляна Петрова-Банкова
Един от трите вида антологии, в които палеографът от френски произход М. Ришар групира византийските флорилегии или сборниците с кратки извлечения. Другите два вида са съответно монашески и сакро-профанни. Названието на този вид флорилегий произлиза от името на съставителя (или инициатора) на тритомния сборник Ἡερά (Йера) – Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Смята се, че по-вероятното място на възникване и първоначално разпространение на Йера е Палестина, а не Константинопол. Основни източници, от които...
По-общ термин: флорилегий
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Дателният падеж се употребява при насоченост, цел и собственост. Служи за допълнение при глаголи за движение (приити комоу, послѣдовати комоу, грѧсти комоу). В дателен падеж се поставя косвеното (непряко допълнение), което отговаря на въпроса комоу и означава лицето или предмета, за който се извършва действието: Рече господь оученикомъ своимъ. Дати тебѣ. Дателен падеж се употребява за допълнение при прилагателните милостивъ, милъ, повиньнъ, подобьнъ, оугодьнъ, длъжьнъ, послоушливъ, вѣрьнъ,...
По-общ термин: падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Славянска конструкция, която при преводите най-често предава гръцките инфинитивни съчетания с винителен падеж. Примери: бъістъ же вънити емоу въ сънъмище; не бѣ имъ коли понѣ ѣсти; достоитъ емоу постити сѧ; добрѣе естъ единомоу чловѣкоу оумьрѣти; ни даси прѣподобъноумоу своемоу видѣти истълѣниѣ; мнѣахѫ емоу разболѣти сѧ; ицѣли ѧ ѣко народоу дивити сѧ.
По-общ термин: дателен падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Старобългарска синтактична конструкция, която се състои от съществително или местоимение в дателен падеж, съгласувано с причастие. Значението на дателния самостоятелен падеж е близко до това на обстоятелствено изречение за време, причина, условие или следствие. Съответства при преводите на гръцкия родителен самостоятелен падеж (genetivus absolutus).
По-общ термин: дателен падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Конструкция, при която глаголът управлява две падежни форми за винителен падеж (с две преки допълнения): напоитъ въі чашѫ водъі. Това са глаголи като иꙁъбрати, поставити, положити, нарицати, сътворити, посълати и др.
По-общ термин: винителен падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Канон, който се състои от две песни. Няма единно мнение в науката за произхода му. Според едни автори появата му е през VII–VIII век и е свързана с богослужебната практика през Великия пост, когато се изпълняват канониот три песни (т. нар. трипеснеци) в дните от понеделник до петък и канониот четири песнив съботните дни (четирипеснеци): в понеделник – първа, осма и девета песен, във вторник – втора, осма и девета песен, в сряда – трета, осма и девета песени т. н., а в събота – шеста, седма,...
Автор: Регина Койчева
Разподобяване на един или няколко сходни звука в рамките на фонетичната дума. Процесът е обратен на асимилацията.
По-общ термин: фонологични промени
Автор: Андрей Бояджиев
Съчетание в една сричка на гласна с преден (j) или заден глайд. Произлиза от гр. dis 'два пъти' и phthóngos 'звук'. Според съчетанието на двата елемента биват: а) възходящ, при който гласната е след глайда; б) низходящ, при който съчетанието е гласна + глайд.
По-общ термин: сричка
Автор: Андрей Бояджиев
Доксологичната формула е кратък израз на възхвала към Бога, с който обикновено се завършва молитва, църковно песнопение, проповед. Най-популярната формула, т.нар. Малко славословие, е общата възхвала на св. Троица: „Слава на Отца и Сина и Св. Дух сега, винаги и вовеки веков. Амин!” (грц.: Δόξα Πατρί και Υιώ και Αγίω Πνεύματι, και νυν, και αεί, και εις τους αιώνας των αιώνων. Αμήν.; лат. Gloria Patri et Filio et Spiritui sancto in sæcula sæculorum.) Тя се използва както в източното православие,...
Автор: Ирина Кузидова-Караджинова
Дума, фраза, синтактична конструкция, която се намира след глагола и чиято функция е да добави, допълни неговата семантична и граматична характеристика.
По-общ термин: части на изречението
Автор: Андрей Бояджиев