Вие сте тук

Термини

н

Риторически текст, съдържащ похвала за починал, която не се произнася на погребението (както Монодията или Παραμυθητικος λόγος), a при друг възпоменателен случай (Kennedy 1983: 229). Определя се като форма на тържествено красноречие със светска извънкултова функция. Възниква в древна Гърция като част от тържествения погребален ритуал. Древен образец на жанра е словото на Перикъл, посветено на загиналите войни в История Пелопонеската война от Тукидид. В античната култура и Ранното средновековие...
Автор: Аделина Ангушева-Тиханова
Надписите са писмени паметници, написани върху твърд материал и се изследват от епиграфиката. Най-старите, т. нар. първобългарски надписи, датират от езическия период. Приема се, че те бележат началото на българската държавна писмена традиция. Написани са на гръцки език. До момента са известни около 90, но голяма част от тях са силно фрагментирани. Изследователите ги поделят в няколко групи. Военните надписи, като например Хамбарлийският, съдържат списъци на оръжието, поверено на хора с...
Автор: Деница Петрова
Знаци, който се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост: а) знаци за улесняване на четенето, поставяни над букви за гласни. Най-често тяхната форма е на запетая (spiritus lenis) или обърната запетая (spiritus asper), напр. а҆зъ. б) знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т. нар. меглец), напр. съ н҄имь. в) знак за пропуснат ер, т. нар. паерчик. Формата на знака варира в отделните паметници, но като правило се поставя над буквата преди изпуснатия...
Автор: Андрей Бояджиев
Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие. В зависимост от това действието може да бъде представено като реално, възможно, желателно.
Автор: Андрей Бояджиев
1. Неизменяема част на речта, която обикновено пояснява глагола (вж. лат. термин), но също така може да се срещне и при прилагателното, съществителното и при др. наречия. То посочва признаци като място, време, начин, количество и степен и др. Старобългарските наречия по произход се делят на първични, образувани от местоименни основи и образувани от имена. Примери за първични наречия са абье 'веднага, тутакси', акъі 'подобно на, като', едъва 'едва, трудно', еще 'още', нъінѣ 'сега', пакъі 'отново...
По-общ термин: части на речта
Неопределителни са тези местоимения, които означават неизвестни, неопределени лица, предмети, количество. В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави формантът нѣ: нѣкъто, нѣкъіи 'някой', нѣчьто 'нещо'. Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо: къто любо 'някой; който и да е', чьто любо 'нещо; каквото и да е ': речетъ къто любо 'ще каже някой'. Във функция на неопределително местоимение може да се...
По-общ термин: местоимение
Автор: Андрей Бояджиев
1. Понижаване на интонацията, отбелязваща завършеност на изказването. 2. Понижаване на тона в рамките на звуковата единица.
По-общ термин: интонация
Автор: Андрей Бояджиев
Гласна, която се изговаря с повдигната задна и спусната предна част на езика.
Автор: Андрей Бояджиев
Вж. именителен падеж.
По-общ термин: падеж
Автор: Андрей Бояджиев
Византийски юридически сборници, съдържащи апостолските и съборните правила, отговори и послания на църковните отци, текстове със светска регламентация, хронологични, полемични и други съчинения. В научната литература терминът номоканон често се използва за обозначаване на всички канонично-правни сборници и особено за онези от тях, които представляват събрания от епитимийни и църковно-служебни правила, служещи основно на свещениците за нуждите им като учители и изповедници, а отчасти и за...
Автор: Десислава Найденова
Носовката (носова, назализирана гласна се гласна, която се учленява с отпуснато меко небце (велум) и въздухът излиза едновременно през устата и през носа. Носовите гласни се противопоставят на оралните (устнените) гласни, при които велумът е вдугнат и въздухът излиза само през устата. В старобългарски е имало две носовки – малка (предна) и голяма (задна) назална гласна.
Автор: Андрей Бояджиев
Научен термин, който означава ‘знакова система за записване и съхраняване на музикални текстове или интонации’. Нотните системи, употребявани във Византийската църква, са предназначени да записват двата типа изпълнение на текстове в богослужението – четене (речитатив) и пеене. Докато четивата от Свещеното писание, включени в богослужението, се изпълняват речитативно, химнографията е определена за песенно изпълнение. За тези различни цели служат два типа нотации – екфонетична (речитативна),...
Автор: Регина Койчева