Вие сте тук

Термини

з

Жанрова форма на паренетичната литература, която от своя страна е секундарен (вторичен) жанр на макрожанра на учителната литература.  Заветът е наставление, съвет, поучение, дадено на последователи или потомци. В теологията има значение на завещание на Бога към хората. Произходът на думата се свързва с гръцкия термин διαθήκη – договор, завещание (еквивалент на еврейската дума при превода на Септуагинта), означаваща договор, съглашение. В старобългарския идва от -вѣтъ – съвет. Духовните...
Автор: Мария Вапцарова
Кратка жанрова форма, състояща се от въпрос, следващ кратък наративен израз, в който чрез преносно значение (метафора, олицетворение, алегория, сравнение) се описва предмет, явление, лице, което трябва да се разпознае от отговарящия. Често има симетрична структура и стремеж към ритъм. Питащият е човек (както обикновен, така и натоварен с авторитет) или институция (съдя, цар). Отгварящият (мъдрец, пророк) решавайки загадката (1) спасява живота си; (2) показва принадлежността си към определена...
Автор: Анисава Милтенова
Гласнa, която се учленява в задната част на устната кухина.
По-общ термин: гласна
Автор: Андрей Бояджиев
Термин от славянската литургика, с който се назовава ирмосът (или катавасията) към деветата песен от канона, когато този ирмос (най-често с присъединена към него въвеждаща фраза) се изпълнява на Литургията вместо песнопението „Достойно ест” в чест на Света Богородица. Жанрово основание на замяната е фактът, че богородичното песнопение също съдържа (във втората си половина) текста на ирмоса за девета песен от трипеснеца за Велики петък на св. Козма Маюмски. Произходът на термина се основава на...
Автор: Регина Койчева
Текст (писмен или устен) за предпазване от болести и/или тяхното прогонване, като част от лечебния процес. Представлява магически формули, изрази с тайнствено значение, отправени към свръхестествени сили. Най-старите писмено засвидетелствани заклинания против болести и зли сили са открити на коптски и асирийски глинени плочки от VІІ в. пр. Хр., а най-ранните български – към Х в. – срещу нежит, гравирани върху оловни пластини. Както в глаголическия Синайския требник / Синайски молитвеник (ХІ в...
Автор: Екатерина Тодорова
Сричка, която завършва на съгласна.
По-общ термин: сричка
Автор: Андрей Бояджиев
Падежна форма, която изразява обръщение: Господи Боже мои. В старобългарски само съществителните от -о-/-jo-, -a-/-ja-, -ŭ- и -ĭ- основи имат специализирани форми. В останалите основи, както и при всички форми на мн.ч. и в дв. ч., окончанията са еднакви с именителните. Литература за звателния падеж на страниците на Bibliography of Linguistic Literature.
По-общ термин: падеж
Автор: Андрей Бояджиев

З

Старобългарски преводен литературен паметник, създаден по поръка на цар Симеон (893-927). Възникнал най-вероятно между 913 и 927 г. Не е изяснен първоначалният състав на Златоструя, защото не е запазен цялостно в нито един  от достигналите до нас преписи. Съставът му е формиран от взаимно допълващи се и потвърждаващи се свидетелства, извадени от хомилетични сбирки, които го цитират. Характерът на творбите е нравствено-назидателен и са предназначени за индивидуално четене. Познати са...
Автор: Мария Вапцарова
Тип сборник, който съдържа основно слова с името на Йоан Златоуст. До XVI век не се среща това наименование на сборника; първите засвидетелствани варианти са „Книга, глаголемая Златоуст, в настоящей сей книзе от мытаря и от фарисея, в пост в Великий по все дни чтение да неделе в весь год“ (БАН. 32.5.5) и „Книга, глаголемая учителной Златоуст“ (ГИМ. Увар. № 316 (111)). Най-ранно засвидетелстваните ръкописи от този тип са от XIV в.  – Ягичев Златоуст (като този ръкопис не съдържа нито едно...
Автор: Мария Вапцарова