You are here
Terms
Displaying 61 - 90 of 90
п
Изменение на тембъра на гласната под влияние на съседния звук. Вид асимилация или дисимилация. Вж. еров преглас.
Предлогът е неизменяема несамостойна част на речта, която служи за означаване на отношение между нееднородни части в словосъчетание или в изречение, напр. на съществително име или други самостойни части. Предлогът няма собствено лексикално значение. Той обикновено няма и свое ударение, а се изговаря заедно с думата, към която се отнася и пред която стои (проклитика), като по този начин се образува една „фонетична дума“. Предлозите се делят на първични (прости) и вторични (сложни).
Предлози,...
По-общ термин: части на речта
Това е един от най-рано засвидетелстваните в южнославянските литератури прогностичен текст, фигуриращ под формата на приписки към календара на Асеманиевото изборно евангелие (глаголически двуколонен кодекс от втората половина на Х или нач. на ХІ век, пазен днес в библиотеката на Ватикана). Самите предписания за дните са по-късни, датирани към ХІІ в. и са изписани на кирилица.
В България първоначално е преведено предсказанието за зли дни към всеки месец, а по-късно прониква и версия, в която са...
Преписът е автентична форма на съществуване на средновековния творба, в която нейният текст се преписва и се разпространява. Понятието се употребява в смисъл на свидетелство за съществуването на текста (препис-свидетел). Свидетелствата на текста могат да са възникнали в резултат на работата на самия автор (автограф) и на преписвачи (апограф, антиграф, протограф), които предават повече или по-малко точно текста на творбата. В случай, че текстът е преработен, се появява нова форма – редакция....
По-общ термин: текстология
Наставка, която се добавя в началото на думата, преди корена, за да бъде променено нейното значение. Срв. вести > привести.
Bibliography of Linguistic Literature.
DBPedia.
По-общ термин: афикс
Процесът на присъединяване на префикси (представки) към корена на думата се нарича префиксация.
Bibliography of Linguistic Literature.
В старогръцки всеки начален гласен звук има гъсто или леко придихание, който се отбелязва с надреден знак. Гъстото придихание (δασὺ πνεῦμα) има звукова стойност [h] и се отбелязва със знак, подобен на обърната запетая <‘>. Гъсто придихание се е поставяло и над всяко начално <ρ>. Лекото придихание (ψιλὸν πνεῦμα) не се произнася. Отбелязва се със знак, наподобяващ запетая <’>. Известно е, че кирилицата се основава на старогръцката азбука. С течение на времето по подобие на...
Част на речта, която означава качество, свойство или белег на нещата. Делят се традиционно на качествени, притежателни и относителни. Качествените прилагателни изтъкват качеството на предмета: пьстръ, стоудьнъ, младъ. Притежателните означават принадлежността: отьчь, братовъ. Относителните показват различните белези на предмета, относно до веществото, от което е направен, произхода му, времето и предназначението му.
Прилагателното може да бъде субстантивирано, ако в изречението то заема...
По-общ термин: части на речта
Определение, което е съществително, съгласувано по падеж с името, към което се отнася: павелъ рабъ божии, апостолъ исоусъ христосъ.
По-общ термин: части на изречението
Приписките (бележките, записите) са разнообразни извънтекстови добавки в ръкописи и старопечатни книги. Според своето авторство те се поделят на две основни групи: първични приписки, оставени от създателите на книжното тяло (колофон), и вторични приписки – по-късни добавки от ползватели на книгата. Намират се обикновено в маргиналните полета на ръкописната книга (маргиналии). Бележките в българската ръкописна традиция са ценен извор за датирането, историята и битуването на конкретните писмени...
Притежателното местоимение означава принадлежност. Старобългарските притежателни местоимения са: мои, моѣ, мое; твои, твоѣ, твое; свои, своѣ, свое; нашь, наша, наше; вашь, ваша, ваше. Те се скланят като анафоричното – по меките местоименни основи.
По-общ термин: местоимение
Терминът има славянски произход (притъча) и означава ратки иносказателни дидактични разкази или мъдри изречения. Могат да бъдат няколко вида: (1) алегорично изречение, пословица (грц. παρομία); определя се като форма, която въплъщава истинното познание в Светото писание, Притчи 1: 5-6: "За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави начала. За да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им."; (2) логически синтез, сентенция (грц. ἀπόφθεγμα...
По-общ термин: повествователни съчинения
Стих от Библията (най-често от псалмите) или от църковните песнопения, който се изпява на Светата литургия по време на причастяването на свещенослужителите в олтара със светите Христови тяло и кръв. Древността на жанра е засвидетелствана от присъствието му не само в православните, но и във всички инославни литургии. Съдържанието на причàстния стих е съобразено с характера на чествания празник или с обичайната тема на седмичния ден, в който се пада празникът. На една литургия могат да се изпяват...
Част на речта, която античните граматици считали за „причастна“ както към категорията на имената (защото се скланя), така и към категорията на глагола, защото се образува от него и може да изразява време и залог. В старобългарски съществуват три деятелни (сегашно, минало 1. и 2.) и две страдателни (сегашно и минало) причастия.
По-общ термин: части на речта
За разлика от другите две палатализации на веларите (вж. първа палатализация на веларите, втора палатализация на веларите) при тази посоката на изменение е прогресивно (вж. прогресивно фонологична промяна), т.е. предният фонологически елемент влияе върху следходния. В този случай е доказано, че въздействие се оказва от предходната гласна дълго или кратко i върху веларните съгласни k и g. Спорно е дали в този процес е участвала съгласната x. Между гласната и съгласната е могло да има назален...
По-общ термин: палатализация
Вид песнопение с древен произход и богата мелодия. Включен е в повечето видове служби, където обикновено предшества четивата от Свещеното писание. Текстът на прокѝмена е кратък – състои се от един стих, най-често извадка от Псалтира. При изпълнението прокименът се повтаря няколко пъти, като между повторенията се добавят един или повече други стихове, обикновено от същия псалм. Най-често прокименът и стиховете към него се изпълняват в диалог между свещенослужителя (четеца) и певците. Жанрът е...
Преводен агиографски календарен сборник с литургическо предназначение, относително устойчив по състав, съдържащ кратки (проложни) жития на християнски светци и четения за големи църковни празници. Сборникът обхваща всеки ден от църковната година (1 септември – 31 август). Структурираща единица е богослужебния ден, затова задължително се посочват датата и месеца, последвани от съответните чествания за деня (често за една дата са помесени няколко текста или памети). В славянските му версии...
Кратки стихотворни творби от епиграматичен тип (най-често двустишия и тристишия, много рядко по-големи произведения, съставени от десет-дванадесет или повече стихове), които предхождат кратките (проложни) жития за светци и четивата за празници от неподвижния празничен цикъл в Стишния пролог, служат като увод към тях и се рецитират непосредствено преди съответните текстове. От края на XIV в. те се откриват и в минеите (празнични и месечни), отразяващи богослужебната практика на Йерусалимския...
Проповедта е дидактична форма на публично общуване (социален, а не литературен жанр), която се реализира в различни текстови формати. А. Оливар справедливо отбелязва, че християнската проповед започва своето съществуване още преди формирането на новозаветния канон. (Olivar 1998:21). До голяма степен текстът на Новия Завет отразява тъкмо проповедите на Исус, и възкресява частично някои от ситуациите на проповядане. Библейски сентенции като „Който има уши, да слуша“ (Maтей 11:15,...
По-общ термин: риторически жанрове
Преводен агиографски календарен сборник с кратки (проложни) жития на християнски светци и четения за големи църковни празници, сходни по състав, оформление и обем, покриващи всеки ден от неподвижния цикъл на църковната година. Впоследствие на славянска почва към тях са добавени някои оригинални текстове за прослава на славянски светители. Част от преписите съдържат тропари и уставни указания към отделни четива.
Простият пролог представлява най-ранната славянска редакция на Пролога. В науката са...
По-общ термин: пролог
В текстологията най-близкият материален носител на текста (препис) в ръкописната книга (кодекс), предшественик на група преписи за разлика от антиграфа (предшественик на един конкретен препис). Терминът в някои случаи означава авторски текст (автограф), от който е тръгнала традицията на текста. Между протографа и всеки конкретен препис може да има един или няколко междинни преписа, при условие, че те препредават последователно текста на протографа. Наличието на протограф предполага конкретен...
По-общ термин: препис
Сборник от правни текстове, който съдържа ексцерпти от най-важните и най-често използваните положения на византийското гражданско и публично право, систематично подредени в 40 титула. Компилаторът на Прохирона не е известен. Приема се, че неговото промулгиране е станало между 870–879 г. Един от основните извори на закона е Corpus Juris Civilis. Въпреки желанието на Василий І (867–886) да обнови дотогава действащото право някои нововъведения в Еклогата намират място и в новия закон. Забелязва се...
По-общ термин: правни текстове
Допълнение, което съседства непосредствено и задължително при глаголната форма. Прякото допълнение в старобългарски зависи от семантиката на преходните глаголи и се изразява с винителен, родителен и творителен падеж. Най-много са формите с винителен падеж, който е основният падеж на прякото допълнение в старобългарски. С родителен падеж прякото допълнение се употребява: 1. при отрицание (с частиците не и ни). 2. при значение на част от цялото при глаголите ꙗсти, пити, приѧти. 3. при одушевени...
По-общ термин: допълнение
Старозаветен сборник с религиозни песни. Думата първоначално е означавала голям струнен инструмент, а по-късно - сборник от псалми (песни) (грц. ψαλτήριον), чието изпълнение се е съпровождало с този инструмент. В християнското богослужение псалтирът преминава от евреите. За автор на повечето от псалмите се смята цар Давид. Основен художествен метод в псалтира е паралелизма (parallelismus membrorum) - ритмично повторение на една мисъл в две или три изречения, наредени в стихотворни редове.В...
По-общ термин: богослужебни книги
Под този наслов се визират два различни сакро-профанни гномология – на Псевдо-Максим (Изповедник) и на Псевдо-Антоний. Първият от тях е анонимен сакро-профанен гномологий, приписван на св. Максим Изповедник (ок. 580–662 г.). Той е структуриран тематично в 71 глави, посветени на християнските добродетели и пороци. Те, от своя страна, са подредени по йерархичен принцип според своите източници – откъси от Новия Завет, Стария Завет, отците на Църквата, езически поети и прозаици. Антологията е...
Наричана още първа регресивна палатализация на веларите. Регресивна промяна по признака предност в праславянски, която обхваща веларните съгласни k, g, x, когато те се намират пред преден фонетичен елемент (предни гласни или преден глайд j). Резултатът от изменението е, че k → ч, g → ж, а x → ш. В някои учебници изменението пред j е представено като йотация, но рефлексите на изменението са същите, както и при веларните съгласни, когато те се намират пред предни гласни. Може да се...
По-общ термин: палатализация
Извънтекстови добавки на създателите на ръкописи (писач, преписвач, скриптор, копист, книжовник, орнаментатор) и първопечатни книги (печатар, издател).
1. Колофон, основна бележка на писача, основна бележка на книжовника. Текст с мемориален характер, който се поставя в края или в началото на ръкописа и, по-рядко, между текстовете в книгата и може да съдържа сведения за името на писача, мястото и времето на създаването на книгата, за нейните поръчители (ктитори, настоятели), заусловията на...
По-общ термин: приписка
Творба, в които се описват пътувания до близки или далечни земи, животът и обичаите в тях. В духа на средновековната поклонническа традиция обикновено това са кратки описания на „свети места“ в Йерусалим и Палестина, свързани с историята на християнството – библейски и евангелски събития, най-вече свързани с живота на Исус Христос. Терминологичното название „проскинитарий“ не е възприето от средновековните славянски автори. В ръкописите подобен тип наративи най-често се самоопределят като...
- « първа
- ‹ предишна
- 1
- 2
- 3