You are here
Terms
Displaying 241 - 270 of 506
о
Определението пояснява съществителното име или друга част, употребена като съществително. Определението в старобългарски се изразява
с прилагателно име или местоимение, съгласувано по род, число и падеж със съществителното (съгласувано определение)
със съществително име без предлог или с предлог — несъгласувано определение
Прилагателното име като определение се явява в пълна или кратка форма: Съінъ прѣмѫрдръ веселитъ отьца. Като сказуемно определение се появява само в кратка форма: Чловѣкъ...
По-общ термин: части на изречението
Мелодическата система на богослужебната музика на Източнохристиянската църква. Състои се от осем главни мелодически парадигми (т. нар. гласове), систематизирани и кодифицирани за богослужебна употреба от св. Йоан Дамаскин през VIII в. Във византийската и в по-ранната славянска средновековна традиция те са разделени на четири основни (от първи до четвърти) и четири вторични, или плагални (от гр. πλάγιος „косвен, страничен”) гласа (от първи плагален до четвърти плагален), чиито мелодически...
Част от думата, която в инд. езици се поставя зад корена. Според гръцките граматици тази морфологична единица е основата, на която се прикрепя окончанието. В съответствие с природата и значението на тези единици те се делят на именни и глаголни основи.
Вж. акут.
Сричка, която завършва със сричкообразуващия елемент, най-често гласна.
По-общ термин: фонология
Вж. фрагмент
Относителното местоимение свързва относителната конструкция в изречението или относителна Относителни местоимения в старобългарски са били: иже, ѣже, еже 'който, която, което'; ѣкъже, ѣкаже, ѣкоже 'какъвто'; еликъ, елика, елико 'колкото голям, колчав'. Наред с тях функцията на относителни местоимения са могли да изпълняват и въпросителните местоимения къіи 'кой, който' и которъіи (котеръіи) 'който'. Склонението на иже е същото, както и анафоричното местоимение, като се е промяняла само частта...
По-общ термин: местоимение
Отпустителните тропари представляват кратки заключителни песнопения в чест на определен празник. В древността са изпълнявани заедно със стиховете на химна на св. Симеон Богоприимец “Сега отпускаш Твоя раб, Владико...” (Лук. 2:29), откъдето вероятно носят името си.
По-общ термин: тропар
Афикс, дума или израз, който е предназначен да констатира, че даден предмет или събитие не съществуват или не са това, за което се говори. В старобългарски съществуват специални отрицателни частици не и ни. Отрицанието в славянските езици се свързва с родителния падеж.
Отрицателните местоимения в старобългарски се образуват от въпросителните, като пред тях се добавя отрицателната частица ни: къто → никъто, чьто →; ничьто. Много често след формата се добавя усилителната частица же: ничьтоже, никътоже, никъїиже. Скланят се по същия начин, както въпросителните местоимения. Ако се употребят в съчетание с предлог, то предложната форма се поставя между отрицателната частица ни и въпросителното местоимение: н никакоже не врѣди его ни при чесомьже.
По-общ термин: местоимение
п
Падеж се нарича отношението, в което бива поставена известна склоняема дума спрямо глагола или спрямо друга дума в изречението, следователно това е морфологическа словоизменителна категория при имената. Основни значения на падежите са: субектно, обектно и определително. Всеки падеж има своя система от значения, които се проявяват с или без предлози. Такива са значения като пряко допълнение, обстоятелствено пояснение, принадлежност, движение, определение. Падежите в старобългарски са: именителен...
По-общ термин: граматически категории
Вж. надредни знаци.
Фонологична промяна, при което езикът се придвижва към средното или твърдото небце (палатума, лат. palatum). Понякога под палатализация се разбира смегчаването на съгласните. Праславянските палатализации се делят на три вида: палатализация на веларите, палатализация на денталите и палатализация на лабиалите. Палатализациите на денталите и лабиалите в учебниците често се поместват под рубриката йотация, тъй като при тяхната промяна роля играе само предния глайд /j/. Палатализацията на веларите...
По-общ термин: фонологични промени
Палеографията (от гр. παλαιóς — древен, стар, важен и гр. γράφειν — пиша) е комбинация от знания, представи и методи, които дават въможност: 1) безпогрешно да се чете старото писмо; 2) да се установи времето и мястото на написването на документа; 3) да се разбират и да се отстраняват грешките, прокраднали се в текста и установили се чрез традицията (Добиаш-Рождественская 1987: 19).
Обикновено палеографията се счита не за самостоятелна, отделна наука, а за помощна историческа или историко-...
Преводен и преводно-компилативен паметник, в който в свободен преразказ се излага и се коментира библейската история с многобройни допълнения от други канонични и извънканонични съчинения. Терминът произлиза от грц. παλαία (παλαιός - 'стар, древен', в случая означава 'осмокнижие', т.е. книгите на Стария завет). В старите славянски литератури се разпространяват две разновидности на палеята: Историческа палея и Тълковна палея. Тълковната палея има още една версия, включена в руските хронографи -...
Историческата палея е кратко изложение на старозаветната библейска история от сътворението на света до царуването на Давид с апокрифни добавки. Въз основа на цитатите от Великия канон на Андрей Критски, апокрифите за Мойсей и съпоставката със съчиненията на Теодор Студит е установено, че тя възниква не по-късно от ІХ в. В съчинението се съдържат легенди и апокрифи, които се срещат още в юдейската писмена традиция (книга Яшар, "Юдейски старини" на Йосиф Флавий и др.) и се вмъкват пасажи от...
По-общ термин: палея
Компилативно съчинение, славянско по своя произход, в което старозаветната история от сътворението на света до царуването на Соломон е съпътствана от антиюдейски тълкувания и коментари в подчертано полемичен стил. Библейското повествование е използвано като материал за пространни богословски разсъждения с антиюдейска насоченост под формата на диспут с "жидовин". Разкрива се символиката на старозаветни събития във връзка с Новия завет, разясняват се основни християнски истини, дават се познания...
По-общ термин: палея
Паметник, който съчетава особеностите на палеен текст и хронограф. Известен е в руски преписи от края на ХV в. нататък. В. М. Истрин установява, че той представлява версия на Тълковната палея. Различават се две версии на Хронографската палея - пълна и съкратена. Пълната версия в първата си част (до управлението на цар Соломон) е по-близка до Тълковната палея, като е допълнена с повече материал от библейските книги, както и апокрифите за Ламех, за Мелхиседек, за Мойсей, за Соломон (включени са...
По-общ термин: палея
Писмен паметник на пергамент, чийто текст е изписан върху по-стар друг текст, заличен чрез измиване или изстъргване. Палимпсестите възникват поради скъпо струващ и трудно намираем материал за създаване на ръкописи, а също поради изолираност на манастирските средища. Друга причина е излизане от употреба на определени писмени паметници или ако тяхното съдържание е оценено като остаряло или неразбираемо от актуалната аудитория. Въпреки заличаването на по-стария текст, той може да бъде възстановен...
1. Название на сборник с юридически текстове (Дигести), съставен по поръка на византийския император Юстиниан І (527-565).
2. Компилативно съчинение (πανδέκτης - 'съдържащ всичко') с поучителен характер във византийската и в славянската традиция, което съдържа обединени по теми: кратки цитати от Свещеното писание, извадки от съчинения на патристичните автори, от постановленията на църковните събори и от други паметници. Посветено е на християнската етика и служи като справочник по канонично...
Таблица на изменението на формите на една дума, например склонението при имената, спрежението при глагола.
Значение в химнографията: Вид служба, която не е предназначена за определен християнски празник, а се изпълнява в извънредни случаи на лична или обществена беда (неприятелско нападение, суша, болести и т. н.) и има за цел да измоли Божията милост. В основата на произведението стои полистрофичният жанр канон, което е мотивирало едното от названията ѝ. Във византийската химнография са особено популярни молебните канони на константинополския патриарх Филотей Кокин (XIV в.). В славянската...
Художествен похват в поезията и прозата, при който се съпоставят две или повече синтактично еднакви конструкции (синтактичен паралелизъм) или два образа (образен паралелизъм). Паралелизмът е изразно средство както в древногръцката риторика и библейската поезия и проза, така и в произведнията на византийските християнски автори. Старобългарските творци го заимстват и често го използват за създаване на ритмизирана възхвала в похвалните слова.
Синтактичният паралелизъм често е изграждан с помощта...
По-общ термин: тропи
Отношение на две изречения, при което няма подчинение на едното от другото.
По-общ термин: синтаксис
Терминът е въведен от Ж. Женет. Дефиницията може да се сведе до следното: част от съдържанието на текста в ръкопис, чието присъствие в книгата тематично е в зависимост от една или няколко други части от съдържанието в същата ръкописна книга -- заглавие, подзаглавие, предговор, епиграф, послеслов и др. Терминът не се отнася до установяването на мястото на текста като свидетел в трансмисията, т. е. паратекстът се разглежда независимо от колацията (сравняването) на преписите с цел тяхното...
1. Наставление, поучение. Текст или част от текст, съставен от съвети, предписания, правила. Терминът за първи път се употребява от античните автори. В различните научни дисциплини и теоритични постановки, в които се използва, има известни разлики в значението му:
А) В съвременната западна теология терминът назовава нравоучителния съвет или поредица от съвети като проповедническа страгетия, вплетена в библейския дискурс (напр. Фил. 4:4–9), която може да присъства в текстове от различни жанрове...
Секундарен (вторичен) жанр, който взлиза в макрожанра на учителната литература. Паренетичната литература като секундарен жанр би могла да бъде разгледана същевременно или като главен литературен жанр на учителната литература, или – ако използуваме класификацията на Аристотел за реториката – към епидейктичната литература, съветващата литература (законодателна или политическа). Терминът “паренетична литература” се използува от библеистите във връзка с книгите на Стария завет: Второзаконие, Даниил...
Богослужебна книга на православната църква през Средновековието, включваща старозаветните четива (lectiones), които се четат в църквата на вечерно богослужение или при нощно бдение. Това название идва от гръцката заемка паремия, паримия (от грц. παροιμία) в средновековната книжнина, която означава именно 'старозаветно четиво' (вж. богослужебни книги), понякога в ръкописите се появява и в превод на старобългарски притъча. На гръцки тази богослужебна книга се нарича Προφητολόγιον, защото съдържа...
По-общ термин: богослужебни книги
- « първа
- ‹ предишна
- …
- 8
- 9
- 10
- …
- следваща ›
- последна »