You are here
Terms
Displaying 211 - 240 of 506
м
Оригинално название на книгата Требник в българската ръкописна традиция. В археографията терминът се използва за описанието на редките случаи на ръкописи, обемащи предимно молитви или фрагменти, съдържащи молитвени текстове. Молитвените сборници имат разнообразно съдържание. Те са предназначени за употреба от свещеници и съдържат молитви от общото богослужение - например светилнични молитви, които йереят изчита по време на шестопсалмието в утринната служба, или от частното...
Монашески сборник с богослужебни и други текстове, предназначени за килийна (частна) употреба. Молитвословите имат разнообразен състав и могат да включват: молитвено правило със сутрешни и вечерни молитви (след сън и преди лягане), молитви за дните от седмицата – например молитвите на инок Тикара, на Кирил Туровски, на Димитър Кантакузин, покайни и изповедални молитви и молитви след причестяване, разрешителни молитви, при изкушение по време на сън, против блудни помисли, преди започване на...
Подобно на лигатурите, това е композиране на няколко букви около една, като се използва общ морфологичен елемент, най-често вертикална черта (стълп, хаста). Във византийската практика монограми се съставят предимно на известни личности и техните прозвища. Като тип лигатура славянските калиграфи приемат някои монограми непосредствено от гръцки оригинали по образеца монокондилион. Преславските керамични икони, като част от сакралното пространство на литургията (четена първоначално на гръцки език...
Думата произлиза от гр. morphe форма и означава най-малкият елемент на езика, който има граматично и/или лексикално значение. Морфемите могат да носят значения като граматическа категория (род, число, лице, време), лексикално-граматически рязряд (име, глагол), могат да изразяват синтактичните връзки в изречението (подлог, допълнение) или да са самостоятелна дума (предлог, съюз, частица, междуметие).
Bibliography of Linguistic Literature.
DBPedia.
По-общ термин: морфология
Част от граматиката, която изучава по какъв начин думите са съставени от по-малки единици, наричани морфеми.
Bibliography of Linguistic Literature.
DBPedia.
По-общ термин: граматика
Тленни останки на светец, почитани от църквата като светиня. Мощите на светците могат да бъдат както цели тела, така и отделни части или частици от тях. Почитанието на мощите възниква в най-древния период на християнството и се развива от грижата за телата на мъчениците. През Средните векове се утвърждава вярването, че са чудодейни. При полагане основите на храм той получава мощи, които се вграждат в Светия престол - основна част от олтара, където се извършва евхаристията. Съхраняват се и в...
Понятието обхваща богослужебни ръкописи в славянската традиция, съдържащи песенно изпълнявани текстове. В широк смисъл такива са всички макрожанрови сборници, които съдържат песнопения, изпълнявани по реда на осмогласието (минеи, октоиси и триоди, ирмологии, стихирари), а също така и ръкописи, чието съдържание не е предназначено изцяло за песенно изпълнение, но включва химнографски текстове, редуващи се с такива за речитативно изпълнение (Тончева 1995: 762–773). Маркер за музикалното изпълнение...
Разказ за историята на християнски мъченик (или група мъченици), в центъра на който са най-вече разпитите, изтезанията и смъртта на героя/героите в името на християнската вяра и добродетели. Ранните мъченичества често представляват литературна обработка на данните от официалните съдебни протоколи (acta) и списъци на мъчениците (мартирологии), пострадали по време на гоненията през първите векове на християнството, като наред с биографичната информация инкорпорират множество легендарни елементи и...
С термина се означава пространен разказ за мъченичеството на християнски светец, обикновено възникнал преди агиографската реформа на Симеон Метафраст. Определението „дометафрастово“ или „от дометафрастов тип“ се отнася и към мъчения, неотговарящи на стилистичните и композиционни изисквания, наложили се във византийската литература след X в. В ранните дометафрастови мъчения често присъстват невероятни елементи, изпитанията и изтезанията, през които агиогероите преминават, са особено многобройни...
По-общ термин: житие
Разказ за мъченичеството на християнски светец, редактиран или написан през X в. от византийския книжовник Симеон Метафраст. Терминът се използва и за агиографски наративи, посветени на мъченици, издържани във висок житиеписен стил при строго спазване на установения от Симеон Метафраст канон в композицията, езика, стилистиката и изграждането на образите. В средновековната балканска кирилска традиция (за разлика от византийската) този тип агиографски четива не са особено популярни.
По-общ термин: житие
н
Риторически текст, съдържащ похвала за починал, която не се произнася на погребението (както Монодията или Παραμυθητικος λόγος), a при друг възпоменателен случай (Kennedy 1983: 229). Определя се като форма на тържествено красноречие със светска извънкултова функция. Възниква в древна Гърция като част от тържествения погребален ритуал. Древен образец на жанра е словото на Перикъл, посветено на загиналите войни в История Пелопонеската война от Тукидид. В античната култура и Ранното средновековие...
По-общ термин: риторически жанрове
Надписите са писмени паметници, написани върху твърд материал и се изследват от епиграфиката. Най-старите, т. нар. първобългарски надписи, датират от езическия период. Приема се, че те бележат началото на българската държавна писмена традиция. Написани са на гръцки език. До момента са известни около 90, но голяма част от тях са силно фрагментирани. Изследователите ги поделят в няколко групи. Военните надписи, като например Хамбарлийският, съдържат списъци на оръжието, поверено на хора с...
Знаци, който се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост:
а) знаци за улесняване на четенето, поставяни над букви за гласни. Най-често тяхната форма е на запетая (spiritus lenis) или обърната запетая (spiritus asper), напр. а҆зъ.
б) знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т. нар. меглец), напр. съ н҄имь.
в) знак за пропуснат ер, т. нар. паерчик. Формата на знака варира в отделните паметници, но като правило се поставя над буквата преди изпуснатия...
Отношение на говорещото лице към изказаното от него глаголно действие. В зависимост от това действието може да бъде представено като реално, възможно, желателно.
По-общ термин: граматически категории
1. Неизменяема част на речта, която обикновено пояснява глагола (вж. лат. термин), но също така може да се срещне и при прилагателното, съществителното и при др. наречия. То посочва признаци като място, време, начин, количество и степен и др. Старобългарските наречия по произход се делят на първични, образувани от местоименни основи и образувани от имена. Примери за първични наречия са абье 'веднага, тутакси', акъі 'подобно на, като', едъва 'едва, трудно', еще 'още', нъінѣ 'сега', пакъі 'отново...
По-общ термин: части на речта
Неопределителни са тези местоимения, които означават неизвестни, неопределени лица, предмети, количество. В старобългарски се образуват като към въпросителното местоимение се добави формантът нѣ: нѣкъто, нѣкъіи 'някой', нѣчьто 'нещо'. Функция на неопределително местоимение изпълняват и съчетания на въпросително местоимение с наречието любо: къто любо 'някой; който и да е', чьто любо 'нещо; каквото и да е ': речетъ къто любо 'ще каже някой'. Във функция на неопределително местоимение може да се...
По-общ термин: местоимение
1. Понижаване на интонацията, отбелязваща завършеност на изказването.
2. Понижаване на тона в рамките на звуковата единица.
По-общ термин: интонация
Гласна, която се изговаря с повдигната задна и спусната предна част на езика.
По-общ термин: лекарственик
Византийски юридически сборници, съдържащи апостолските и съборните правила, отговори и послания на църковните отци, текстове със светска регламентация, хронологични, полемични и други съчинения. В научната литература терминът номоканон често се използва за обозначаване на всички канонично-правни сборници и особено за онези от тях, които представляват събрания от епитимийни и църковно-служебни правила, служещи основно на свещениците за нуждите им като учители и изповедници, а отчасти и за...
По-общ термин: правна литература
1. Звук. Носовката (носова, назализирана гласна се гласна, която се учленява с отпуснато меко небце (велум) и въздухът излиза едновременно през устата и през носа. Носовите гласни се противопоставят на оралните (устнените) гласни, при които велумът е вдугнат и въздухът излиза само през устата.
2. Писмен знак, буква. В старобългарски е имало две носовки – малка (предна) и голяма (задна) назална гласна.
По-общ термин: гласна
Научен термин, който означава ‘знакова система за записване и съхраняване на музикални текстове или интонации’. Нотните системи, употребявани във Византийската църква, са предназначени да записват двата типа изпълнение на текстове в богослужението – четене (речитатив) и пеене. Докато четивата от Свещеното писание, включени в богослужението, се изпълняват речитативно, химнографията е определена за песенно изпълнение. За тези различни цели служат два типа нотации – екфонетична (речитативна),...
о
Част от изречението, обозначаваща лице или предмет, който е цел на действието. Известно е също като допълнение или пряко допълнение.
По-общ термин: части на изречението
Местоимението вьсь, вьсѣ, вьсе има значение 'цял, цяла, цяло; всичкият, всичката, всичкото'. Първоначално се е скланяло според меката местоименна основа. В старобългарски има влияние на твърдото склонение.
По-общ термин: местоимение
Обстоятелственото пояснение показва как и при какви условия става действието. Традиционно се разграничават обстоятелства за място, време, количество и степен, причина и цел. Поясненията в изречението могат да се изразяват с наречия, безпредложни падежни конструкции и съчетания на падежна форма с предлог.
По-общ термин: части на изречението
Служба (в значение 2) за светец (или светци), която обаче не е посветена на конкретна личност, а е съдържателно ориентирана към определен агиологически тип (светител, мъченик, апостол и т. н.), като в редица случаи отчита пола и броя на честваните светци – напр. служба за преподобен, служба за преподобна, служба за преподобни и т. н. Общата служба е предназначена да запълни липсата на химнографски текстове за някои от светците в календара на дадена църква. Този вид последования обикновено...
Подвижна морфема, който се присъединява към корена или основата и характеризира думата като лице, число, време, наклонение, залог и др. Изразява граматическите значения при думата.
Книга, която съдържа изменяемите песнопения за всеки (или някои) от дните на седмицата. Подредена е по гласове (от първи до осми), откъдето произлиза наименованието ̉Οκτώηχος (буквално ‘Осмогласник’).
Основни видове:
а) Пълен октоих = Параклитик. Съдържа изменяемите песнопения на осемте гласа за всеки от дните на седмицата.
б) Възкресен октоих. Съдържа изменяемите песнопения само за неделните дни.
в) Съкратен (кратък) октоих = Служебен шестоднев. Съдържа песнопенията на осемте гласа за неделя и...
Терминът е необходим в славянската палеография поради копирането или подражанието в кирилската практика главно на гръцки букви и буквосъчетания с идентично значение: 1. такива, които допълват кирилската азбука за изписване на съществителни имена (лични, топоними, думи от богослужебен характер); 2. за означаване на числа; 3. смислови и графически гръцки заемки със славянски правопис като Александър (ъ, ь), антифон (ъ, ь). Друг тип омография се отбелязва при лигатури, предлози или суфикси, при...
- « първа
- ‹ предишна
- …
- 7
- 8
- 9
- …
- следваща ›
- последна »