You are here
Terms
Displaying 181 - 210 of 506
л
Сборник с медицински и фармакологични рецепти, полезни съвети за бита, заклинания и магически формули с лечебна цел и др. Оригинални и преводни предписания за терапия за определени заболявания са познати в славянските ръкописи от дълбока древност. Най-ранният препис на медицински рецепти е глаголически и датира от ХІІ в. - в ръкопис от манастира "Св. Екатерина на Синай (№ 3/N, Псалтир на Димитър Олтарник). Няма гръцки паралел; включва съвети за лекуване на оток, тежест в стомаха, ухапване от...
Обобщена езикова единица, която функционира в езика като сбор от морфологичните и фонетични варианти на думата. Словоформите на думата се обединяват от общата ѝ семантика
Лексикологията (от стгр. λέξις – дума, израз и λόγος – слово, наука, съждение) е дял от езикознанието, изследващ словното богатство на езика и лексемата като речникова единица.
Аскетично-догматично съчинение (гр. Κλῖμαξ), творба на Йоан Лествичник, съставено през средата на VІІ в. по поръка на Йоан, игумен на манастира Раиту (южен Синай, Египет). Съдържа описание и наставление за 30-те стъпала (степени) на духовно самоусъвършенстване на монаха. Последната степен за достигане на съвършенство във вярата е любовта (ἀγάπη) -- която стои над молитвата (προσευχή), мълчанието (ἡσυχία), безпристрастието (ἀπάθεια). Основано е на библейския сюжет от Стария завет (...
По-общ термин: сборник монашески
Летоброенето е система за отбелязване на реда на годините, като за отправна точка служи важно историческо събитие. В езическия период в България се използва 12-годишен източноазиатски животински летоброен цикъл. Всяка поредна година носи името на определено животно. По тази хронологична система са датирани Именникът на българските ханове, Чаталарският надпис на хан Омуртаг и приписката на Тудор Доксов към преписа на Четирите слова против арианите в превод на Константин Преславски. При...
Летописите са преводни компилативни съчинения, съставени от хронологически подредени исторически сведения, представени по-кратко или по-обширно. Произходът им е свързан с т.нар. хронологическо-генеалогически списъци, които дават сведения за произхода и времето на управление на владетелите, подредени според средновековното схващане за история (вж. кратка хроника). За разлика от тях летописите не винаги следват библейския модел и не започват от Сътворението. Най-често съставянето им е свързано с...
По-общ термин: исторически съчинения
Кратко повествование, съдържащо хронологически сведения за конкретно историческо събитие. Текстът може да бъде самостоятелен или да представлява част от цикъл съчинения с обща личност или обща тема. Голяма част от летописните разкази в българската книжнина са преводни, но има и оригинални съчинения, създадени по конкретен повод. Пример в това отношение е т. нар. Търновски летописен цикъл от ХІІІ в. В него влизат Разказ за събора против богомилите през 1211 г. и Разказ за възстановяването на...
Лигатурата (среднов. лат. ligatura – свръзка, връзка от лат. ligatur, 3 л., ед. ч., сег. пасив. от ligare, връзвам, свързвам) е писмен знак в азбучното писмо, образуван от сливането на две или повече букви чрез: долепване (напр. т.нар. двойно оо), наслагване (напр. глаголическото "мл" ), изписване на буквите една върху друга (кирилското ꙋ), вписване на една буква в друга (напр. е в петлица на в или р). Лигатурите са основно градиво за изписване на заглавия с т.нар. "везано писмо".
В кодикологията: разграфяване с помощта на инструменти на ръкописния лист преди полагането на текст и украса. При ръкописите от пергамент оразмеряването на графичното поле на страницата и очертаването на текстовото поле (обикновено в една или две текстови колони) се е извършвало с помощна на пергел и рамка или линия. Процесът на линиране включва и т.нар. „пикиране“ - отбелязване на опорни точки за хоризонталните и вертикални линии чрез прободи с остър предмет (нож, шило) или със специален...
Най-главното християнско обществено богослужение, на което се извършва тайнството Евхаристия като спомен за изкупителната жертва на Иисус Христос. С литургията (грц. λειτουργία от λίτος ‘общ’ и ἔργον ‘дело’) завършва всекидневният богослужебен цикъл на Православната църква. Според църковната традиция литургията е установена от Христос на Тайната вечеря. Приема се, че първите последования на литургията са съставени от апостолите Яков (за Йерусалимската и Антиохийската църква) и Марко (за...
Местоимение, което замества име на лице. В старобългарски има форми само за първите две лица. Употребата на третоличните форми е била поета от показателните местоимения, като някои от тях (тъ, та, то; онъ, она, оно) са се превърнали в лични местоимения за 3 лице в историята на езика. Скланя се по самостоятелна парадигма, заедно с възвратното местоимение, като формите за дателен и винителен имат кратък и дълъг вариант. За склонението на личното местоимение е характерно наличните на форми от...
По-общ термин: местоимение
Гадателна книга, в която се предсказва според вида и фазите на луната. В сравнение с разнообразните типове Лунници във Византия, сред южните славяни се превеждат малко такива, но въпреки това те се радват на добро разпространение. По всяка вероятност Лунникът става популярен в Slavia Orthodoxa с преводи от ХІІІ в. В старобългарската книжнина се разграничават предсказания по 30-те дни на луната (О днъхъ лоунныхъ); по обръча на луната; както и своден текст, обединяващ предсказания по луната,...
м
Малката носовка е прието в историята на българския език да се отнася към:
1. Звук. Малката носовка в старобългарски е била предна гласна с назален елемент (н или м) след нея. Образувала се е вследствие на тенденцията към отворена сричка, когато след съчетанието на гласната (дълга или кратка гласнае) с назал (n, m, ŋ), след тях е следвала съгласна (модел VNC). Първият елемент на съчетанието вероятно в българските говори не е било еднакво произнасяно. За това загатват различните начертания в...
1. Висока, кратка, предна гласна в старобългарски. Произхожда от индоевр. кратко i.
2. Буквата ь, означаваща тази гласна.
По-общ термин: ерове
С термина материк или метерикон във византинистиката се означава разновидност на патерика, представляваща негов „женският вариант” и включваща събрание от мъдри мисли и разкази за жени – отшелници и монахини. По отношение на гръцката ръкописна традиция терминът се използва за три различни типа състави.
1). Най-ранното му и единствено засвидетелствано в изворите споменаване визира конкретна книга, известния Метерикон на авва Исая, създаден от него в края на XII или началото на XIII в. за...
Разновидност на гръцкото унциално писмо, в което елементите на всички букви се вписват винаги между две успоредни прави, т.н. билинерна система, за разлика от минускула, където буквата се вписва между две по две успоредни, т.е. две линии за главните елементи на буквата и две за допълнителните (детерминиращи; диакритични) знаци. Визнантийският маюскул от VIII-IX в. има няколко разновидности: итало-гръцка, палестинска (малоазийска), константинополска, александрийска. Приема се, че неговият...
Вж. надредни знаци.
Неизменяема част на речта, която се употребява изолирано и се вмъква между останалите части на изречението. Чрез нея се изразяват емоционални отношения и състояния. Примери за междуметия в старобългарски са оувъі и горѣ.
По-общ термин: части на речта
Месецословът е празничният календар на Църквата и съдържа паметите и събитията, които се честват през всеки ден от църковната година – от 1 септември до 31 август. Помества се в края на богослужебните книги – преди всичко в Типика, а също и в служебните Евангелие и Апостол, в Минея, в Требника и др. Думата буквално съответства на гр. менологий (‘сборник с пространни жития, чети-миней’), но в славянската традиция има друго значение, по-близо до гр. синаксар (вж. 1. значение). Съдържанието на...
По-общ термин: агиография
Месецословът е преводна гадателна книга, отнасяща се към типа прогностични текстове, в които условието за предсказване е психосоматичен белег.Вещанието в нея се отнася до съдбата на болния човек като неговото бъдеще зависи от това в кой ден от месеца той се е разболял. В зависимост от деня се предсказва оздравяване или летален изход, продължителност на боледуването, определяне на критичен период, през който може да настъпи или оздравяването, или смъртта на разболелия се и т.н.
Съществува...
Основните функции на местния падеж без предлог е била обстоятелствено пояснение за място и време. Рядко се срещат случаи на допълнение при глаголите коснѫти сѧ, прикоснѫти сѧ, при глаголи с представката при-. Употребява се при някои глаголи с представка на-: належати, нападати, напасти. Местен падеж управляват и глаголите вълежати, ꙁаꙁьрѣти, обѣсити сѧ, опрѣти сѧ, потъкнѫти, съвъкоупити сѧ, съплѣсти.
Глаголи за състояние с предлозите на и въ изискват също местен падеж.
Литература за местния...
По-общ термин: падеж
Част на речта, която в античните граматики се определя като заместник на името, защото съдържа в себе си понятия за лице и предмет. Може да се употреби вместо всички имена — съществителни, прилагателни и числителни. Старобългарската местоименна система е много богата. Тя се дели на лични и нелични (родови) местоимения. Склонението на възвратното местоимение е според парадигмата на личните. Родовите местомения се делят на: анафорично, показателни, притежателни, въпросителни, отрицателни,...
По-общ термин: части на речта
Стилистична тропа, която означава пренасяне на свойства от един предмет или явление върху друг по аналогия на вътрешно качествено сходство между тях. Вътрешното сходство при изграждането на метафори не се назовава, то се долавя от движението на мисълта при възприятието на текста, затова метафората се смята още за непълно сравнение, тъй като „не е назован признакът, по който се сравняват две неща” (Станчев 1995: 46).
В трактата „За фигурите” (О образѣхъ) на византийския книжовник Георги...
По-общ термин: тропи
Вид троп (тропа). Замяна на едно название с друго въз основа на вътрешна връзка между тях. С помощта на новото назоваване се акцентира върху определено качество или свойство на назовавания предмет. Характерно за метонимията е, че замененото название липсва, на негово място стои това, което го е заменило. Връзката между замененото и заменящото го може да бъде от най-различен характер, например:
качество замества носител – „За наставници приел Закона и Благодатта, светителю Методие” (по Йоан 1:17...
По-общ термин: тропи
Богослужебна книга на православната църква с песнопения и четива за неподвижните празници от църковната година, поместени в календарен ред от 1 септември до 31 август. Названието на гръцки е Μηναίον ‘месечник’(от μῆν ‘месец’) и идва от обособяването на съдържанието на книгата по месеци и по дните от всеки месец на годината. Терминът ‘служебен миней’ въвежда необходимото разграничение между химнографската книга миней и агиографско-омилетичния сборник чети-миней, който съдържа нехимнографски...
Основен жанров тип в средновековната словесност и книжнина, към който се причисляват текстове на непосредствено обръщение към свърхестественото (Бог, светиите, другите небесни сили, както и съпротивните сили). Той е продуктивен както в каноничната, така и в апокрифната литература. Съгласно степента на ритмизираност на словото молитвите могат да варират от поетически текстове през ритмизирана проза до наратив. Те са необходим елемент от богослужението и заемат важно място в...
- « първа
- ‹ предишна
- …
- 6
- 7
- 8
- …
- следваща ›
- последна »